МВнР спаси парламента от нарушаване на собствения си срок за Изборния кодекс

Ден преди да изтече окончателният срок, който парламентът си даде в началото на февруари, за да отговори на критиките на ОССЕ относно провеждането на изборите за местна и президентска власт у нас, външният министър Николай Младенов спаси Народното събрание от нелепата ситуацията, в която депутатите няма да спазят крайния срок, който те самите си поставиха.

В доклад, изготвен от Министерството на външните работи, става ясно, че първият ни дипломат се заел да анализира препоръките от международните наблюдатели на вота у нас. Неясно остава обаче защо документът е от скромни три страници.

В доклада, с който Mediapool разполага, се споменава бегло за събрани становища от ЦИК, МВР, МРРБ, Министерството на правосъдието, прокуратурата и СЕМ. От външното министерство сочат още факта, че именно те трябва да уведомят ОССЕ за “предприетите действия”. Въпреки това обаче в документа на МВнР никъде не фигурират становищата на ресорните институции.

“В становищата си МРРБ и Сметната палата отбелязват, че приемат доклада и нямат предложения по него, докато ЦИК, МВР, МВнР, прокуратурата и СЕМ дават в рамките на своите компетенции отговори по конкретни препоръки от доклада”, лаконично отбелязва администрацията на Николай Младенов.

“ЦИК, МВР, прокуратурата и СЕМ дават становища, които в различна степен считат някои от препоръките за основателни и подкрепят съответни промени в законодателната уредба, свързана с изборите и в изборната практика”, се казва още в документа, без да бъдат споменати становищата, още по-малко по кои от всички препоръки се изразява готовност за законодателни промени.

От доклада на Външно става ясно още, че обобщените документи ще бъдат изпратени на правната комисия в Народното събрание, след което МВнР отново ще обобщи всичко в доклад и ще го изпрати на международните наблюдатели от ОССЕ.

Младенов обаче “обръща внимание” на осем въпроса. Сред тях външният министър се застъпва за законодателни промени, уреждащи постоянно действаща изборна администрация “с оглед изграждането на институционална памет”. Според външния министър на Централната избирателна комисия са ѝ необходими постоянен щатен състав служители, материално-техническа база и независим бюджет за изборната администрация.

Младенов се обявява за публикуване на стенограмите на ЦИК. Това става седмици след като комисията започна да качва протоколите си на сайта, откривайки изненадващо, че в Изборния кодекс няма пречка за това, въпреки че по време подготовката на вота есента, изборните специалисти бяха категорични, че законът е така направен, че не им позволява “прозрачност”.

Младенов отбелязва и конфликта на някои от препоръките на ОССЕ с конституцията. Като пример той посочва невъзможността да се води предизборна кампания на майчин език заради нормата в основния ни закон, че официалният език в страната е български.

Външният министър предлага и съобразяване с препоръката да бъдат дефинирани ясно правата и задълженията на наблюдателите, чиято фигура остава неизяснена от Изборния кодекс, въпреки критиките и на Венецианската комисия по темата.

От МВнР смятат, че за по-голяма прозрачност на финансирането на предизборната кампания декларация за произход за средствата трябва да подават физически лица, предоставили на политическа формация суми над една средна работна заплата. Към момента сумите, за които се подава декларация за произход на средства са над 1000 лв.

В документа, подписан от Младенов, външно министерство се застъпва за “одит на процеса за регистрация на избирателите”. От МВнР обаче предлагат започване на обсъждане на темата от всички заинтересовани институции, без определени срокове и цели.

Кой знае защо Младенов не коментира препоръката за разследване на избирателни престъпления със СРС, което се оказа широко критикувана от опозицията идея.

Очаква се правната комисия да разгледа документа в петък, ден след изтичането на крайния срок, който мнозинството си постави.

Към момента не е ясно дали юристите в Народното събрание са изготвили свой проект за поправки в Изборния кодекс, както се бяха ангажирали. Дори и да е така обаче, те ще закъснеят с приемането му.

Още преди две седмици от мнозинството прогнозираха забавянето пред Mediapool. Депутати от ГЕРБ обаче увериха, че със сигурност партията ще се възползва от препоръката за СРС и ще промени Наказателния кодекс, като удобно включи подслушването в разследването на изборни измами.

По неофициална информация мнозинството изобщо няма да се занимава с препоръките за разграничаване на информационното от рекламното политическо съдържание в медиите преди избори. Липсата на подобна нагласа се вижда и в становището на МВнР, което изобщо не засяга тази тема.