На балотажа французите избират дали да рискуват с Льо Пен, или да се примирят с Макрон за президент

След предизборна кампания, като никоя друга, Франция ще има президент, като никой друг. Това ще бъде или Марин льо Пен, крайнодясна популистка, която може да промени установения след Втората световна война ред в Европа и да стане първата жена начело на Франция, или Еманюел Макрон, интелигентен мъж, бързо издигнал се в политиката, който призовава французите да заложат на нова политическа структура.

Изходът от балотажа на президентските избори в неделя зависи от милионите гласоподаватели, отблъснати и от двамата, които трябва да направят избор - или да осигурят очаквана победа на Макрон, или да си останат по домовете с риск така да помогнат на Льо Пен да постигне изненадваща победа. Този избор ще доведе до последици, които ще преминат като вълна през отворените граници в Европа, през световните финансови пазари, през бойните полета в Сирия и Украйна и в кулоарите на световната дипломация в ООН.

Френската версия на двупартийния модел републиканци-демократи вече е в историята. Двете партии ръководиха следвоенна Франция, но не успяха да се адаптират към реалностите на 21 век. Републиканците и социалистите бяха изритани от гласоподавателите на първия тур на президентските избори миналата седмица като символи на изхабена ляво-дясна система, дискредитирана в свят, където мултинационалната търговия и екстремисткото насилие като че ли надделяват над всяка политическа идеология.

Това, което остава, са две коренно противоположни възможности: прогресивен европеец или антиимигрантски настроена националистка. Спретнат бивш банкер или умела адвокатка, която знае как да говори пред борещата се за оцеляване работническа класа. Мъж, който иска да обедини французите и европейските им колеги, или жена, която възприема този вот като "цивилизационен избор" между Франция и исляма и от чието близко обкръжение струи расизъм.

Може ли действително тя да победи?

Макрон е фаворитът, особено след като доказа на какво е способен в дебата с Льо Пен в сряда, избегна ударите ѝ под кръста и показа на избирателите, че в крайна сметка ще може умело да ръководи тази ядрена нация и да се опълчи на Доналд Тръмп или Владимир Путин.

Социолози, букмейкъри и играчи на борсата прогнозират, че Льо Пен трябва да направи чудо, за да навакса 20-процентното си изоставане в сондажите.

Но след като британците избраха Брекзит, а американците - Тръмп, никой не може да бъде сигурен какво ще стане в неделя, когато 47 милиона френски избиратели пуснат бюлетините си от плажовете на Таити, през фермите в Бретан, до павираните улици в Париж.

Макрон дори пусна вчера видео в "Туитър" с предупреждение: "Не е невъзможно да се случи най-лошото."

Големият въпрос е колко от неговите хулители ще си запушат носовете и ще го изберат, само и само да не дадат властта на Националния фронт на Льо Пен.

Мнозина от левицата смятат Макрон за марионетка на финансовите елити и много хора от десницата го възприемат като препакетирана версия на бившия му началник, непопулярния президент социалист Франсоа Оланд. Ако голям брой от тези гласоподаватели останат по домовете си в деня на изборите, това може да вкара Льо Пен в Елисейския дворец.

Как се стигна дотук?

Цялата кампания протече като референдум за Льо Пен - плановете ѝ да затвори френските граници, да използва франкове, вместо евро, да преосмисли ролята на Франция в ЕС, да се съюзи с Русия на Путин, със Сирия на Асад и драстично да ограничи имиграцията.

Една от големите изненади: за пръв път в новата история на Франция настоящият президент отказа да се кандидатира за преизбиране. Оланд се опасяваше, че едноцифреният му рейтинг на одобрение може да опропасти шансовете на Френската социалистическа партия да си запази президентския пост. Партията обаче така или иначе направи свободно падане и кандидатът ѝ се сгромоляса.

Друга изненада: след като вкуси възможността да завоюва Елисейския дворец тази година, консервативната партия "Републиканците" претърпя срив. Ален Жупе, който се очакваше да бъде номиниран, загуби първичните избори от твърдолинейния Франсоа Фийон. След това, само в рамките на няколко бурни дни, Фийон се превърна от фаворит в изпял песента си политик заради твърденията на един вестник, че е използвал пари на данъкоплатците, за да плаща на жена си и децата си за работа, каквато никога не са вършили. Той отрече да е направил нещо нередно, но думите му бяха удавени в обществен гняв и сега е обвинен в злоупотреба.

Към това трябва да се добави зрелищният провал на кандидатурата на бившия консервативен президент Никола Саркози и нарастването на подкрепата за крайнолевия Жан-Люк Меланшон в последните дни преди първия тур. И двете са показателни за отвращението на избирателите от стария режим.

И накрая самият Макрон, който изскочи на сцената миналата година със смътно политическо движение, възприето като трамплин към президентския пост. След като противниците му от ляво и дясно бяха отстреляни, сега Макрон е единствената алтернатива на Льо Пен.

Обратното броене и какво следва

финалната права от кампанията на макрон не започна гладко, тъй като льо пен му подля вода при посещение във фабрика на "уърлпул", гласена да бъде преместена в полша. Той пък опита да се изкара морален победител като посети военни мемориали, с което напомни на избирателите, че бащата на Льо Пен омаловажава Холокоста и срамното минало на Франция като колаборационист на нацистите.

Кулминацията на кампанията може би бе дебатът в сряда, следен от 15 милиона французи, които искаха да видят дали Льо Пен ще изяде Макрон жив. Не го направи.

Макар и да изглежда все по-вероятно Макрон да стане президент, задачата му никак няма да е лесна.

Ще трябва да впрегне цялата си младежка енергия и оптимизъм, за да изцери дълбоко разделената Франция, а Льо Пен е в отлични позиции да бъде страховит политически опонент. Ще трябва да скалъпи парламентарно мнозинство от останките от левицата и десницата на парламентарните избори, които са само след месец. Ще трябва да се справи с упоритата съпротива на профсъюзите срещу плановете му да промени трудовото законодателство на Франция и да направи по-лесно уволняването и наемането на работници.

Франция ще остане в извънредно положение с надвиснала опасност от нападения на ислямски екстремисти, а ЕС ще продължи да се бори с дълбоко вкоренените проблеми, станали първопричина за Брекзит и за популизма.

Гласуването започва утре във френските отвъдморски територии и ще продължи в неделя в континентална Франция. За сигурността ще се грижат 50 000 служители на реда. Първите прогнозни резултати се очакват веднага след затварянето на последните изборни секции, някъде около 20 часа местно време в неделя, последвани от официални резултати.

По БТА