МВР е следило мобилните данни на 61 човека заради коронавируса

Снимка: БГНЕС

Полицията е следила 61 човека със съмнения за коронавирус чрез данни от мобилните оператори. Това заявиха от МВР в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация, подадено от Mediapool.

Такова правомощие бе дадено на полицията със спешни промени, влзели в сила след приемането на Закона за извънредното положение. Според новите текстове МВР има право да изиска от мобилните оператори данни за "нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение".

По закон мобилните оператори са задължени да съхраняват данните в срок от шест месеца. Чрез тях лесно може да се установи местоположението на потребителя, както и друга информация – например мобилното му устройство. Оттук насетне могат да се четат съобщения или да се стигне до информация и на други потребители, които, поне официално, не са следени. От МВР твърдят, че не преглеждат комуникацията, а се интересуват само от местоположението.

Шест отказа

За двата месеца, в които България бе в извънредно положение, от МВР са изготвили общо 61 искания за достъп до данни. В тези случаи става дума за незабавен достъп до информацията без предварително разрешение от съд. Такава възможност бе записана в Закона за електронните съобщения. Според разпоредбите му такъв достъп трябва да бъде докладван в срок от 24 часа на съответния районен съд, който да прецени дали да разреши или откаже достъпа. МВР е получило шест отказа.

По закон, когато достъпът бъде отказан, съответната институция е задължена да унищожи вече получените данни. От МВР не отговориха дали това е направено. Националната полиция не разполага с тази информация, пише в отговора. Така не става ясно, ако тези данни се съхраняват, с каква цел се прави това.

Когато има извършено престъпление

Не е ясно какво точно е предизвикало МВР да поиска данните на следените потребители. Това би трябвало да става при нарушения на задължителната карантина или бягство от болница, например. Подобни нарушения биха могли да се наказват с глоба, т.е. по административен път или директно с образуване на прокурорско разследване, ако се прецени, че е извършено престъпление.

Още в началото на извънредното положение главният прокурор Иван Гешев каза, че работата по нарушения на карантината става приоритетна. Десет дни след обявяването му бяха образувани над 100 разследвания. Месец по-късно производствата бяха над 700, а след това броят им надхвъли 1000.

Споделяне
Още по темата
Още от България