МВР отделя паспортните служби и КАТ в самостоятелно предприятие

Всички услуги за гражданите, предоставяни от МВР, ще бъдат отделени в държавно предприятие към ведомството, което ще може да се развива самостоятелно. Това съобщи във вторник пред журналисти в МС министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя не уточни кога ще бъде създадена новата структура, която е част от административната реформа в МВР.

Става въпрос за друга финансова система, при която вместо тези пари да отиват в бюджета и оттам да идват като трансфери в МВР, ще остават в дружеството, което ще може технологично по-добре да се развива, допълни министърът.

В държавното предприятие ще се обособят паспортните служби, регистрацията на автомобили в КАТ, разрешителните за оръжие, както и други служби по обслужване на гражданите.

"За да може в министерството да останат тези - държавните служители, в полицията да останат полицейските служители", коментира Румяна Бъчварова.

По думите ѝ идеята е в това дружество да работят основно хора по трудово правоотношение, в министерството да останат държавните служители, а в полицията - полицейските служители.

Бъчварова съобщи още, че е поискала увеличение на бюджета на ведомството за следващата година, но не посочи сума: "Искаме повече средства, за да можем да извършим по-добре дейността си, как ще бъде разпределено, е въпрос на конкретно оперативно управление".

Тя уточни, че има много направления, които се нуждаят от допълнително финансиране - за поддръжка на информационните системи, за издръжка и капиталови разходи.

МВР няма пари да поддържа интегрираните системи по границите

Бюджетът на МВР за 2015 г. е малко над 1 млрд. лв. По-голямата част от тях отиват за заплати на 49-те хиляди служители в системата, а средствата за капиталови разходи и поддръжка са незначителни. Независимо от големия си бюджет, всяка година МВР получава десетки милиони допълнително. Сега например министър Бъчварова иска 21.3 млн. лв. за т.г., които ще отидат за изплащане на обезщетения на напуснали и пенсионирали се полицаи и чиновници, които не са били заложени в годишния бюджет на ведомството.

Въпросните 21.3 млн. лв. покриват дължимите обезщетения към 31 август, което означава, че до кроя на годината ще са нужни още пари.

Това е поредното настояване за допълнителни средства от страна на МВР. Преди това бяха поискани 145 млн. лв. за доизграждане на комуникационната си система TETRA, 30 млн. лв. за заготовки за лични документи, както и 14 млн. лв. за "мерки по Шенген". Засега парите не са отпуснати от правителството.

Зам.-вътрешният министър Филип Гунев потвърди във вторник пред "Капитал", че МВР няма средства за поддръжка на системите за охрана на синя (морска) и зелена граница. Става дума за термовизионни камери, сеизмични и инфрачервени датчици, радиолокационна техника и т.н.

За проблема се разбра публично миналата седмица, когато група афганистанци е влязла през турската граница, а при задържането ѝ във вътрешността на страната граничен полицай простреля смъртоносно един от мигрантите.

Депутатът от БСП и председател на комисията по вътрешна сигурност в предходния парламент Атанас Мерджанов заяви в неделя заяви пред БНР, че разполага с информация, че два дни преди този инцидент, регионалната гранична дирекция на Гранична полиция в Елхово е била посетена от европейски наблюдатели заради липса на изправност в интегрираната система за охрана на границата, която не е била пусната за демонстрация." Според Мерджанов причината за това са неплатените сметки за ток.

Сметките на вътрешното министерство за ток действително са нараснали заради таксата за т.нар. реактивна енергия, тъй като системата по границата не е оборудвана с т.нар компенсаторни устройства, уточни зам.-министър Гунев.

"Четири пъти за последните 12 месеца МВР се опитва да прокара през Министерски съвет план за справяне с миграционния натиск и четири пъти Министерство на финансите отказва да го съгласува и до отпусне пари за охрана на границата", коментира пред "Капитал" зам.-министърът на вътрешните работи.

Той поясни, че поддръжката на интегрираните системи на зелена и морска граница струва милиони на година. Средства, които до този момент са били осигурявани с европейско финансиране и никога не са би ли част от държавния бюджет. България е била една от първите държави, които е усвоила средствата за охрана на границата и съответно е една от първите, които ги приключва. "Средствата са договорени и за през следващия програмен период. Именно поради тази причина поискахме мостово финансиране, но то също беше отказано от Министерство на финансите" коментира зам.-министърът.