Мюнхен е "уморен" една година след избухването на пандемията

"Има леко облекчаване на ситуацията, но екипите ни са уморени и вирусът още не е изчезнал", предупреждава професорът инфекционист Клеменс Вентнер.

Негово баварско лечебно заведение "Мюнхенска клиника" ще остане завинаги в националните медицински анали: тук преди година беше приет първият пациент с Covid-19 в Германия.

Това беше служител на местна компания, специализирана в автомобилно оборудване. Той се беше заразил по време на обучение, водено от китайка, пристигнала малко преди това от Ухан, и без да знае, носителка на вируса. Това беше началото на пандемия, която щеше да обхване цялата страна, с близо 60 000 починали към днешна дата и над 2 милиона заразени.

Въпреки едногодишна борба, сега не е моментът да се отпускаме в клиниката. "Да премахнем ограниченията сега, е твърде рано. Трябва да останем дисциплинирани", казва Клеменс Вентнер.

В Мюнхен обаче се появяват някои белези на подобрение.

"Отново можем да приемаме пациенти, които не са с Covid-19", радва се доктор Маркус Хайм, който работи в друго здравно заведение в града - клиниката "Рехтс дер Изар".

Остъклената врата, която пресича дългия коридор за интензивно лечение на клиниката "Рехтс дер Изар", беше поставена отново в края на януари. Тя разделя стаите за пациенти с Covid-19 от онези - за пациенти, лекувани от други патологии.

Възстановяването на разделянето в интензивното отделение беше възприето като малка победа от персонала.

В края на декември, в условията на нарастващ брой случаи, това отделение беше изцяло за болни с Covid, а в продължение на няколко дни на неговите 21 легла не бяха настанявани други пациенти. "Беше много напрегната ситуация", доверява 44-годишният Маркус Хайм.

От една година, здравното заведение живее в ритъма на приливите и отливите на епидемията.

След рязко повишаване на броя на заразените преди Коледа в Германия, числата бавно се подобряват.

В деня на посещението на журналисти от АФП, в отделението за Covid-19 се лекуват трима души. Сред тях има мъж на около четиридесет години, който е в безсъзнание, свързан с множество тръби и машини, който е под непрекъснато наблюдение от медицинския персонал. До леглото му има снимки на усмихнати членове на семейството му.

За една година статистиката почти не се е променила: според Маркус Хайм, около една трета от пациентите с Covid-19 в интензивното му отделение умират.

Лекарят не спира да се удивлява "какво може да причини този вирус на хора в добро здраве". "Има още много неща, които не знаем за този вирус", констатира той.

Ако говориш със семейството, приятелите, колегите, това ти дава сила в тези условия, които остават критични, споделя 49-годишната специализирана медицинска сестра Моника Шубка.

След месеци грижи за пациенти с Covid-19, рискът да се зарази вече не я плаши. "Добре екипирани сме, добре защитени. По време на първата вълна малко се притеснявах, страхувах се да не заразя семейството си, но вече не", уверява тази майка на две деца.

При влизане в стаите с "covid пациенти", екипировката е ясно разписана - хирургическа шапка на главата и предпазен шлем, предпазна маска FFP2, манта и хирургически ръкавици.

Здравните работници призовават непрекъснато увеличаващия се брой хора, които искат отмяна на ограниченията, да проявят още малко търпение.

"На всички ни се иска да можем да правим това, което ни липсва, като това да прегърнем родителите си", признава Моника Шубка, която не е виждала своите от ноември. Ние "оставихме дълъг път зад себе си, а пред нас има друг дълъг път", смята тя.

Тя си е поставила цел: ако ситуацията го позволи, би искала през април да празнува 50-годишнината си със семейството и няколко приятели. Миналата година не е могла да организира нищо - тогава първата вълна на Covid-19 удари Мюнхен.

По БТА