МЗ обяви, че не може да се справи само с кадровата криза в здравеопазването

МЗ обяви, че не може да се справи само с кадровата криза в здравеопазването

Здравният министър Кирил Ананиев обяви, че дисбалансите и недостигът на кадри в здравеопазването са проблеми, които изискват надинституционални решения и няма как само ръководеното от него ведомство да ги разреши без участието на други институции, общините и лечебните заведения.

Ананиев обвини общините за това, че почти напълно са се оттеглили от създаването на по-добри условия в общинските лечебни заведения, което е задълбочило миграцията на кадри и е довело до оголването на болниците откъм специалисти, което пък ги обрича на по-малко работа и финансиране от НЗОК.

Той заяви още, че е работа на ръководствата на болниците да привличат и задържат кадри чрез по-добри условия на труд и възнаграждения.

Водената досега от държавата кадрова политика в сектора пък е била сгрешена.

Това стана ясно в четвъртък по време на изслушване на Ананиев в парламента относно политиката на министерството за кадровото обезпечаване на системата – проблем, който стана особено актуален около протестите на медицинските сестри и затварящите отделения на редица болници в страната.

Депутатите възложиха на Ананиев до 30 септември да представи в здравната парламентарна комисия пълен анализ за това с какви кадри разполага системата, какви са съществуващите проблеми, както и конкретни мерки за преодоляването им.

Най-същественият проблем е недостигът на медицински сестри 

И в четвъртък Ананиев представи данни на депутатите, като обяви, че най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването е малкият брой медицински сестри.

“В сравнение с държавите-членки на ЕС осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател. Рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава през 2000г., когато броят им намалява с повече от 30% - от 45 252 през 1999г. на 31 479 през 2000г.. Най-ниската си стойност този показател отбелязва през 2002г. (когато упражняващите професията си медицински сестри в страната са 28 508), а през следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към края на 2018г. те са 30 589“, съобщи Ананиев.

Той посочи, че въпреки предизвикателствата, пред които са изправени и другите европейски държави, осигуреността с лекари в България е традиционно висока.

Малко сестри и джипита, неравномерно разпределени лекари

“По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31.12.2018 г. е 42.4 на 10 000 души при средно за ЕС 35.1 на 10 000. През последните 13 години е налице устойчива тенденция за увеличаване осигуреността с лекари в страната“, каза Ананиев. Той съобщи, че през последните 10 години се увеличават и завършилите студенти по медицина. В последните години се утвърждават по около 850 места за обучение на студенти по медицина, като по думите на Ананиев повече не са нужни на системата. Освен това той заяви, че броят на младите лекари до 30-годишна възраст е нараснал 2.4 пъти от 1 156 към края 2014г. На 3 100 към края на 2017 г.

Обобщените изводи, потвърдени и в доклада на Европейската комисия за 2019г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси сочат, че в България има недостиг на медицински сестри; лекарите са неравномерно разпределени, като процентът на общопрактикуващите лекари е нисък (15%) при средно за ЕС 23%.

Задържането на кадрите зависи и от общините и болниците

Относно възможните мерки за преодоляване на дисбалансите Ананиев представи пред депутатите обнародваните преди дни промени в наредбата за специализациите, които най-после ангажират държавата с осигуряването на нужните кадри в здравеопазването. Издръжката на лекарите специализанти по медицина вече ще се поема от държавата, която ще плаща от 2 до 3 минимални заплати, а не както досега – от болниците, които нямаха сметка да обявяват места за тях. Специалициращите на държавна издръжка пък ще трябва да работят 3 години в болници у нас по предложен от МЗ списък, в противен случай ще връщат пари.

Относно регионалните диспропорции Ананиев коментира, че определено значение за миграцията от малките към големите градове има почти пълното оттегляне на местната власт от създаване на по-добри финансови условия. “Това е една от причините част от общинските болници да нямат достатъчно специалисти, да не покриват изискванията за нива на компетентност и да не могат да сключват договори по определени клинични пътеки с Националната здравно-осигурителна каса, което пък се явява допълнителен фактор за стимулиране на вътрешната и външната емиграция“, посочи Ананиев.

Все пак Ананиев посочи, че в някои общини има добри практики. Там са предвидили с общински средства да бъдат подпомагани млади лекари и други медицински специалисти, като им се предоставя жилище и им се възстановяват такси за участие в курсове за обучение за придобиване на специалност, месечни такси в общински детски градини или ясли, пътни разходи от и до работното място, ако живеят извън общината и др.

“Считаме, че популяризирането на подобни добри практики би допринесло в голяма степен за преодоляване на териториалните диспропорции сред медицинските специалисти. Важно е да се има предвид, че изборът на един лекар или друг медицински специалист да работи на определено място зависи от няколко фактора – възможностите за професионално развитие в лечебното заведение, наличната апаратура и база на лечебното заведение, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист и др“, коментира министърът.

По думите му по същия начин би могъл да се стимулира и интереса към професията на медицинската сестра – чрез подобряване на работната среда, оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването; създаване на възможности за професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип; достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите.

Той заяви, че ролята на работодателите е ключова за привличане и задържане на медицинските сестри в професията, тъй като те следва да осигурят адекватно възнаграждение и по-добри условия на труд, а подобряването на работната среда повишава не само удовлетвореността на самите сестри, но и качеството на здравните грижи и удовлетвореността на пациента.

“Ролята на Министерството на здравеопазването е да включва активно медицинските сестри в процеса на взимане на решения, които ги касаят, както и да създава привлекателни условия за придобиване на специалност. Към момента Министерството на здравеопазването е предприело мерки за насърчаване на работодателите да се възползват от възможността да назначават болногледачи и здравни асистенти, които предоставят базови здравни грижи - хранене, общ тоалет, придружаване и транспортиране на болен и др. Така ще се намали свръхнатоварването на медицинските сестри и те ще имат възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности“, коментира Ананиев.

По думите му всички посочени мерки излизат извън компетентността на МЗ, затова привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем, който изисква съвместни усилия на различни институции.

Години държавата е водила грешна кадрова политика

Той допълни, че МЗ в рамките на своята компетентност ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване броя на местата за медицински сестри.

“За учебната 2019/2020г. например Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност “медицинска сестра“. В проекта на Решение на МС бяха заложени само 618 броя. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри (увеличение с 96 броя). За учебната 2018/2019 година предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 (от 671 на 801). В резултат броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2018/2019г. беше увеличен с 47 (от 671 на 718)“, отчете Ананиев.

МЗ смята всяка година да предлага на МОН да се утвърждават около 1 000 места за медицински сестри в университетите. За оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицински сестри/лекари да е поне 2:1, а сега е 1.03:1 (30 589 медицински сестри и 29 667 лекари).

“Съответно за да се постигне минимално необходимото съотношение между завършилите медицински специалисти, следва броят на студентите по специалност „медицинска сестра“ да надвишава поне 2 пъти броя на студентите по “медицина“. През последните 18 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“ отколкото за студенти по специалност „медицинска сестра“, съответно след 2000г. всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри“, отчете той. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?