МВР не може да публикува лични данни с пропагандна цел

По смисъла на българското законодателство и Европейската директива за защита на личните данни, паспортният номер, датата и мястото на раждане и обстоятелството, че един човек е съден, са лични данни. За лични данни се счита всичко онова, което представлява оценка на един човек, а разкриването на съдебни дела и присъди е точно това, коментира пред Mediapool адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”. Според директивата лични данни могат да бъдат разпространявани, само когато има надделяващ обществен интерес. В този смисъл МВР не е медия, че да преценява дали да пусне една информация или не.

МВР може да обработва и публикува лични данни само за целите, за които институцията съществува в рамките на една демократична държава, т.е. разследване, издирване и др., а не за пропаганда.

Още повече делата на тези хора, които са лични данни, по никакъв начин не са свързани с това, която са правили в България и за което са в центъра на обществения интерес, т.е. журналистическо разследване. МВР би могло да разпространява информация само доколко са коректни данните, изнесени от тях.

Освен това в британската и българската правна система са много различни – при шофиране в нетрезво състояние у нас може да последва само административно наказание (глоба), докато във Великобритания няма административни наказания за нарушенията по Наказателен кодекс, обясни още Александър Кашъмов.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: