МВР и прокуратурата не допуснаха необратими грешки по делата

Искаше ми се резултатите по делата срещу лидерите на организираните престъпни групи да бъдат по-убедителни, но и тези резултати са нещо, от което човек не бива да се срамува, казва Борис Велчев.

Г-н Велчев, как оценявате мандата си и какво не успяхте да направите за 7 години?

За да мога да отговоря на този въпрос, означава, че е трябвало да имам конкретен хоризонт на резултатите, които ми се е искало да постигна. Не съм има такъв. Работата при нас никога не свършва. Винаги има нови дела, нови престъпници. В този смисъл тази работа няма количествено измерение. Сега ми е много трудно да кажа какво не съм направил. Онова, което ми се искаше е да постигнем, е повече резултати по делата срещу лидерите на организираните престъпни групи. Не, че и постигнатите са малко. Има влезли в сила присъди, има първоинстанционни присъди, има и още дела в съдебна фази, има дела в досъдебна фаза. Искаше ми се там резултатите да бъдат по-убедителни, но и тези резултати са нещо, от което човек не бива да се срамува.

Къде се дънеха нещата, че прокуратурата не успя?

Винаги ще има повод да се каже, че прокуратурата се е издънила. Няма държава, в която няма оправдателни присъди. Винаги ще има такива присъди. За съжаление най-много оправдателни присъди ще има по най-сложните знакови дела. Уверен съм, че това ще продължи и в мандата на следващия главен прокурор. На на него също ще му задавате този въпрос. Нека си обаче дадем сметка, че наличието на оправдателни присъди е демократичен белег.. Ако трябва да бъдем участници в едно цивилизовано общество, трябва да свикнем, че ще има и такива случаи. Разбира се ефективността на прокуратурата трябва да бъде по-висока и тези случаи да бъдат по-малко в бъдеще.

Успяхте ли да се справите напълно с "магистратите-феодали", които бяха сериозен проблем преди седем години?

Малко не върви сам да си давам оценка на направеното през моя мандат. Мисля си, че вече не можете да кажете за нито един магистрат в провинцията, че е феодал. Има изградена добра система за контрол, има добра комуникация между нас и регионалните прокуратури. Това обвинение е по-скоро историческо.

Имаше ли политически натиск върху вас?

Политически натиск имаше ежедневно.

В какво се изразяваше?

Вие сте свидетели на това. Особено в началото на мандата ми имаше една дълга върволица от представители на политически партии, които носеха едни големи папки и след това обявяваха, че ще съдят за активността на прокуратурата по начина, по който ние реагираме точно на техните сигнали. Какво е това, ако не е политически натиск? Това беше присъщо за повечето политически сили. Много рядко ми се е случвало обаче да дойде представител на политическа партия и да постави въпрос за техен симпатизант, за техен министър, за техен кмет. Да кажат, че имат нужда да се изчисти името на партията.

Поддавали ли сте се на натиск?

Не. Зависи как тълкувате. Ако имате предвид, че веднага разпределям сигналите на съответната прокуратура, може да изглежда и така. Често пъти съм го правил с ясното съзнание, че в тези сигнали няма кой знае какво и се преследва основно пиар ефект. Когато има официално подаден сигнал, той задължително трябва да се обработи. Не бих казал, че прокуратурата системно се е поддавала, но че сме били използвани за политически цели и че опитите за това ще продължат и за в бъдеще... Нямам илюзии за това.

Създаваше се впечатление, че прокуратурата на местно ниво, заобикаляйки "шапката", но и през ръководството, реагираше по-бързо на сигнали, подадени от управляващите, отколкото от граждани. Вярно ли е това и ако да, защо се получава така?

Не мисля, че е вярно. Аз мога да говоря от мое име, а не от името на всички регионални прокуратури. При мен преписка не се е задържала повече от ден или два, колкото е необходимо, за да ги прочета. На всички сигнали е бил даван ход в мига, в който това е било технически възможно.

Известно ли ви е за отделни прокурори, които са се поддавали на натиск?

Не мога да кажа. Сигурно някои колеги могат да бъдат обвинявани за това. В България е известна лекотата, с която се правят подобни обобщения и се отправят обвинения. Аз обаче предпочитам да мисля, че голяма част от прокурорите си гледаха работата съвестно, не се вълнуваха от политическата конюнктура. Знам, че е модерно да се говори друго, но това аз наистина го мисля.

Какво мислите за нивото на професионализма на хората в системата?

Имах уникалната привилегия да работа с широк кръг изключително подготвени хора. На част от тях им написах лично какво мисля за техния професионализъм и почтеност. Не на всички успях и затова искам чрез вас да кажа на онези, на които не успях да го сторя писмено, да благодаря за огромната привилегия да работя с такъв кръг професионалисти. В прокуратурата има много сериозни хора. Разбира се, не всички са еднакво подготвени.

Трудно обаче мога да направя сравнение с прокурорите в чужбина. Българският прокурор е различен в последните години. Не знам дали си давате сметки какво огромно усилия костваше да се специализират хора в малко познати преди области в противодействието на престъпността. Преди 7 години нямахме осъдителни присъди и нямахме подготвени хора да се справят с евроизмамите. Сега имаме широка мрежа от прокурори, които точно това правят и го правят убедително. Същото може да каже за престъпленията против интелектуалната собственост, прането на пари. Подобен опит се трупа бавно с годините, но българската прокуратура днес е много по-опитна и способна да се справи с тези предизвикателства, отколкото навремето. След 7 години ще е още по-добра. Убеден съм в това.

Добре ли работи МВР? Направете паралел между това дали работи по-добре сега или при предното правителство?

Няма да направя такъв политически паралел, защото с МВР ние сме работили винаги с чувство на отговорност към съвместната ни работа. Аз знам колко е модерно да се критикува МВР. Това е една изключително модерна, на моменти хейтърска позиция, която се споделя от много хора в България. Имало е случаи, в които и аз съм имал много сериозни забележки към работата на МВР, които не съм спестявал на никой министър.

Какви критики?

По конкретни дела. Не помня точно по кои, но това се е случвало много пъти. Длъжен съм да кажа, че през годините МВР също изграждаше своя капацитет. Аз съм дълбоко убеден, че и там процесът по натрупване на опитност е необратим. Мисля, че трябва да бъдем малко по-коректни към МВР.

Аз ви зададох този въпрос и в контекста на сухата статистика. Тя показва, че разкриваемостта на престъпността пада. От гледна точка на статистиката нещата стоят така – пада разкриваемостта на битовата престъпност, дори на убийствата, икономическа престъпност...

Има периоди, в които престъпността се увеличава като обем. Ситуацията на икономическа криза е точно такъв момент. Аз не търся оправдание за колегите в МВР. Убеден съм, че те имат достатъчно много пропуски в своята работа, но също така съм видял и тяхната добра работа през годините. Тук искам да кажа добри думи и за тримата вътрешни министри, с които съм работил – г-н Румен Петков, Михаил Миков и Цецо Цветанов. Ръководството на МВР полага много системи усилия, за да може да се противопостави на увеличаването на престъпността. Нека все пак да бъдем реалисти. Намалява решително броя на върнатите дела от съда на прокуратурата. Това говори и за добрата работа и на разследващите органи. Процентът на осъдителните присъди и изключително висок, което означава, че разследващите органи наред с прокурора също са работили добре. Когато говорим за лидерите на най-опасните организирани престъпни групи, те или се крият, или са подсъдими, или са обвиняеми. Това е продукт и на много добрата работа на МВР, а че не е перфектна системата на МВР, в това няма съмнение.

Имаше ли знакови дела, провалени необратимо от МВР или прокуратурата?

Не. Имало е дела, не само знакови, по които са били допуснати грешки и от оперативните органи, и от прокурорите. Чак необратимо развалени дела, не мога да се сетя.

Пресен случай... На втора инстанция делото САПАРД изглежда такова.

Позволете ми да не го коментирам, докато не влезе в сила с окончателен съдебен акт. И да има грешки, продължавам да си мисля, че те не са непоправими.

Имаше ли дела, по които ви е минало през главата, че съдът не си е свършил работата? Дайте примери, ако има такива?

Няма да ви дам примери. Със сигурност е имало такива дела. Винаги съм се старал да спазвам онази дисциплина, която е задължителна в отношенията между прокуратурата и съда. Ние непрекъснато сме критикувани, че не сме били остри, че не сме били войнстващи към МВР и никой не обръща внимание, че не си позволихме или поне аз не си позволих нито един коментар за българските съдебни органи. Смятам, че това е елемент от едно разбиране за държавност, което, сигурно, е скучно, но ми се струва стратегически по-правилно, отколкото да търсим вината в собствените си несполуки другаде.

Беше ли затруднена прокуратура от словесната война, която МВР водеше срещу съда?

Много ми е странно отношението на медиите към тази война. От една страна, когато имаше много сериозно напрежение между МВР и съда, всички медии бяха категорични, че това напрежение руши държавността. Бяха абсолютно категорични, че така не може да продължава, че институциите трябва да намерят начин да се държат коректно една към друга, че държавността е застрашена. В същото време същите тези медии искаха скандалът да се увеличи с още един участник и бяха страшно разочаровани, че прокуратурата не влезе в този скандал. Този двоен стандарт на медиите ми е абсолютно необясним.

За медиите тази война беше факт.

Добре, може би неправилно обвинявам медиите. Моята политика като ръководител на прокуратурата беше да не създавам изкуствени възможности прокуратурата да бъде замесвана в скандали.

Затрудни ли ви този скандал?

Разбира се, че ни затрудни. Аз продължавам да смятам, че държавните институции не си дължат уважение, защото то първо трябва да се почувства преди да се покаже, но във всички случаи си дължат един коректен цивилизован тон.

Наличието на "политическа воля" се превърна в мерилото в докладите на Брюксел с успеха на властите в борбата с корупцията и организираната престъпност. В същото време вие постоянно критикувахте изпълнителната власт за лошата работа на контролните органи. Допускате ли, че това може да е съзнателно?

Не допускам, че е съзнателно. Допускам, че това е подценяване на проблема. Противодействието на корупцията и на организираната престъпност, за които ние сме критикувани, изискват съвсем различен подход. Ако лидерите на организираните престъпни групи могат да бъдат предварително идентифицирани и наблюдавани, дейностите срещу тях да бъдат планирани, то срещу корупцията такова планиране не е възможно. Там трябва да се разчита или на съзнателността на гражданите, които да предпочетат да се обадят на властите, вместо да дадат подкуп. Трябва да разчитаме преди всичко на СРС-та, които напоследък се използват твърде внимателно. В борбата с корупцията трябва да се разчита основно на превенцията. Законодателството не трябва да позволява така лесно да се извършват корупционни престъпления. В частта с превенцията политиката на държавата е абсолютно недостатъчна. Според мен това се дължи на недоосъзнаването на проблема. Кой знае защо смятаме, че ще решим проблема с корупцията с наказателноправни средства. Няма държава, която го е направила. Колкото и корумпирани чиновници, политици и магистрати да хванем, това няма да е достатъчно...

Казвали ли сте го това, където трябва?

Не веднъж съм го обяснявал, включително и в Народното събрание. Не мога да кажа, че съм срещал особено разбиране. Като че ли народните представители осъзнават необходимостта от засилване на превенцията, но кой знае защо това не личи от техните действия.

В този смисъл имаше ли политическа воля?

Политическа воля за справяне с престъпността имаше и от двете правителства, с които съм работил. Длъжен съм да кажа това, че и правителството на г-н Станишев, и това на г-н Борисов имаха много ясен приоритет за справяне с престъпността. Справянето с нея обаче само с наказателноправни средства не е възможно.

Защо съгласявахте да поемате по-голямата част от отговорността за негативните доклади на Брюксел?

Защото нямам навик да бягам от отговорност и после, защото, когато прокуратурата има системен проблем част от него се дължи на грешките на главния прокурор.

Изглеждаше сякаш другите се скриваха зад вас.

Имаше критики на ЕК, които основателно трябваше да преглътнем. Аз си направих своите изводи, надявам се другите прокурори също.

Вие сте дори окарикатуряван като човек, с когато си измиват ръцете тези от изпълнителната власт?

Никога не съм поемал отговорност, която не съм чувствал, че нося. Никога не съм бягал от отговорност. Най-лесно би ми било да се извинявам било с полицията, било със съда. Не съм го правил по една проста причина. Аз не съм политик, нямам политически инстинкт. Нямам намерение да правя политическа кариера и да се явявам на избори, за да ми бъде важен рейтинга. Смятах, че трябва да правя нещата, както съм ги направил. Сигурно съм допускал грешки.

Имаше ли политическа договорка за влизането ви в Конституционния съд?

Нямаше. Ще ви кажа. Много преди да ме покани г-н Плевнелиев, вестниците вече пишеха за това и аз няколко пъти съм опровергавал подобни слухове. Един ден г-н Плевнелиев наистина ми се обади. Това беше преди около месец. Разговаряхме и аз приех неговото предложение. Благодаря му за доверието към мен.

Ще се отразят ли лошо на системата четири месеца без главен прокурор?

Няма да има проблем. Още когато беше избран новият ВСС, аз се опитах да поставя въпроса за избора на следващ главен прокурор. И в нормална ситуация, при която аз не подавам оставка, процедурата пак щеше да започне в четвъртък тази седмица. Единственото, което ще се промени е, че няма да има период, в което ще има действащ и бъдещ главен прокурор. Мисля, че това не е проблем. Ако следващият главен прокурор има нужда от съвет или някаква информация, аз с радост ще му я предоставя.

Ще ви върна в началото на мандата ви. Общественото мнение е, че не се стигна докрай в изчистването на знаковите прокурори от времето на Никола Филчев. Защо?

Не знам кого имате предвид, а и честно не бих коментирал колегите поименно. За седем години като главен прокурор страшно много прокурори са получили кадрово развитие. Не ми се иска те да бъдат приемани като "мои хора". Така и е в мандата на г-н Филчев. Не ми се иска някой да си отмъщава на хората, които са се развили през последните седем години. Не бива да персонализираме толкова много "епохите" в прокуратурата.

Великотърновският университет, където вие сте ръководител на на катедра, подкрепи кандидатурата на г-жа Венета Марковска за Конституционния съд. Беше ли това грешка?

Не мога да кажа. Честно казано, не съм запознат точно какви са мотивите. Не ми е известно г-жа Марковска да е преподавала там, но явно ръководството на университета е имало други основания да я подкрепи.

Как ви изглежда този скандал?

Скандали няма да коментирам. Не съм коментирал досега, не виждам причина да започна.

Сотир Цацаров, Галина Тонева, Бойко Найденов, Николай Кокинов. Това са имената, които се спрягат за нов главен прокурор. Вие кого бихте предпочел?

Ако все още проявявате интерес към мнението ми, когато бъдат известни истинските кандидати, ви обещавам да ви кажа мнението си. Слухове не бих желал да коментирам.