Министерството на здравеопазването предлага отмяна на правилото пациентът да не може да доплаща за частично покриваните от здравната каса медикаменти повече от 60% от стойността на най-евтиното лекарство в дадена група - например за астма или за сърце.
Мярката, целяща да осигури по-евтини и достъпни лекарства за хората, беше залегнала в наредба на министерството и влизането ѝ в сила бе отлагано на няколко пъти миналата година. Последните планове на министерството бяха таванът за доплащането да влезе в сила от началото на 2017 година, но след оценка на въздействието, ведомството се е отказало от тази мярка.
Тя засягаше лекарства с едни и същи активни съставки и със сходен ефект при лечението на едно заболяване. Ако някой медикамент надхвърля тавана от 60%, нямаше да бъде покриван изобщо от касата и ако пациентът държи точно на него, трябваше да си го плаща изцяло.
В свой доклад здравният министър в оставка Петър Москов посочва, че допълнителният анализ на мярката показа, че голяма част от сега съществуващите лекарствени продукти на българския пазар няма да могат да отговорят на изискванията и ще бъдат изтеглени от него.
Това от своя страна може да доведе до компрометиране на започналото лечение или до неговото преустановяване.
“Не е възможно да се извърши количествено измерване в левове, доколкото се касае за големи групи продукти, с изключително голяма динамика на включване и изключване на продукти от тези групи и динамична промяна на цените им. Тези фактори допълнително се комплицират в резултат на това, че конкретната терапия за конкретния пациент може да бъде във всеки един момент променена от медицинския специалист, което от своя страна прави невъзможно адекватно количествено прогнозиране“, се казва в мотивите на министъра.
В доклада си Москов припомня още, че към момента има висящо дело пред Върховния административен съд, предмет на което е оспорване на предложената за отмяна разпоредба.
“Отмяната на правилото е необходима с оглед запазване на многообразието от лекарствени продукти на българския пазар, съответно широк кръг на избор на лечение от страна както на лекуващия лекар, така и на пациента. Допълнително положително въздействие ще се реализира и по отношение на запазване на основните принципи на свободна конкуренция между стопанските субекти“, казва още той.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
DW, вести бг:Пороците на българското здравеопазване
Повече от 17 хил. българи годишно нямаше да умират, ако се превентираха най-значимите заболявания
05.12.2016| Коментари Новини10| видяна 3918
Новини
Най-високата в Европа преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести, сред хората в активна икономическа възраст е регистрирана в България.
Годишно около 17 000 български граждани на възраст между 25 и 64 години приключват твърде рано жизнения си път. С 410 преждевременни смъртни случая …
на 100 хиляди души население (над два пъти повече отколкото средно за ЕС) България държи още един черен рекорд.
Това сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в документ, озаглавен „Поглед върху здравеопазването в Европа 2016”.
Тази осезаема загуба за все по-дефицитната работна сила в българската икономика се равнява на ежегодната загуба на повече от 2500 потенциално продуктивни човекогодини на всеки 100 хиляди българи.
Болни, но оптимисти
Поне 17 500 смъртни случая годишно в България биха могли да бъдат избегнати, ако в страната се провеждаше адекватна политика за информационна и клинична превенция на най-значимите заболявания с фатален край. В същото време българите са големи оптимисти - две трети от тях твърдят, че всичко им е наред.
България и Румъния са рекордьори по дял от населението, което не плаща здравни вноски. По тази причина над една трета от нуждаещите се от лечение български граждани при нужда могат да се обърнат единствено към екипите на „Бърза помощ“.
Здравно осигурените българи също не се радват на адекватни медицински грижи. Над половината от разходите за здравеопазване в страната се покриват от самите пациенти - независимо, че те отделят от доходите си за здравно осигуряване.
Едва 23% от стойността на изписваните лекарства и медицинските изделия (изкуствени стави, стентове и др.) в България се поемат от публични източници, като Здравната каса и застрахователните компании. За сравнение: в ЕС публичните разходи за медикаменти и консумативи покриват две трети от стойността им, а в Германия, Люксембург и Нидерландия този дял е дори над 80%.
Новини
Новото издание на „Поглед върху здравеопазването в Европа“ разсейва и някои митове, например че в България лекарите били на свършване. Оказва се, че по брой на лекарите на 1000 души население България заема седмо място в Европа, непосредствено след страни като Швеция и Германия. По съответния показател за медицинските сестри обаче положението е отчайващо – страната е на предпоследно място в Европа. Още по-неблагоприятно за българските пациенти е съотношението 1:1 между лекари и медицински сестри, последните от които масово напускат страната. Средният показател за Европа е 1:3.
Измамната медицинска статистика в България
Шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров акцентира върху много тежката демографска картина в България, описана в публикацията на ОИСР. Лошата организация, слабият социален и регионален обхват и високата цена на лекарствата, медицинските изделия, клиничните изследвания и процедурите - дори за осигурените пациенти - поставят здравеопазването, наред с бедността, застаряването и бягството на млади хора, сред основните причини за непрекъснатото повишаване на и без това високите равнища на смъртност в страната.
Особено лоша новина е, че България държи рекорда по детска смъртност в ЕС. Д-р Кацаров обаче вижда и редица проблеми в българската медицинска статистика.
„Много болници поставят диагнози съобразно изгодата им да усвояват пари по най-добре заплащаните клинични пътеки. Така се стига до парадокса да има много висока регистрирана заболеваемост от тежки страдания, като инфаркти и инсулти, и несъразмерно по-ниска честота на смъртни случаи вследствие на тях. Това е така, защото при фатален край лечебните заведения вече нямат финансова изгода да надписват, както това става при подмяната на клиничните пътеки“, обобщава наблюденията си докторът.
Новини
Той посочва и най-големия проблем на многострадалния български пациент - солидното доплащане от джоба на - уж осигурените му чрез здравните вноски - услуги, лекарства, медицински изделия и консумативи.
„Само през тази година отпаднаха една трета от лекарствата (близо 1000 медикамента) в списъка на реимбурсираните от Здравната каса лечебни средства. През новата година касата обещава безплатни лекарства за хипертонията – един от трите основни виновници за смъртността в България. Според мен, касата просто ще направи безплатни най-евтините медикаменти за високо кръвно налягане, но ще спре реимбурсацията на по-ефективните, но и по-скъпи лекарства“, подозира шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
И още едно последно място
Според д-р Стойчо Кацаров, големият порок на българското здравеопазване е концентрирането на сравнително малкото отпускани за здраве средства почти изключително върху скъпоструващото лечение, което може само да удължи живота на тежко болните пациенти.
Според данните на ОИСР, България твърдо заема последното място в Европа по дял на средствата, отпускани за превантивни клинични изследвания и дългосрочни медицински грижи за възрастните и тежко болните пациенти.
Вижте още:
Данъците без промяна, повече пари за здраве и образование
Над 3,2 млрд. лв. от джоба си дава годишно народът за здраве
България харчи все повече пари за здравеопазване
Източник:Дойче Веле