МВР ще изземе функции от следствието без промяна в конституцията

Прехвърлянето на правомощия от следствието към дознателите в МВР чрез промяна в НПК ще стане без да се налага промяна в конституцията. Това увериха шефката на временната комисия за промяна в конституцията Камелия Касабова и вътрешният министър Георги Петканов на среща с посланиците на страните от Европейския съюз при председателя на парламента Огнян Герджиков. Според тях прехвърлянето на 95 процента от разследванията в следствието към МВР не изисква промяна в конституцията, ако ли пък се стигне до поправка, тя няма да изисква свикване на Велико Народно събрание.

Управляващите са "изразили надежда" пред евродипломатите да се постигне консенсус в парламента за прехвърлянето на по-голяма част от разследването към изпълнителната власт, какъвто е доказалият ефективността си европейски модел. Засега обаче противоречията са доста остра и прогнозите за бламиране на проекта в парламента, се увеличават.

Касабова се надява промените в НПК да минат до края на септември

Ползата от съдебната реформа да е първо за България, а после за ЕС

Предложението за обезвластяване на следствието и за формалното му запазване като институция ми се струва доста драстично. Смятаме, че ще възникнат много сериозни практически проблеми по прехвърляне на дейността в МВР, независимо от срока за влизане на тези текстове. Това заяви Татяна Дончева от БСП пред Дарик радио по повод поправките в НПК, предвиждащи около 95 % от наказателните дела да се поемат от дознателите в МВР. Запитана възможно ли е бламиране на правителството за промените в НПК, Дончева изтъкна, че се прави НПК, а правителството може да не е в състояние да си прокара проекта. Измененията в начина на функциониране на нашата съдебна система трябва да са нещо, от което ние да имаме полза, преди Европейския съюз, заключи депутатът от левицата.

Кои дела ще останат за разследване от следователите, ако бъде приет предлаганият от правителството законопроект за промени в НПК, и кога ще бъдат приети поправките, са били въпросите, зададени от посланици на страни от ЕС. В разговора в понеделник участва и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, която преди дни бе начело на делегацията ни в Брюксел, обещала с промени в НПК страната ни да осигури ефективно и бързо разследване, борба с организираната престъпност и корупцията. Там еврокомисарят Ферхойген също пита Кунева за промените в НПК, а също и какво пречи на София да промени конституцията заради следствието.

След срещата в парламента, Петканов и Касабова не уточниха пред журналисти как точно са отговорили на европосланиците по въпроса кои дела ще разследват следователите след реформата на дознателския апарат. Отхвърляйки орязването на правомощията си следователите посочиха, че де факто ги закриват като им оставят малък процент от дела като престъпления срещу мира и човечеството, каквито рядко се водят. Правосъдният министър Антон Станков лансира версията пък, че те щели да работят по дела за корупция. В МВР обаче се прехвърлят сложни разследвания за икономически, финансови и международни престъпления, извършени от организирани престъпни групи, с които, според следователи и политици, дознателите няма да се справят.

На срещата в парламента посланиците са питали и кога парламентът планира да приеме промените в НПК. Уверението на депутатите е, че това ще стане до края на септември, преди да излезе на 6 октомври доклада на Европейската комисия за напредъка на България към ЕС, в който ще ни "препоръчат" да довършим съдебната реформа, специално за досъдебната фаза.

По въпроса за следствието обаче има непримирими различия между управляващи и всички останали - съдебна система и политици от опозицията,че дори и от ДПС. Настояването от Брюксел разследването да бъде по-близо до криминалните служби в рамките на изпълнителната власт, се отхвърля като "работещ" вариант за България.

Представители на различни политически сили в парламента изразиха големи резерви към проекта на правителството и прогнозираха, че промените в НПК може да бъдат бламирани още в парламента, преди за тях да бъде сезиран КС.

Миналия четвъртък поправките в НПК бяха гласувани на първо четене в правната комисия в парламента.

"Изразихме надежда, че всички политически сили ще бъдат на висотата на своята политическа отговорност да подкрепят този законопроект и да не поставят на изпитание европейското бъдеще на България," посочи Касабова след срещата в понеделник по повод скептичните оценки на всички партии в НС за готвените промени в НПК, най-вече в дознателския апарат. Тя посъветва депутатите "да се замислят" и припомни за подписаната през април декларация, в която народните представители заявяват, че ще направят всичко възможно за подобряване взаимодействието между прокуратура, следствие, дознание и изпълнителна власт. "Тази консенсусна декларация направи възможни първите поправка в конституцията," напомни зам.шефката на НС.

Ако КС отхвърли промените в НПК, ще се пипа ли конституцията?

Европосланиците са се интересували и дали е възможно промените в НПК да бъдат отхвърлени с решение на Конституционния съд и така да се наложи конституционна промяна, свързана с досъдебната фаза, а оттам и свикване на Велико народно събрание. Следователи, магистрати и политици вече посочиха, че в конституцията е записано следствието като единствен орган, който води разследване по наказателни дела и прехвърлянето на правомощия към дознателите в МВР е нарушение на основния закон.

"На този етап не възнамеряваме да променяме Конституцията във връзка с измененията в НПК", каза Камелия Касабова пред журналисти след срещата.

Петканов посочи, че решението на Конституционния съд за компетентността на Обикновено Народно събрание при евентуално закриване или прехвърляне на следствието не важи за настоящия случай. То бе провокирано от питане на главния прокурор Никола Филчев преди години, когато бе застрашен неговият пост.

"Казусът днес е друг - с промените в НПК не се предлага следствието да бъде закрито или прехвърлено, а прехвърляне на още малко компетентност от следствието към дознанието, посочи Петканов като уточни, че и досега 78% от делата се разследват от дознателите в МВР. Ако съдът се произнесе, че е необходима промяна в основния закон във връзка с измененията в НПК, това може да стане с малка добавка в Конституцията и тя може да се направи от Обикновено Народно събрание, повтори тезата си от преди седмица вътрешният министър. Идеята му е в конституцията да се допише, че следствието работи по дела от общ характер, посочени в закон. Депутати веднага контрираха, че това не решава въпроса, защото никъде в конституцията не е посочено, че дознанието в МВР разследва престъпления.

Конституционните промени за ЕС ще се пишат до декември

България трябва да направи промени в Конституцията във връзка с членството в ЕС и те трябва да са готови до подписване на договора за присъединяване към съюза, информирала Касабова. Като аргумент за това тя е посочила, че има поети ангажименти на България към ЕС, които рефлектират и на конституционно ниво - свободно движение на хора и капитали, промени, свързани с предоставяне правото на чужденци да купуват земя, както и уреждане на активното и пасивно избирателно право.

Има и изискване в самата Конституция, което казва, че ако има международен договор, който противоречи на основния закон, договорът може да бъде подписан след промяна на Конституцията, добави Касабова.

По думите ѝ идеята е най-късно до началото на декември промените в основния закон да бъдат подготвени и внесени в деловодството на парламента, за да може до пролетта на 2005 г. да бъдат разгледани и приети. Крайният срок е март, заяви неотдавна евроминистър Меглена Кунева.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?