Президентът Росен Плевнелиев ще обяви състава на служебното правителство във вторник, 12 март. Това съобщава държавният глава в интервю за австрийския вестник "Дер Щандард". Миналия вторник Плевнелиев съобщи, че най-рано на 13 март ще назначи служебен кабинет, чиято структура ще е различна от тази на настоящото правителство и ще има трима вицепремиери – икономически, социален и по еврофондовете.
“Новото правителство ще бъде представено във вторник в 16 часа, а в сряда ще започне да функционира. В същото време по конституция парламентът ще се разпусне. Правителството ще се състои от мъже и жени, чието общо мото ще бъде: “За Европа, за демокрацията, за икономическото развитие”. Те всички ще насърчават конструктивния диалог и прагматичните решения“, казва Плевнелиев. В понеделник от президентството съобщиха, че събитието ще се състои в Гербовата зала на “Дондуков” 2 и държавният глава и служебният премиер ще направят изявления.
Технократът Марио Монти пое управлението на Италия в кризисен период, когато чуждите капитали напускаха страната, а размерът на лихвите по държавния дълг хвърчеше нагоре. Първият си пакет от реформи Монти нарече "Спаси Италия". Преходното правителство управлява до изборите през февруари т.г. и, както се очакваше, спечели повече признание извън страната, отколкото вътре.
С подкрепата на шефа на ЕЦБ Марио Драги цената на италианските десетгодишни облигации спадна до най-ниските си стойности в рамките на две години.
Мястото на медиите в тази ситуация Плевнелиев характеризира като проблематично в известен смисъл, тъй като в мнозинството от тях прозират икономически интереси, свързани с тенденциите за концентрация. Затова е положителна оценката му за активността на хората на улицата и в интернет.
“Парламентът в сегашния си състав не е в състояние да работи по-нататък, всички партии са за нови избори, това е несъмнено. Това развитие според мен е положително. Имаме протести, имаме теми, с които партиите, борещи се за гласове, ще трябва да се занимаят. Сега е моментът да покажат истински ангажимент и да намерят решения. Необходимо е всички да действат срещу непрозрачността, корупцията и мафията", казва Плевнелиев.
По-рано той коментира пред журналисти във Виена, че по време на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) не е обсъждана идея за въвеждането на военно положение. “Това твърдение абсолютно не отговаря на истината. Становището на съвета е публично“, посочи Плевнелиев в отговор на коментари на протестиращите. Техните реакции пък бяха провокирани от изказване на министъра на културата в оставка Вежди Рашидов, който в петък заяви, че е притеснен от случващото се на улицата и, че “най-късият живот е животът на анархията, а след нея идва военно положение, като въпросът е да не го допуснем“.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
164 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
161. до 162. Да, чел съм го вече няколко пъти. Но съгласете се, че ситуацията е просто един прекрасен повод.
Синът на агент “Нула Нула Виноградов” става служебен Бащата на Марин Райков – Райко Николов е персона с въображение, изкусителен за красивите жени и любител на скъпите ресторанти. Този начин на живот му струва скъпо и същото важи за неговата политическа аткивност. Така този вълнуващ и обещаващ човек привлича вниманието на руските специални служби. Ерню приема да контактува с таен агент на българското посолство в Париж, Райко Николов – “Виноградов”. На 13 март 1953 името на Шарл Ерню се появява в …
доклад, част от дебела папка с документи предадена на DST (френското контраразузнаване) от KGB, през есента на 1992 г. През 1989 Берлинската стена пада и това прави възможно такова сътрудничество. Въпреки това тогавашният президент Франсоа Митеран заповядва заскретяването на това отровно досие, свързано с неговия верен придружител Шарл Ерню, починал две години по-рано. L’Express след подробно разследване през октомври 1996 успя да разкрие, че този бивш министър на отбраната е бил в продължение на 10 години заплащан от КГБ и неговите сателите.” – това пише френското списание L’Express през 1996г.
Райко Николов – агент “Виноградов”, който през 53 г. е шпионин на ДС и КГБ под дипломатическо прикритие е таткото на Марин Райков, спряган за служебен премиер в правителството, което днес ще бъде назначено от Росен Плевнелиев. Забележете, че за да се появи името на Ерню в папка от 13 март 1953 г., шпионинът Виноградов го е вербувал преживе на Сталин, който умира на 5 март 1953 г. и го е разработвал по времето на зловещия Берия.
В официалната си биография Райко Николов не казва и дума за това, че е бил офицер от ДС и е изпълнявал мисии в тясно сътрудничество с КГБ на Сталин и Берия. За широката публика той е дипломат от кариерата – работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия.
Не е редно кармата на родителите да се прехвърля на децата и те да бъдат дискриминирани по заради техните грехове. Французите обаче са предпазливи. Заради тази история с вербовката Марин Райков дълго време чака агреман за първия си пост на посланик в Париж през 2001 г.
Синът на агент Виноградов и виден дипломат е роден във Вашингтон, израснал по посолствата, завършва международни оношения във ВИИ "Карл Маркс" през 80-те, когато в тази специалност постъпваха отбрани номенклатурни чада при това само с одобрението на ЦК на БКП. През 1987 г. е назначен във Външно министерство. Така че дискриминация има, но с положителен знак.
„Бъдещите министри са мъже и жени, които са изградили репутацията и компетенциите си, тръгвайки от нулата.” – обяви вчера Плевнелиев пред австрийския Дер Щандард.
Всички от нулата, а някои дори от двойна нула. От тайния агент на Нейно Величество Партията: “Нула Нула Виноградов”.
160. Най-после и "разузнавачите" да имат възможността да ни покажат явно какво могат да направят за Родината си, освен потайно да я грабят, рушат и дестабилизират чрез действията си от над 23 години насам. Честно е.
На №158 Райко Николов е кадрови офицер от ДС.
Най-фрапиращо е безгръбначното подлизурско поведение на българските журналисти, които и най-големия комунистимчески престъпник ти го представят като чиста вода ненапита, стига разбира се началниците им да им кажат да го похвалят...
Защо го избрахвме този Плевнелиев сега да ни назначава за премиери разни ченгесари като този Марин Райков. Сигурно искат даже и с Ватикана да си развалим отношенията. Вижте му биографиата:
"...роден във Вашингтон, САЩ, на 17 декември 1960 г.
По онова време там баща му Райко Николов е започвал своята дипломатическа кариера като прес- и културно аташе в българското посолство. През 70-те и 80-те години Райко Николов е един от най-авторитетните дипломати на тогавашната Народна република България.
Последователно …
е бил посланик в Кувейт, Йемен, Италия и Югославия, както и при службите на ООН в Женева. Най-трудните му години са през втората половина на 80-те години в Рим по време на арестуването на Сергей Антонов и процеса срещу него."
Този път няма да "гърмиме" по куклите на президента и ще изчакаме да видим какво ще направят в краткия срок, за който ще са назначени за управлявани от интересите на народа и развитието на Родината си, за която най-често се работи като де е една вража територия. Да се сравнява ситуацията и правителството с това на Монти си е чисто и просто голямо изхвърляне, защото нито България е Италия, нито може да се чака подкрепа от М. Драги с европейски пари да понижи лихвените проценти на България на "свободния" и "самоуправляващ се" инак лихвен пазар, а лихвеният пазар е мерило за напълно реалната, стоко-призводителна икономика и това всеки "десен" икономист го знае много добре.
Президентчето ще ни пробута някой комунистически синковец, който пак ще пази интересите на ком-соц. олигархията. Както се вижда отг биографията на онзи в Париж, той стриктно е следвал ченгесарско-комунистическа кариера. Нищо добро не ни чака. В тази държава нормални хора във властта не ги допуска. Дори и прехваления Костов се оказа куха кратуна с жена партийна функционерка, а какво остава за останалите.
Борисов е първият премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове. За 42 месеца ГЕРБ успя да натрупа 8 млрд дълг, да остави над 800 000 безработни – 100 000, от които младежи. ГЕРБ обявяваха няколко пъти края на кризата, а се оказа, че с действията си ГЕРБ реално задълбочават кризата. Заради тях кризата от икономическа стана социална, а вече е и политическа. Борисов е единственият премиер, който замрази заплатите и пенсиите. При него лекарствата се увеличиха с над 500%, а храните …
с близо 50%. Средният и малък бизнес бе унищожен. За първи път в българската история млад мъж се самозапали в знак на протест срещу управлението на ГЕРБ, техният кмет и варненската групировка ТИМ. Според безпристрастните икономисти България трудно ще се възстановя през следващите 4 години. В почти всички сектори положението е катастрофално и тепърва ще научаваме жестоката истина за състоянието на държавата.
Експертите определят като неадекватна и аматьорска икономическата политика на Бойко Борисов и Симеон Дянков. В началото на мандата двамата преследват нереалистични цели – ERM-II, чакалня за еврозоната, и еврозоната. Кабинетът “Борисов” “изпусна” първия си бюджет през 2010 г. нещо, което не се беше случило дори преди 1997 г. За четири години фискалните резерви намаляха с около 4 млрд. лв., а дългът бе увеличен приблизително с още 4 млрд. лв. Фискалната позиция е влошена с 8 млрд. лв. за един мандат. Според експертите икономическата ситуация в България е по-страшна от тази след управлението на Жан Виденов през 1997 година – няма свободни фискални резерви, темпото на нарастване на правителствения дълг е притеснително, доверието в бизнес климата е разрушено, а стопанските перспективи изглеждат доста обезсърчителни. България е изправена пред спасителните пакети на МВФ и на Европейската комисия.
Лекарското съсловие по безпрецедентен начин беше унижавано, включително от парламентарната трибуна от Цветан Цветанов. Другият пък вицепремиер Симон Дянков открадна 1. 2 млрд лв от здравните осигуровки на българите. Някои експерти дори посочват, че са 2 милиарда. Тези пари, които по закон са неприкосновени и никое правителство след създаването на НЗОК през 1999 г. с цената на нищо не си позволи подобен взлом, гарниран с цинизъм и арогантност и към съсловието и към пациентите.
И в момент, когато болниците задлъжняват с милиони, НЗОК определя и планира колко инфаркта да се случат със седмици комисията не заседаваше… Пазеха управителя на НЗОК Пламен Цеков, който влезе в историята на 41-то НС като прокарал лобистката наркопоправка в Държавен вестник. И той смени една от “звездите” на ГЕРБ д-р Неда Нешева, която пък беше раздала на себе си и приближените си чиновници в НЗОК колосални бонуси на фона на криза, замразени заплати и пенсии.
Във външната политика правителството на ГЕРБ започна с фал, назначавайки на този пост слабо подготвената “първа калинка” Румяна Желева, която впоследствие се провали и като кандидат за еврокомисар от България. През април 2010 министър Младенов направи двуседмична обиколка в държавите от Западните Балкани, но още тогава стана ясно, че София не разполага с ясна стратегия и експертиза, за да се превърне в авторитет и пример за тези страни. Младенов организира и лично участва в скандални срещи с външни министри от балканските страни и обсъжда трета страна – Македония. В крайна сметка се стига и до тоталното блокиране на двустранните отношения между София и Скопие и паническа визита на Борисов в Македония дни пред да подаде оставка.
Младенов започва “реформа в самото ведомство”, но промените приключват с изгонването на дипломати с агентурно минало. През есента на 2010 г. дипломацията на министър Младенов проспива един важен факт – отказът страната ни да бъде приета в Шенген. Така от един от приоритетите номер едно /според изказванията на премиера Борисов през 2010 и 2011/ влизането в Шенген вече почти не е на преден план.
В края на юли 2012 на летището в Бургас бе извършен атентат, при който загиват петима израелски туристи и един български гражданин. За извършител на атентата, който разкрива слабости в системата за сигурност, се сочи ливанското шиитско движение “Хизбула”. На българските власти са им необходими над шест месеца, за да обявят доста спорно като твърдение на 5 февруари кой е отговорен за кървавото злодеяние. След първия терористичен атентат в България Младенов рязко спира коментарите си за Близкия изток, които уж му бяха приоритет.
Политиката на Бойко Борисов и ГЕРБ в енергийната област ще бъде запомнена преди всичко с честите смени на мнения по въпроса за АЕЦ “Белене”, което сложи кръст на България като надежден партньор.
Този кабинет наследи четири големи проекта и изграждане на междусистемните газови връзки. Петролопроводът Бургас – Александруполис се отказа от София заради “липса на финансова изгода” и възможни екологични последици за черноморското крайбрежие. АЕЦ “Белене” – сагата продължи през целия мандат на правителството на Борисов, който често сменяше своята позиция, като по този начин ни излагаше пред нашите чуждестранни партньори.
Имаме няколкомилиардните задължения на НЕК, които ще се плащат от потребителите. Статистиката за инвестициите във фотоволтаични паркове в края на 2009 г. възлизат на обща мощност 7,9 МВт. В края на 2012 година те са вече 864 МВт – над 100 пъти повече. Един мандат няма да бъде достатъчен за изправяне на икономиката – то ще трябва да нормализира процеса на управление на публичните финанси, да спре нарастването на дълговете, да възстанови част от фискалните резерви, да разплати текущите си задължения, включително и по отношение на възстановяването на ДДС.
Въпреки добре звучащите идеи от лятото на 2009 година за “модернизация на съществуващата научна инфраструктура и издигане статута на учения”, нищо такова не се случи, даже напротив. Бюджетът на БАН от няколко години беше значително намален в последните години, същото е с парите, които Фонд “Научни изследвания” трябва да раздава всяка година целево за проекти на учените. Именно последната конкурсна сесия на фонда предизвика поредица от протести и доведе до оставката на Сергей Игнатов и назначаването на акад. Стефан Воденичаров на негово място като министър на образованието, младежта и науката.
Съдебната система в мандата на правителството, което си отива ще бъде запомнена със скандали, съмнения за ключови назначения по високите етажи и за намеса на изпълнителната власт. Вътрешният министър Цветан Цветанов си позволи да коментира конкретни съдии, а пред ВСС се проведе безпрецедентния протест на магистрати. Неправителствени организации критикуваха стария състав на ВСС, че нито веднъж не защити атакуваните съдии и не порица Цветанов. Новият състав пък ВСС един път прие декларация след изказване на вътрешния министър Цветан Цветанов, но без да споменава неговото име. Втория път вече призова МВР да не кръщава акции с имена на съдии.
За новия състав на ВСС всъщност първият голям тест бе изборът на нов главен прокурор. Новият ръководител на държавното обвинение обаче бе избран по процедурни правила за избор, които предизвикаха много спорове – с електронната система на ВСС, а не с бюлетина, кандидатите пък гласувани по реда на постъпилите предложения. Правилата бяха разчетени от наблюдатели като такива, които са в полза на единия от кандидатите – Сотир Цацаров.
Големият провал в управлението на ГЕРБ обаче ще остане за катастрофалния избор на членове в Конституционния съд и скандалът около избора на Венета Марковска. Скандал, който тресеше държавата в продължения на няколко месеца. Стигна се до намесата на президента, за да не може Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Сагата продължи с втория неуспешен опит за издигане на кандидатура, който прерасна пък в скандалът “Гугушева”.
Един от анекдотите, които вървят почти от началото на управлението на ГЕРБ е, че прозвището “поразяваща уста” си оспорват освен Борисов и Цветанов, и скулпторът Вежди Рашидов в битността си на министър на културата. Но не това беше проблемът, а верноподаничеството на министъра, който все пак каза истината при откриването на ремонтирания Държавен сатиричен театър: “Аз трябва просто да му казвам: “Да, слушам!”, ако мога да върша работа и за това съм се цанил, той е мой работодател, въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха”. Иначе Рашидов уволни професионалисти като директорката на гимназията по изящни изкуства Мария Ландова, известният режисьор Станимир Трифонов като директор на Студия “Време”, която е пред фалит и вероятно ще бъде продадена. Директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова беше също сред уволнените.
През целия мандат на ГЕРБ драстично се нарушава основното човешко право за достъп до култура. През първите две години чувствително е намалявана допълващата субсидия през общинските бюджети за издръжка на читалищата, а през 2012 г. въобще не е давана такава субсидия. До 2009 г. тя е 6 000 000 лв. Не се дават средства за набавяне на нова българска литература и периодика във фондовете на тези единствени културни центрове в две трети от българските населени места. Филмовата индустрия не получава държавното подпомагане, както е по закон. Сценичните изкуства – музика и драма вегетират в областните градове, като ръст има само в столицата. Този списък може да бъде продължен. По-важното е, че в целия този период не само Рашидов, а и колегите му демонстрираха доволство, а и сега с нови амбиции за власт, нещо, което не се е случвало с никоя партия на власт, изгонена, наистина от народа.
Мнозинството в 41-ото Народно събрание, съставено предимно от депутати от ГЕРБ, бе обикновена патерица на правителството на Бойко Борисов, в което бяха нарушени основни конституционни норми, според които парламентът би трябвало да има водеща законодателна роля в държавата.
Този парламент наложи приемането на вредни за обикновените граждани и обслужващи олигархията лобистки закони. Мнозинството остана глухо за законодателните инициативи на опозицията, които от три години и половина бяха отхвърляни с несъществуващи аргументи. Често в 41-ото НС законите бяха гласувани при явна липса на кворум, а неудобните остри и актуални въпроси за парламентарния контрол – връщани и отлагани.
В отиващия си парламент ГЕРБ присъстваше с най-голям брой депутати, за които мълчанието бе злато в пленарна зала, а вдигането на ръце за гласуване единствената смислена дейност. На практика демократичните процедури на народното представителство бяха подменени от диктата на няколко депутати, като председателя Цецка Цачева и председателя на правната комисия Искра Фидосова, които просто свеждаха за информация на колегите си нарежданията на премиера Борисов, който грубо отсъстваше дори при гласуването на държавния бюджет, вот на недоверие и с месеци не се явяваше на парламентарен контрол.
Много от медиите при управлението на Борисов се превърнаха в слуги. Това беше въпрос на непрозрачна собственост, но и на пренатягане към властта от страна на самите журналисти и собственици, които след това доста чевръсто се пренасочиха към протестиращите, които отначало не забелязваха. От Европа многократно сочеха, че свободата на медиите е елемент не само на демокрацията, а и на просперитета на едно общество. Нещо, което не беше разбрано от Бойко Борисов. За него по-важно беше медиите да го следват по магистралите, да показват поредните отрязани лентички или да го включват, когато пожелае в една или друга телевизия. Когато обаче изнасяха безобразията на гарантираните от него депутати и управници, те ставаха нелицеприятни. И премиерът се дразнеше да го питат за Буда или за разговорите му за Мишо Бирата. За властта, узурпирана от премиера – бодигард, свободата се изразяваше в това понякога избрани журналисти да могат да го питат каквото пожелаят, но Борисов да отговаря, както пожелае и за каквото пожелае.
Агенция БГНЕС