МЗ отхвърли нападки в парламента, че здравната карта цели икономии

МЗ отхвърли нападки в парламента, че здравната карта цели икономии

Здравният министър Кирил Ананиев и екипа му отхвърлиха обвиненията на опозиционни депутати и представители на лекарското съсловие,че с проекта за нова Национална здравна карта се цели икономия на пари.

Според новата здравна карта, която определя необходимостта от лечебни заведения, лекари, сестри и медицинска апаратура в различните области на страната, близо 6 000 са излишните болнични легла за активно лечение във всичките над 340 лечебни заведения. Идеята е занапред здравната каса да финансира само нужния брой лечебни заведения и отделения в тях и на местата с излишък, някои структури ще останат без финансиране.

Пресяването ще става по специално разработени критерии, приети преди ден от Министерския съвет, които дават предимство на големите болници, осигуряващи многопрофилно и комплексно лечение 24 часа в денонощието за сметка на някои малки, по-тясно специализирани клиники.

Според здравната карта за удовлетворяване потребностите на населението са необходими 32 913 легла за активно лечение, докато в момента у нас са разкрити 38 803 или с 5890 легла над нужното. Направен анализ на здравното министерство дори показвал, че през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те административни области са били необходими общо 24 723 легла. Тоест, в окончателния вариант на картата са предвидени над 8000 легла за активно лечение повече, за които НЗОК ще сключва договори с болниците.

Здравният министър Кирил Ананиев обясни в четвъртък пред депутатите, че резервът от 8000 легла дава спокойствие на системата, че може да покрие нуждите на населението при по-голяма натовареност. Той отхвърли обвиненията на опозиционни депутати в ”счетоводство” и ”фискализъм”.

"През 2017 г. българските граждани са лекувани на близо 25 хил. болнични легла. Това е при 100% използваемост. Общият брой на леглата за болнично лечение на територията на страната е около 39 хил., т.е. през 2017 г. усвояемостта е 64%. В проекта на Национална здравна карта ние взимаме 100% от лекуваното през 2017 г. и осигуряваме над 8100 резервни легла. Това означава, че в никакъв случай не може да се говори за намаляване правата на хората“, каза той.

Ананиев заяви, че с картата не се съкращават легла, отделения, болници, а броят на леглата служи единствено като инструмент за балансиране бюджета на НЗОК спрямо потребностите на населението от здравни грижи по области. Той посочи, че направените в рамките на общественото обсъждане конкретни забележки, ще бъдат взети предвид.

Неговата заместничка Жени Начева обясни, че включително в рамковия договор за тази година е предвидена по-голямата сезонна натовареност на болниците през зимата заради грипните заболявания.

Председателят на БЛС Д-р Венцислав Грозев обаче заяви, че ще има между 20 и 30% съкращаване на леглата в болниците и упрекна МЗ, че не се е съобразило с предложенията на областните администрации при изготвянето на картата.

Според зам.-председателя на парламента Нигяр Джафен (ДПС) е объркана цялата философия и не може всичко да се върти около легла. ”Ако продължаваме така след пет години ще има здравеопазване само в пет големи университетски града”, посочи тя.
  

Още по темата
Още от България