МВР и прокуратурата искат над 30 000 разпечатки годишно

МВР и прокуратурата искат над 30 000 разпечатки годишно
Годишно правоохранителните органи искат изваждането на над 30 000 разпечатки от телефонните разговори и Интернет-контактите на българските потребители, а очакванията са след приемането на проекта за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) броят им да се удвои. Това стана ясно в четвъртък по време на поредното обсъждане на спорното законодателство, което започна малко след приключването на протеста пред Народното събрание.

"Мобилтел", "Виваком" и "Глобул" бяха подготвили своята статистика за постъпилите от властите искания. Първите две компании представиха данни съответно за 10 000 и 11 900 направени искания. Това са обобщените данни от всички разпечатки, извадени в рамките на полицейски проверки и досъдебни производства за извършени тежки престъпления (с полагаем затвор над 5 години) по искане на МВР и прокуратурата. Пред Mediapool от "Глобул" заявиха, че само за нуждите на полицията са извадили 4700 разпечатки или по 18 на ден. Това означава, че общият им брой е значително по-голям.

Обобщените данни показват, че за 2009 година правоохранителните органи са поискали най-малко 26 600 разпечатки като в тази цифра не влизат алтернативните телекоми и останалите Интернет-доставчици. Това значително би увеличило броят им и те биха надхвърлили 30 000. От това излиза, че дори и при сега действащия значително по-строг режим властите вадят най-малко по 80 разпечатки дневно.

Промените в ЗЕС ще дадат много по-лесен достъп за МВР до тези данни. Увеличава се броят на съдилищата, които могат да издават разрешения - от 28 окръжни на 130 районни. Право да иска достъп до трафични данни получава всеки шеф на РПУ. Разширява се и обхватът на престъпленията, към които ще се прилага законодателството, като се включват десетки по-леки закононарушения. Това доведе и до критиките на редица неправителствени организации, че се нарушават българската конституция и Европейската конвенция за правата на човека.

Все още властите не са представили анализ каква е била ползата за обществото от нарушаването на тайната на кореспонденцията. В тази посока обаче може да се използва статистиката от края на 2008 год. за използването на СРА-та, които дават много по-голямо количество информация на разследващите. От 7892 реализирани подслушвания през 2008 година са набавени 957 веществени доказателства или ефективността е 12%.

От Върховна касационна прокуратура заявиха тогава, че има тенденция исканията да се правят неоснователно и че често се размива кръгът от лицата, които имат право на достъп до информацията. По време на дискусията за разпечатките обаче представителят на прокуратурата Емил Владимиров (ВКП) защити законопроекта. Той обясни, че е работил само със съвестни полицаи. Призна обаче, че някои от тях искат разпечатки само и само да не ги обвинят, че не са си свършили работата.

В четвъртък без промяна останаха критиките на всички парламентарни групи без ГЕРБ и "Атака" срещу законопроекта. Мобилните операторите, Сдружението на независимите Интернет-доставчици, Програма "Достъп до информация" и протестиращите също изразиха недоволството си от исканията на МВР.

Доставчиците на комуникационни услуги определиха предлагания 2-часов срок за предоставяне на разпечатки като "невъзможен", а предвидените глоби до 300 000 лева като "абсурдни".

От програма "Достъп до информация" отново предупредиха управляващите, че с разширяването на кръга престъпления ще се наруши конституцията, а протестиращите се солидаризираха с неправителствената институция. Техният представител Асен Генов поиска увеличаване с 2 седмици на срока за представяне на предложения преди окончателното гласуване на закона.

Представителите на МВР изслушаха аргументите, но не взеха думата по време на дискусията. Депутатите на ГЕРБ също не се изказаха в защита на проектозакона.

Споделяне

Още по темата

Още от България