Мюфтийството има 4700 имота, ДПС го е взело на концесия

Главното мюфтийство има 4700 имота и годишни приходи от наеми и ренти за над 30 млн. лв, Това твърди бившият главен секретар на мюфтийството и сегашен началник на кабинета на председателя на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев – Николай Панков.

Той обясни в понеделник пред бТВ, че по-голямата част от имотите се използват от активисти на ДПС, а парите се взимат на ръка.

"ДПС си е взело мюфтийството на концесия. Ако НАП си върши работата и прати агенти под прикритие вместо да ги праща на круизни кораби и в читалища, ще разбере как стоят нещата", коментира той.

Цанков каза, че "проектозаконът, с който се опрощават уж дългове на всички вероизповедания, всъщност е само за дълговете на мюфтийството и облагодетелства един човек и една институция".

Темата е дискусионна заради проектозакона на ГЕРБ и ДПС за опрощаване на 8 267 000 лева публични задължения на вероизповеданията, от които 8 106 000 лева са дълговете на Главното мюфтийство. Изчистването им ще гарантира, че вероизповеданието ще може си получи новите по-високи субсидии от държавата, без те те да бъдат удържани за погасяване на задължения. Двете партии внесоха и си гласуваха законопроекта без каквато и да е финансова обосновка и без да е посочено какъв вид са задълженията. Единственият изтъкван мотив е, че това се прави в името на националната сигурност и етническия мир, а премиерът Бойко Борисов стигна дори до Възродителния процес.

Бившият главен мюфтия Недим Генджев и наследникът му Мустафа Хаджи са в дългогодишен конфликт и периодично се обвиняват в различни злоупотреби. Тази линия продължи и Николай Панков.

"Настоящият главен мюфтия Мустафа Хаджи е разследван от 1997 г. Фондация Ашад го е покровителствала. Хаджи е глобен от 4000 лева за отказ да съдейства на службите, които го ревизират", каза Панков.

Доц. Николчев: Щом държавата финансира, трябва и да отидира

"От юридическа и религиозна (гледна точка - бел.ред.), а не от политическа - по целесъобразност, ставаме свидетели на грозно и изопачено действие на ГЕРБ в съдружие с друга партия. Това е гротеска от гледна точка на правото", коментира пред БНР доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

"Принцип в правото е да няма привилегии, Конституцията ни повелява, че всички хора са равни по права. Юридическите лица са равни с физическите. Законът и Конституцията бяха грубо нарушени от водещата политическа сила. Вярно е, че държавата може данъчно да подпомага регистрираните вероизповедания, но тогава Министерството на финансите прави одит", подчерта доц. Николчев.

"Законът за вероизповеданията казва, че религията не може да се използва за политически цели. Всъщност в случая това е целта. Има политически контекст, който мнозина трудно съзират. БПЦ и мюсюлманското вероизповедание заемат голямо място на физическата карта. Политическите партии нямат такива възможности за пропаганда като двете основни вероизповедания. Представете си какъв ефект би могъл да има реверанс под формата на храмови послания", допълни експертът.

"Трябва публично да бъдат оповестявани приходите и разходите - нещо, което не се случва с религиозните вероизповедания. Те трябва да са образец и мярка за поведение. Какъв пример дават с това, че не плащат данъчните си задължения към държавата", отбеляза доц. Николчев.

Опрощаването на дълговете няма да спре парите от турския дианет

Богословът проф. Иван Желев, който е и бивш ръководител на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, смята, че мотивите за данъчната амнистия "по всяка вероятност са чисто политически". Според него с опрощаването на дълговете за мюсюлманското вероизповедание няма да спрат средствата от Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет), които получава Главното мюфтийство.

"По всяка вероятност мотивите са чисто политически. Няма заплаха за етническия мир. Влиянието няма да се прекъсне. Дори нито една лира да не идва от Турция, все пак зависимостта на ръководството на вероизповеданието ще си остане", каза Желев в понеделник пред БНР.

"Действително, когато се приема един такъв закон, би трябвало да се фиксира някаква сума. Ако ще има "царска милост“ за едно вероизповедание, защото за това става въпрос всъщност, да е ясно каква е тази царска милост, а не тя да бъде нещо, което ще се сложи като камък на шията на народа. В крайна сметка, тези пари се дават от средствата, които трябва да отидат за хората, за различни други, особено за социални нужди", коментира той.

"Трябва да се направи нещо за пред медиите"

За да легитимира силно оспорваното решение за опрощаване на дълга към мюфтийството, премиерът проведе в понеделник среща с главния мюфтия и патриарха.

Иван Желев обаче не вижда защо е било нужно да бъде викан и патриарх Неофит, като се има предвид влошеното му здравословно състояние: "Сигурно не знаете, че миналата седмица беше влязъл в болница. Той има крехко здраве - с неговите 74 години вече и той е излязъл специално от болница за тази среща днес с Бойко Борисов, защото, видите ли, трябва да се направи нещо за пред медиите".

От Светия синод обясниха по-рано, че православната църква няма задължения към държавата.

"Приветствам казаното в Комисията по вероизповеданията в петък от представители на Светия синод - български митрополити, че Българската православна църква нито има задължение, нито пък и би претендирала за такава "царска милост". Зад това решение на парламента, на първо четене, явно се крият някакви други политически цели и мотиви, на които просто вероизповеданията стават неволни жертви", каза Желев.

Държавната субсидия поставя свещениците в зависимост от властта

"Ако се приеме на второ четене този проектозакон за опрощаване на дълговете, според мен, това ще бъде една вопиюща несправедливост. Не би трябвало това да става! Чувал съм и от свещеници, и от служители на Българската православна църква, че осигуряването на субсидия за заплатите на свещениците не е добра форма, защото във всички случаи ще постави в зависимост българската църква от държавата и ще може министър-председателят, когато си поиска, да изкара патриарха от болницата и да го извика при себе си на отчет или за инструкции", каза Желев.

Имотите не могат да покрият всички разходи за вероизповеданията

Той допълни, че в никое вероизповедание няма информация как са се управлявали различните му имоти през годините, а дори и самото ръководство няма точни данни: "Колкото и да са големи приходите от имотите, те не могат да покрият, разбира се, всички нужди на вероизповеданията. Затова е необходимо и по друг начин. В Православната църква това е преди всичко с продаването на стоки и услуги за култа - преди всичко църковната свещ, която носи добри приходи".

Според Желев предоставянето помощ от държавата за вероизповеданията може да намери разумна форма, но това не е покриването на задълженията им.

Държавата отдавна е длъжник на вероизповеданията

"Държавата отдавна е длъжник на вероизповеданията заради одържавените много имоти преди 74-75 години при налагането в България на един режим, който е настроен срещу всякаква вяра, т.е. атеистичен режим. Като компенсация няма нищо лошо държавата да поеме някакви задължения към вероизповеданията. Същото нещо наблюдаваме в Южна Гърция, не просто защото там хората били по-религиозни, а защото и там, преди около 90 години, са отнети имоти на църквата или са предоставени доброволно, за да се оземлят тогава нуждаещи се хора", каза той.

"Предоставянето на субсидия, на помощ на държавата, не е нещо, което не може да намери една разумна форма. Друг е въпросът за покриването на задължения, които имат вероизповеданията към държавата във всичките ѝ форми" , пордължи Желев.

Той отрече твърдението на Данаил Кирилов, че българските свещеници не се осигуряват: "Съвсем редовно се внасят осигуровки на свещениците, а и получават заплати. За една епархия се знае, че нещо там нещата не вървят, но то е на отговорността на самия митрополит, а не на вероизповеданието".