Според германското външно министерство

На Балканите границите са начертани

Решението на проблемите е в изграждането на модерни мултиетнически държави

Как германската политика вижда проблемите на Балканите и балканските страни и каква е позицията ѝ за тяхното решаване? Не тези въпроси донякъде дава отговор в интервю за Дойче веле специалният отговорник на германското външно министерство за Югоизточна Европа Николаус Граф Ламбсдорф.

Той отбелязва, че влизането на България и Румъния в Шенген е въпрос, свързан с условия, каквито ще има и за всички бъдещи кандидати за членство в зоната без граници. В този смисъл влизането на България и Румъния в Шенген зависи от самите България и Румъния, защото има условия, които двете страни трябва да изпълнят, преди да последва отговорът на ЕС.

"При това е много важно всички страни-членки да бъдат убедени, че поставените условия са изпълнени. Това е, тъй да се каже, условната част от сделката. Но не по-маловажно е и това, че ЕС трябва да спази дадените обещания, когато имаме задоволително изпълнение на условията", казва Николаус Граф Ламбсдорф.

И докато България и Румъния се борят с Шенген, край границите им остава неспокойно. На юг от България гърците се борят за оцеляване в най-тежката в историята им криза, а на запад македонците се борят с гърците за името на страната. И така вече 20 години. Проблемът с името е проблем най-вече между двете съседни страни, участващи в този спор, казва Николаус Граф Ламбсдорф, запитан за официалната германска позиция по въпроса.

"Многократно сме заявявали на двете правителства, че този въпрос най-накрая трябва да бъде решен. И най-вече защото наблюдаваме как всичко това блокира пътя на Македония към ЕС и защото това крие опасност от вътрешнополитическа дестабилизация на Македония. Това ни притеснява и е крайно време нещо да се случи. Което обаче не означава, че има друг път за решаването на проблема, различен от пътя на компромиса между двете страни. Нито международен съд, нито международната общност могат да предложат решението. То трябва да бъде взето в Атина и Скопие", казва германският дипломат.

Що се отнася до Хърватия, Граф Ламбсдорф очаква, че не само тя, но и всички следващи поканени да се присъединят към Общността страни ще влязат в нея с механизъм за контрол и наблюдение. "Доколкото съм информиран, не се очаква този мониторинг да се превърне в пречка пред присъединяването на Хърватия", казва германският политик.

Той смята за напълно погрешна позицията на онези политици, не само в Сърбия, но и в Косово, които пледират за обединяването на всички албански територии на Балканите. "Това няма да доведе до решение, а до нови проблеми в региона", казва Граф Ламбсдорф.

Наскоро берлинската фондация "Наука и политика" оповести свое изследване, според което обединяването на всички територии, населянави от албанци, няма да задейства ефекта на доминото. Авторите на този труд смятат, че Македония би могла да бъде склонена да отстъпи част от западните си територии заради многото проблеми там с албанското малцинство. В същото време за Босна и Херцеговина не съществувала опасност, ако се стигне до прекрояването на границите на Балканите. Граф Ламбсдорф вижда нещата по съвсем друг начин.

"В крайна сметка зад всичко това стои идеята за Велика Албания. Твърдо съм убеден, че дори в самата Албания въпросът не е актуален. Преместването на граници води след себе си и преместване на големи групи от хора. Всичко това е крайно неевропейско и несъвместимо с принципите и нормите в ЕС. А що се отнася до ефекта на доминото, никой не може да каже какво би се случило, ако бъде позволено подобно нещо, а и кой ли би поел риска да го изпробва на практика? Германия със сигурност не би подкрепила подобно развитие и ще продължи да настоява, че границите на Балканите са начертани, и че сега всички усилия трябва да бъдат хвърлени в изграждането и утвърждаването на модерни мултиетнически държави в региона", казва пред Дойче веле Николаус Граф Ламбсдорф.

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?