МЗХ не смята да праща повече посланици на българското вино и сирене

Париж и Берлин са едни от любимите дестинации за посещения на изложения от земеделските министри, сн. БГНЕС

Министерството на земеделието и храните не планира на този етап да изпраща повече земеделски аташета и така България ще остане официално с двама "посланици" на българските храни и земеделски продукти зад граница.

От министерството посочиха в отговор на запитване на Mediapool, че аташетата във Франция и Германия - Веселина Евдокимова и Петя Стелиянова, са назначени без конкурс със заповед на земеделския министър Мирослав Найденов, което е позволено от закона.

Идеята за изпращането на агроаташета, чиито задължения на практика се припокриват с тези на търговските аташета, бе лансирана от Найденов в началото на миналата година. Така правителството назначи за земеделски представител в Париж през март 2011 г. Веселина Евдокимова, която ръководеше дирекцията "Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). На същата позиция в Берлин бе пратена Петя Стелиянова, която бе шеф на отдел "Международни отношения" в агроведомството. През април миналата година Найденов дори реши да трудоустрои бившия ръководител на фонд "Земеделие" (ДФЗ) Светослав Симеонов като земеделски аташе в Брюксел, но срещна отпора на финансовия министър Симеон Дянков, който стоеше и зад махането на Симеонов от поста в ДФЗ. Така оформената позиция обаче остава празна, според отговорите на МЗХ аграрни аташета има само в Париж и Берлин.

Говореше се, че аташета може да бъдат изпратени и в Лондон и Москва, но това не се случи и явно развитието на институтът на "аграрното аташе" вече не е на дневен ред.

От МЗХ отказаха да съобщят колко струва "средно месечната издръжка на един земеделски аташе и какви са направените разходи за тяхната дейност досега", като посочват само методиката по-която се определя заплащането им.

Средната годишна издръжка на един български търговски аташе, според официална информация, например е между 80 хиляди и 120 хил. лева

На въпрос как се оценява работата на двете аташета от министерството посочиха, че се отбелязва "значим напредък в развитието на двустранните отношения със съответните страни в селскостопанския сектор".

Според министерството аграрният стокообмен между България и Франция бележи тенденция на нарастване: от 203.052 млн. долара през 2009 г. до 266.430 млн. долара за 2010 г. и 386.089 млн. долара за предходната 2011 г.

Стокообменът между България и Германия в областта на земеделската продукция също бележи тенденция на нарастване: от 399.608 млн. долара през 2009 г. до 426.640 млн. долара за 2010 г. и 539.697 млн. долара за предходната 2011 г.

Сред свършената от представителя на МЗХ във Франция работа от министерството посочват "придобити отлични контакти на сътрудничество на ниво министър и политически кабинет с Френското министерство на земеделието", договорено изпращане от френска страна на постоянен съветник, експерт по въпросите на Общата селскостопанска политика, който ще работи към кабинета на министър Найденов, подписано е споразумение за сътрудничество с ФРАНСАГРИМЕР, участие в България в международни изложения и други.

Агроаташето в Германия пък е подготвила поредица посещения на министъра на земеделието и храните и други представители на ръководството на МЗХ в Германия, респективно на техни колеги в България, изготвят се периодични анализи и информация от конференции и срещи, оказано бе съдействие за организиране на презентация на българско сирене и кашкавал и други, сочи справката на ведомството на Найденов.

След командироването на аташето по земеделски въпроси в Германия се наблюдава засилване на интереса към българските вина и храни от страна на германския бизнес. Организирани са и публикации за България в сектор Земеделие във немски медии “Bayerisches Wirtschaftsblatt”, “Osnabrücker Zeitung” и Agra Europe, 31.10.-03.11.2011 г. и от Südwest Rundfunk, посочват от МЗХ.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?