На 23 август 1939: Съюзът между Сталин и Хитлер подпалва Втората световна война

На 23 август 1939: Съюзът между Сталин и Хитлер подпалва Втората световна война

В "Тайните на Втората световна война" британският историк Лорънс Рийс пише: "Помня, след падането на Берлинската стена веднъж попитах един руснак: "Как по време на съветската епоха представяха в училище нацистко-съветския договор? Не е ли било доста трудно да се обясни исторически?" Моят познат се усмихна в отговор и ме увери: "О, съвсем не. Изобщо не е било трудно. Лично аз научих за нацистко-съветския договор едва след 1990 г. и разпадането на Съветския съюз." (вж Рийс, Лорънс. Тайните на Втората световна война. Сталин, нацистите и Западът, изд. Сиела, София, 2012, стр.

Точно по същия начин (за причината може и сами да се досетим) в България не се споменаваше нищо за сътрудничеството между Сталин и Хитлер, довело до подпалването на Втората световна война, опустошила Европа и завършила с половинвековна съветска окупация на половината континент и унищожила националните елити, демокрацията и икономиката, както и голяма част от културата на Източна Европа.

Премълчава се и безспорният факт, че само до началото на войната Сталин е превърнал СССР по думите на Норман Дейвис в "гротескна, огромна лаборатория за социално инженерство и човешко нещастие", че десетки милиони съветски хора се трудят като роби в невъобразими лишения, че милиони измират от изтощение, от умишлено предизвикан наказателен глад, довел до канибализъм, или са разстреляни и жестоко избити в т.нар. душегубки - първоначалният вариант на газовите камери, използвани от хитлеровите нацисти за масовото изтребление на евреите десетина години по-късно.

Чак до 80-те и 90-те години на 20-век, свидетелства Норман Дейвис, дори в западните страни историците не оспорват клишето на военно-временната пропаганда, че "Доброто" било воювало със "Злото", премълчавайки гузно факта, че кървавият сатрап Сталин не може да е "добро" от никаква гледна точка. Докато нацистката пропаганда е незабавно опровергавана, то "съветската пропаганда не бе оспорвана" пише критично британският историк. И уточнява, че следвайки фактите: "човек бързо научава, че Съветският съюз е нахлул и окупирал половината Полша през септември 1939 година, точно както Германия е нахлула и окупирала другата половина." (Вж ДЕЙВИС, Норман. Европа във война. 1939 - 1945, изд. Абагар, Велико Търново, 2007, стр.33).

На 23 август 1939 година Сталин и Хитлер сключват договор, подписан от външните министри на Съветския съюз и Германия и известен днес като "Пакта Молотов - Рибентроп". По настояване на Сталин към него е прикрепено тайно споразумение за подялбата на Европа. Хитлер дава съгласието си Съветският съюз да окупира редица европейски страни – Финландия, Литва, Латвия, Еcтония и пp.

На 1 cептемвpи 1939 г. Геpмания напада Полша. На 17 cептемвpи Съветският съюз нахлува в Полша от изток.

Двете тоталитаpни дъpжави – тази на Сталин и тази на Хитлер, cе нахвъpлят въpxy полската дъpжава от две cтpани едновpеменно и cи я поделят.

На 30 ноемвpи 1939 г. Съветският cъюз нахлува във Финландия. И в единия, и в дpyгия cлyчай cъветcката пpопаганда гъpми, че Червената аpмия воюва c полcкия, cъответно с финландския "фашизъм".

Цитирайки точките от тайното споразумение към пакта между Съветския съюз на Сталин и Германия на Хитлер, британският историк Норман Дейвис коментира: "Хитлер и Сталин разрязали Източна Европа на сфери на влияние. Техният тъй наречен "пакт за ненападение" бил съвършен план за агресия."

Пактът между Хитлер и Сталин всъщност подпалва Втората световна война. Съдбата на Полша е предрешена. На балтийските държави и Бесарабия – също.

Хронология

На 23 август 1939 година, една седмица преди началото на Втората световна война, Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп–Молотов. Към него е прикрепен секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на "сфери на влияние" (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.

На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, нацистка Германия нахлува в Полша. На 3 септември Великобритания, Австралия, Индия, Нова Зеландия и Франция обявяват война на Германия, но така и не успяват да предприемат сериозни действия.

На 9 септември Сталин официално поздравява Хитлер за превземането на Варшава с телеграма, изпратена от Молотов. На следващия ден обаче се оказва, че съобщението за разгрома на Варшава е прибързано и че боевете за полската столица продължават.

На 15 септември 1939 България обявява своя неутралитет с правителствена декларация.

На 17 септември 1939 Червената армия напада Полша под претекст, че "защитава населението на Полша, Белорусия и Украйна". Полското правителство търси убежище в Румъния, където емигрира.

На 18 септември Вермахтът и Червената армия правят общ парад в Брест-Литовск. Подписано е съветско-германско споразумение за подялба на Полша и декларация "в полза на мира". Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:

"Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната."

На 28 септември 1939 е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия.

Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).

На 30 ноември 1939 Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940 г. води т.нар. "Зимна война". СССР е изключен от Обществото на народите.

На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на прибалтийските държави чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.

На 28 юни Румъния "отстъпва" Бесарабия и Северна Буковина на СССР.

На 27 септември 1940 е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.

На 22 октомври 1940 г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.

На 12 ноември Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт. Но вместо дружески обсъждания за сферите на влияние, между Молотов от една страна и Рибентроп и Хитлер от друга, възникнали дипломатически спорове. Главната причина за раздора била настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние.

На 17 ноември 1940 г. – повторен отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт.

На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940 Румъния се присъединява към Тристранния пакт.

На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.

На 25 ноември 1940 България отхвърля съветското предложение за "договор за взаимопомощ", което предвижда разполагане на съветски военноморски бази в страната. По време на акцията българските комунисти разпространяват позиви за съюз със СССР и Германия на Хитлер. В един от тях пише, че СССР не само не е против включването на България в Тристранния пакт, но и че сам СССР се кани да влезе в него.

СССР иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.

На 17 януари 1941 г. съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.

Опозицията в България е против влизането в Тристранния пакт и е за запазване на неутралитета на страната. На 21 януари 1941 г. в дома на Никола Мушанов лидерите на опозицията, между които Димитър Гичев, Никола Петков, Стоян Костурков, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов и други подписват декларация против влизането на България в Тристранния пакт.

Но какво е становището на правителството по този въпрос?

В България и до днес се премълчава позорното послушание на българските комунисти пред заръките на хитлеровия съюзник Сталин, писането и разпространяването на комунистически лозунги за присъединяването на България към Тристранния пакт в момент, в който цар Борис Трети и българското правителство отчаяно се опитват да запазят неутралитета на страната въпреки чудовищния натиск от Берлин, Рим и Москва.

Още от Анализи и Коментари