МВР укрепва границата с Гърция заради мигрантите край Солун

Засилено е присъствието на полиция и жандармерия по българо-гръцката граница заради проблемите с мигранти близо до Солун.

Това съобщи пред БНР вътрешният министър Младен Маринов. Той каза още, че ако е необходимо, по границата с Гърция могат да бъдат разположени и военни части, които да помагат на полицията при евентуална мигрантска вълна към България.

"Предприели сме мерки по усилване на територията около границата. "Гранична" полиция и сили на жандармерията, които работят в малките населени места по българо-гръцката граница, са в готовност за реакция при евентуално приближаване на такива групи. В постоянна връзка сме с гръцките и македонските колеги, както и с турските. Следим обстановката, обменяме информация и сме в готовност. … Имаме и разработен план за действие при кризи. С вицепремиера Каракачанов сме в контакт по отношение на използване на армията в определени ситуации", каза Маринов в интервю за предаването "Неделя 150".

Към момента обстановката е под контрол, категоричен бе вътрешният министър. Той отбеляза обаче, че страната ни трябва с всички сили и средства да е готова за реакция при криза, така че да не се допусне преминаване на българска територия.

По-късно в неделя министърът на отбраната Красимир Каракачанов също заяви чрез Фейсбук страницата си, че няма непосредствена опасност от мигрантска вълна за България и че при нужда армията има готовност да изпрати до 3000 военнослужещи на границата.

"Във връзка със зачестилите коментари, че има напрежение, свързано с мигрантите в Гърция, през последните 4 дни сме в непрекъснат контакт с премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Няма място за притеснение", посочи Каракачанов.

По информация на Младен Маринов групата мигранти, която има намерение да тръгне към Северна Македония, е около 600-700 души.

По думите на министъра и на българо-сръбската граница полицейските патрули са усилени. Има също съвместни патрули със сръбската гранична полиция, добави той.

Междувременно, мигрантите, които си направиха импровизиран палатков лагер край официалния бежански център "Диавата“ край Солун, започнаха да се разотиват, съобщава изданието "Грийк рипортър", цитирано от БГНЕС.

Хората, повечето семейства с деца, пристигнаха преди няколко дни в района, подведени от анонимно съобщение в социалните мрежи. В поста се твърдеше, че Балканският маршрут е отворен и неправителствени организации са в готовност да посрещнат мигрантите на територията на Северна Македония, след което да им помогнат да се придвижат към вътрешността на Европа.

Макар и гръцките, и македонските власти да отрекоха информацията, и да предупредиха, че границата продължава да е блокирана, хората издигнаха палатки в полето до "Диавата". Те отказаха да се разотидат въпреки призивите на органите на реда, че за тях ще е най-добре да се завърнат в бежанските центрове, в които са били първоначално настанени.

Мигрантите на няколко пъти се опитаха да стигнат до граничния пункт "Идомени", за да влязат на територията на Северна Македония. В опит да спрат огромното множество от хора в събота гръцките сили за сигурност използваха сълзотворен газ и се стигна до сблъсъци, при които мигрантите замеряха органите на реда с камъни и бутилки. При стълкновенията пострада и фото журналист.

Гръцкият министър на защитата на гражданите Олга Геровасили изрично подчерта, че границите няма да бъдат отворени. Тя призова мигрантите да не рискуват привилегиите, които са получили в бежанските лагери и да не използват децата си като жив щит само защото някакви трафиканти на хора са им продали фалшива надежда.

Министърът на миграционната политика Димитрис Вицас също беше категоричен – Балканският маршрут е блокиран, границите няма да бъдат отворени. Той отправи послание на шест езика към търсещите убежище хора, в което ги увери, че съобщенията в социалните мрежи за отварянето на границите са лъжа.

Вътрешният министър на Северна Македония заяви, че Скопие е подсилило охраната по границата. "Не очакваме проблеми. Наше задължение обаче е да засилим охраната", посочи Оливер Спасовски.

След дълги преговори и убеждаване мигрантите от палатковия лагер се съгласиха да напуснат. Според регионалния координатор за Северна Гърция и Епир за миграционната политика – Никос Рангос, около 300 души вече са напуснали и са били извозени с автобуси до лагерите, в които са били настанени първоначално.

В полето край "Диавата" тази сутрин все още има няколко палатки, които ще бъдат премахнати до края на днешния ден, а хората в тях – преместени на по-сигурно място. В района се забелязва засилено полицейско присъствие, за да се избегнат евентуални нови размирици.

Над 70 000 бежанци и мигранти живеят в Гърция в резултат от масовия бежански наплив от 2015 г., който беше предизвикан от кръвопролитната война в Сирия, Ирак и др. Повечето от хората са подали молби за убежище. Системата за разглеждане на молби за убежище обаче е твърде натоварена, а и допълнителният процес на проверка и одобрение е доста бавен, което означава, че получаването на официално разрешително може да отнеме години.

През 2016 г. край граничното градче Идомени се оформи огромен палатков лагер, в който се настаниха около 8000 души – основно от Сирия, Ирак и Афганистан, които останаха блокирани там, след като европейските държави блокираха границите си. Лагерът беше разрушен от гръцките власти, а хората в него – дислоцирани в бежански центрове из цялата страна.

Междувременно стана ясно, че 950 незаконни мигранти са заловени в северозападна турска провинция, докато са се опитвали да преминат границата със съседна Гърция.

Мигрантите се насочиха към Одринския вилает още в четвъртък, подмамени от същото съобщение в социалните мрежи, че Турция е готова да им разреши да пресекат границата с Гърция. Турската полиция взе мерки за сигурност, за да не допусне подобни действия.

Иранският мигрант Али Хюсеин потвърди, че "хиляди хора са се организирали да преминат границата, след като в социалните медии било съобщено, че турските гранични пунктове са отворени".

Турция е основен път за незаконните мигранти, които се опитват да преминат в Европа по т. нар. Балкански маршрут, особено след началото на сирийската гражданска война.