МВР и ДАНС все повече следят интернет трафика и телефоните

Исканията на службите за такива справки постоянно нарастват от 2011 г. насам

МВР и ДАНС все повече следят интернет трафика и телефоните

МВР и ДАНС правят все повече искания до Софийския районен съд (СРС) за получаване на справки от трафични данни от интернет и телефони, пише в понеделник в. "Сега", позовавайки се на официална информация, получена от съда.

Според статистиката на СРС през м.г. службите са отправили до магистратите 8345 искания, което прави средно по около 22-23 на ден. В сравнение с 2012 г. се наблюдава увеличение с близо 100 искания (8257), а с данните от 2011 г. – драстично по-голямо (6918).

Изданието уточнява, че тази статистика не дава яснота комуникациите на колко точно граждани са били обект на интерес от службите, тъй като всяко от исканията на службите обикновено засяга повече от един IP адрес или повече от един телефонен номер.

Трафичните данни позволяват проследяване и идентифициране на източника и направлението на връзката, както и датата, часа и продължителността ѝ, идентифицира се крайното устройство на потребителя и ползваните клетки.

Данните, предоставени от Районния съд, обаче показват и ръст на отказите, които магистратите са постановили по въпросните искания. През 2012 г. уважените искания са 7315, което прави 11.4% откази. Разрешенията м.г. са по-малко - 7146, а отказите вече са 14.3%. През 2011 г. разрешенията са 6087, а отказите са 12%, съобщава още в. "Сега".

МВР и ДАНС имат право да събират данни за интернет комуникациите на хората от май 2010 г., когато влязоха в сила последните промени в Закона за електронните съобщения. Според заключенията в отчетите доклади на СРС големият брой искания от службите се обясняват с факта, че почти всички органи, които имат правомощия да искат тази информация, се намират в столицата, добавя изданието.

По закон трафичните данни се пазят от доставчиците на услуги 12 месеца и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления - такива, за които НК предвижда над 5 г. затвор, за компютърни престъпления и за издирване на хора. Не са прецедент обаче и случаите, в които разследващите заобикалят съда и искат данни директно от доставчиците, както и такива, в които изобщо не мотивират исканията си до съда.

Още по темата
Още от България