МВнР да не се капсулира и феодализира

Г-н Паси, какви са основните възражения на НДСВ към проектозакона за дипломатическата служба, изготвен от екипа на министър Ивайло Калфин?

Първо искам да изразя нашето удовлетворение, усилията на поколения дипломати се увенчаха с успех и в края на краищата имаме готов проектозакон за дипломатическата служба.

Самият аз като министър съм работил с моя екип над такъв закон и имахме готов текст, който бяхме приключили след края на мандата (юни 2005 г.). По искане на министър Калфин му връчих нашия проект. Смятам, че сегашният закон в голяма степен е плод на общи усилия и на приемствеността между двете правителства.

Някои от елементите бяхме въвели в нашата практика и в МВнР и впоследствие залегнаха в този законопроект. Като това, че прекратихме порочната практика някои от дипломатите да са непрекъснато в чужбина, а други да са постоянно в България. Това стана с въвеждането на правилото, че никой дипломат не е редно да пътува от мандат на мандат в чужбина, без да е престоял определен период и да е поработил в София. Бяха залегнали и редица други наши виждания като деполитизация, департизация на дипломатическата служба, мандатност, кариерно израстване и пр.

Имате обаче доста резерви относно създаването на нови длъжности като постоянен секретар, опасявате се от ненужно раздуване на администрацията в министерството?

Това е в ярък дисонанс със съществуващата практика в другите администрации – няма такъв секретар при президента, при министър-председателя, при шефа на парламента, в МВР, няма го никъде и изведнъж се появява тук. Ако аргументите на министър Калфин са много силни в тази посока и той успее да ги обедини, ще ги приемем.

Как според вас е уредено кариерното израстване на дипломатите?

Един от въпросите, които още могат да се доогледат и да се доизгладят, е въпросът за стимулите и санкциите спрямо служителите. Това се отнася до всички държавни служители, а не само за дипломатите. Много е важно един държавен служител да бъде стимулиран да се развива, а не да седи на едно работно място до пенсия. Така че смятам, че това е една област, в която може да се поработи и това ще стане както в работната група, която създадохме, така и в рамките на комисията, когато разглеждаме закона.

Ще се търси и баланс в раздуването на държавния щат. Създаването на нови длъжности и функции, които влизат в дисонанс със съществуващата практика в държавната машина, може да бъде оценявано по различни начини. Има една гледна точка, че МВнР е изключително специализирана и уникална администрация, която може да си позволи различия от останалите администрации, но пък има и друг възглед, че е добре да има една абсолютно унифицирана администрация. По-голям привърженик съм на втората гледна точка.

Според вас как сега се уреждат въпросите около политическите назначения на дипломатите?

Като цяло аз съм привърженик на това да се дава винаги приоритет на кадровите назначения, както на висши дипломатически длъжности, така и на по-долните етажи. Нормално е хората, които са работили в тази администрация, да имат предимство при излизане в чужбина, пред тези, които идват отвън. Не смятам, че трябва да се въвежда някакъв квотен принцип в този случай, не мисля, че всяка една управляваща коалиция трябва да си разпределя разни посланически места, което би било деморализиращо за държавния апарат и за дипломатите.

В крайна сметка, какво ще променяте в работна група?

Не мога да кажа до какво решение ще стигне в работната група. Всичко е въпрос на преговори и договорка. На едно място ще отстъпят едни виждания, на друго – други.

Вие за какво ще настоявате най-много?

За мен е много важен принципът на проходимостта в държавната администрация, т.е. ако един човек се е представил добре в Министерството на отбраната или в МВР, например, нормално е на него да му бъде даден достъп да работи и в Министерството на външните работи. Защото започне ли едно министерство да капсулира своята администрация, това неминуемо ще стимулира всички останали министерства да черпят от този опит и те да капсулират администрацията си. Не смятам, че феодализирането на администрацията на отделните ведомства е нещо добро. Защото това пречи на естествените принципи на състезателност, конкурентност и в края на краищата оцеляване и издигане на най-добрите.