МВР подслушва все повече, но вади по-малко доказателства

ГДБОП са поискали и приложили СРС-та срещу арестант

МВР подслушва все повече, но вади по-малко доказателства

МВР е използвало 26% повече специални разузнавателни средства (СРС) през 2011 година, въпреки множеството проблеми с подслушването и декларациите на управляващите, че ще ги ограничат след избухването на скандала с "Мишо Бирата". Това показва докладът на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, който бе обсъден в четвъртък от правната комисия. Той е подписан от представителите на всички парламентарно представени партии.

 

МВР и окръжните съдилища са институциите, които не са се повлияли от скандалите от пролетта на 2011 година и продължават порочните си практики на масово подслушване и безкритично разрешаване на нарушаването на човешки права, става ясно още от документа.

 

Статистиката отчита намаление с 44% на подадените искания за СРС от страна на прокуратурата и 19% по-малко подадени от ДАНС, което показва, че двете институции са взели мерки за ограничаване на подслушването. Съдилищата в страната обаче продължават да бъдат безкритични по отношение на исканията за СРС като са върнали едва 0.8% от всички заявления, сочат изводите на парламентарната подкомисия. Рекордьор е ръководеният от семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева Софийски градски съд, който е постановил 2 отказа при 6010 искания за подслушване.

 

Резултатът от това е, че през 2011 година са подслушвани или следени общо 7881 българи или с 30% повече от 2010 година. В същото време с почти същия процент намалява броят на създадените доказателства, които се използват по време на делата. Българското законодателство постановява, че специалните разузнавателни средства трябва да бъдат използвани като последно средство в разследването при положение, че всички други методи са изчерпани.

 

Изводите на парламентарната подкомисия са, че СРС-та вече не се използват в изключителни случаи, а са обикновено средство за събиране на доказателства в България. Преди четири години Европейският съд по правата на човека излезе с препоръки към страната ни да намали правомощията на вътрешния министър да подслушва, но реформа в тази област така и не последва.

 

Ротационният председател на подкомисията за контрол на СРС Михаил Миков (БСП) определи като "взривно" нарастването на исканията за телефонни разпечатки и трафични данни. През 2011 година те са били общо 74 000 броя, а отказите на съдилищата са под 1.5%. Миков заяви, че подкомисията е неспособна да упражнява контрол върху тази дейност, защото не се водят достатъчно подредени регистри. В доклада се споменават и два случая, в които прокурор и полицай от Варна и Провадия дори са отказали достъп на представителите на парламента до проверяваната информация.

 

Подкомисията за контрол на СРС отделя значително място и на съветите на Владимира Янева към МВР и ДАНС, които имаха за цел да манипулират статистиката за подслушването. В официални писма Янева бе посъветвала двете институции да подслушват възможно най-дълго и най-много хора едновременно в едно СРС, за да излезе в общите данни, че подслушването намалява. Според депутатите приемането на този подход противоречи на смисъла на закона.

 

Членовете на подкомисията Христо Бисеров (ДПС) и Веселин Методиев (ДСБ) заявиха, че вече трета година управляващите демонстрират липса на политическа воля за прекратяване на злоупотребите със СРС-та. Бисеров даде пример как ГДБОП са поискали и получили разрешение да използват СРС срещу арестуван от тях човек. Повечето от членовете на подкомисията бяха категорични, че именно тази служба в МВР извършва най-много злоупотреби.

 

Депутатите от ГЕРБ Юлиана Колева и Димитър Лазаров също се съгласиха, че ситуацията с подслушването е неприемлива и изброиха примери за нарушения. Колева обаче намери за основен виновник прокуратурата, а Лазаров – съда.

 

Явор Нотев (Атака) напомни, че вече трета година от ГЕРБ не намират време да променят Закона за СРС и НПК, които дават възможност за злоупотреби. Подкомисията за контрол на подслушването във всеки доклад дава конкретни предложения за пресичане на нарушенията, но те си остават само на хартия. Този път докладът предлага съдиите да се мотивират всеки път, когато разрешават СРС, да се намали броят на искащите прилагането на СРС и да се знае винаги в кого е получената информация.

 

Представител на МВР по време на обсъждането беше заместник-вътрешният министър Веселин Вучков, който се съгласи, че има проблем с броя на СРС-та и че трябва промяна в законодателството.

Споделяне
Още по темата
Още от България