МВР получи зелена светлина за плътно следене на трафичните данни

МВР получи одобрение от комисиите в Народното събрание за много по-интензивно и всеобхватно следене на трафичните данни от Интернет и телефонните контакти на българските граждани. Това е предвидено в проекта за промени в Закона за електронните съобщения, който бе приет на първо четене в четвъртък. Въпреки изключително важния обществен въпрос комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водеща по темата, реши да си проведе заседанието при закрити врати.

Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения прие промените с 9 гласа "за" (ГЕРБ, Синята коалиция) и трима "въздържал се" (БСП, ДПС). Част от депутатите, които гласуваха "за", обаче подложиха на критики текстовете на законопроекта.

Проектът на МВР разширява значително кръга от престъпления, за които мобилните оператори и Интернет-доставчиците ще бъдат задължени да предоставят трафични данни. Сегашният закон приема, че това може да става само за "тежки" престъпления, за които се полагат над 5 години затвор.

От министерството настояват трафични данни на Интернет и телефонни потребители да се дават за всички закононарушения с полагаем затвор над 2 години. В законопроекта не са изброени видовете престъпления, което отваря широко вратата за полицията да иска разпечатки на граждани под всякакъв предлог, дори и за разследване на пътни инциденти.

Всички оператори ще са задължени да внедрят интерфейс, който да ги свърже с компютърната мрежа на вътрешното министерство, за да може да се следят в реално време контактите на техните абонати. В законопроекта е записано, че това може да става само след санкцията на съда, но според правозащитните организации няма гаранции срещу бъдещи злоупотреби именно заради интерфейса. Освен това задължаването на частните фирми да извършат разходи по изпълнението на тези изисквания не е придружено от държавна компенсация.

Друг спорен момент в проекта е, че операторите ще бъдат задължени да пазят вечно трафични данни на свои потребители, разпечатки от които вече са поискани от разследващите органи. Въпреки намесата в личното пространство на хората, МВР не е предвидило процедура, по която засегнатите лица да разбират за посегателството и да потърсят правата си по съдебен ред, ако действията на властите са били неоснователни.

Пред Mediapool зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков заяви, че между първо и второ четене МВР ще предложи възможните корекции на спорните текстове. По думите му е възможно изрично да се запише в закона, че всеки влязъл в програмата за следене на данни служител на МВР ще оставя "неизлечима следа" в софтуера.

Основните критики бяха отправени от Програма "Достъп до информация". Според адвокат Александър Кашъмов така записани текстовете са в пряко нарушение на българската конституция и на Европейската конвенция за защита правата на човека. Той се позова на текстовете за неприкосновеността на личния живот и свободата на кореспонденция. Позовавайки се на същите текстове Върховният административен съд вече веднъж отмени Наредба 40 на МВР, в която се правеше подобен опит за следене на трафика.

По време на дискусията юристите на МВР защитиха правото на министерството да има интерфейс за пряк достъп до данните на частните оператори. Това бе направено с довод, че досега служителите на Дирекция "Оперативно-технически операции" в МВР не са злоупотребявали с тези данни. "Не може в една демократична държава да се разчита на добротата на министъра", репликира адвокат Кашъмов.

Депутатът от ГЕРБ Димитър Димитров също се обяви против включването на всички оператори в общ интерфейс с МВР и заяви, че няма гаранция срещу злоупотреби. Депутатът от Синята коалиция Иван Иванов изказа сходни мотиви. И двамата обаче подкрепиха по принцип законопроекта.

Членът на комисията Йордан Бакалов от Синята коалиция заяви, че по никакъв начин управляващите не са го убедили да подкрепи законопроекта. По думите му, в проекта липсват контролът и доверието. Знаете как се използват политически специални разузнавателни средства и разпечатки, допълни Бакалов.

Според него никъде в държавите в Европейския съюз не се ползва интерфейс за достъп до тези данни. Имаше държави, където бе въведен този модел, но по-късно той бе отхвърлен като противоконституционен от съответните конституционни съдилища, допълни Бакалов.

Опозицията имаше основен говорител в лицето на депутата от ДПС Емел Етем. Тя призова да не се гласува безусловно доверие на МВР и припомни скандалите със СРС-та от предния парламент.

Вътрешното министерство внесе този законопроект, защото през последните месеци мобилните оператори закъснявали твърде много с изпълнението на съдебните решения за предоставяне на трафични данни. Ако законопроектът бъде приет, те ще разполагат с 8 часа да изпълнят поръчката на МВР.