МЗ призна, че лечението на инфекциозните болести е подценено

Министерството на здравеопазването отчита, че инфекциозните болести досега са били неглижирани и здравната система изпитва недостиг както на подготвени кадри, така и на адекватно финансиране в това направление. Епидемията от коронавируса обаче е станала повод за преоценка на статуквото и промени както в кадровата, така и във финансовата политика.

"Време е за оценка на случилото се, за да се види какви пробойни е имало и при една следваща вълна да бъдем доста по-подготвени", коментира в сряда пред БНР зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.

Думите му идват като продължение на казаното преди ден от главния държавен здравен иннспектор д-р Ангел Кунчев, който заяви, че от кризата с коронавируса могат да бъдат направени изводи за необходимостта от укрепване на системата за обществено здраве в лицето на здравните инспекции и разширяване на обучението на студентите по медицина в областта на вирусологията. Към това Пенков добави в сряда и недооцененото финансиране на отделенията по инфекциозни болести и заплатите в здравните инспекции и увери, че това ще се промени през следващата година.

Лечението на инфекциозни болести и кадрите са недооценени

"Има известна недооценка при финансиране на отделенията и клиниките по инфекциозни болести. Това е проблем на следващия рамков договор, който вероятно ще бъде решен. Едва от миналата година започна политика по повишаване на доходите в Регионалните здравни инспекции (РЗИ), за да бъдат мотивирани хората да потърсят работа там. И през следващата година ще продължи политиката по повишаване на доходите в РЗИ", заяви Пенков.

В същото време според Пенков системата е показала гъвкавост и в момента е много по-подготвена за посрещне на втора вълна на вируса през септември.

"Системата обаче много бързо реагира. В началото започнаха четири лаборатории, които изследват Covid-19, впоследствие станаха поне 20. Това означава, че има възможности за реакция, организация и реорганизация, така че да можем да посрещнем всякакви заплахи за общественото здраве", посочи Пенков.

"Голямо внимание се отделя на създаването на запаси от лични предпазни средства. Пристигнаха и над 50 вентилатора по поръчка на правителството, които ще бъдат разпределени по болниците, така че хората да бъдат спокойни, че когато дойдат тежки случаи, винаги ще може да се реагира", каза Пенков.

Търси се мотивация за медиците да изберат епидемиологията

Пенков коментира, че системата се нуждае от още вирусолози и микробиолози. "Работим в посока на кадрово обезпечаване

"Трябва да намерим начин за мотивация на хората, които имат афинитет да се развиват като епидемиолози. Видяхме колко е важно да се направи епидемиологичен път на пациента", допълни той.

Пенков съобщи, че директорът на Инфекциозна болница е подала искане за 30 места за специализанти по инфекциозни заболявания.

"Епидемиологът може да се изяви пред обществото само по време на такава епидемия, докато хирургът и кардиологът имат възможност за изява всеки ден. Липсата на специалисти е причина и за затварянето на редица инфекциозни отделения в страната като тези във Видин и Кюстендил. Затова и се работи в посока на създаването им, както и мотивирането им, за да работят на тези места", каза Пенков.