На бизнеса му е най-трудно с екочиновниците и данъчните

Андрияна Сукова-Тошева е изпълнителен директор на Българската международна стопанска асоциация от ноември 2002 г. В предходните три години е заместник-министър на земеделието и горите, отговарящ за евроинтеграцията, преди това е работила за Световната банка.

Родена е през 1962 г. в Пловдив. Завършила е УНСС, специалност "Икономист по организация и управление на селското стопанство". Има следдипломни квалификации от Колежа за държавни служители - Великобритания, ФАО - Рим, университета Обихиро - Япония, колежа в Уай - Великобритания, Центъра за европейски изследвания в София.

Без да съм имала време да събера всички позиции на инвеститорите от асоциацията, мога с убеденост да кажа, че това трябва да стане само след задълбочени анализи, а не по политически причини. Все пак финансовата стабилност, гарантирана от валутния борд, е една от най-силните страни на България като място за инвестиции, наред с политическата стабилност. Затова всяко прибързано решение по този въпрос може да има сериозни и по-скоро негативни последици.

Миналата седмица четири работодателски организации пришпорихте депутатите да одобрят по-скоро частните съдия-изпълнители, защото отлагането на реформата в принудителното събиране на дълговете за следващия мандат би било фатално за бизнеса. Има ли други законодателни инициативи, чието забавяне има негативен ефект върху инвеститорите?

Изразената подкрепа за по-бързото въвеждане на частните съдия-изпълнители бе породена от факта, че това е един от силно изостаналите елементи в законодателната реформа на съдебната система. В целия процес на инвестиране, изпълнението на договорите и защита на кредиторите, принудителното изпълнение не отговаря на обществените и бизнес нагласите.

Що се отнася до други законодателни инициативи, доколкото бизнесът е част от процеса на присъединяването на България към Евросъюза, всички закони, които касаят хармонизацията на изискванията в ЕС за достъп на нашите продукти до европейския пазар, са много важни. Проблем все още съществува с невъзможността българските производители да имат признанието от български сертифициращ орган, че техните стоки отговарят на евроизискванията и да не ползват чуждестранните институции, което оскъпява процеса..

Бизнесът у нас не може ли да създаде този орган? В страните от Евросъюза той е частен, а не държавен.

Да, но е необходимо да има законодателно уреждане на този въпрос. Щом липсва такова, бизнесът не може да инициира нищо.

Друг много важен проблем за бизнеса е, че у нас в момента се привежда в действие ЕС-законодателството такова, каквото е било към момента на затварянето на преговорните глави за българското членство. А европейското законодателство постоянно се променя, то е много динамично и по всички глави, по които сме финализирали преговорите, вече има нови изисквания. Те тепърва трябва да се въвеждат така, че да са от полза за бизнеса, но и да се прилагат ефективно от контролните държавни органи.

За съжаление вече сме свидетели на случаи, в които се приемат недообмислени наредби. Различните участници, засегнати от нормативния акт, не са консултирани и в момента на прилагането му се получава "запушване" на дейностите. Ярък пример за това е Наредбата за отпадъците от опаковки, влязла в сила миналата година. Производителите и вносителите на бързо оборотни стоки се оказаха по-добре запознати с документа, отколкото митническите служители, които не знаеха къде в декларациите да отбелязват таксите. Не се взе предвид и това, че международните компании в България и големите наши фирми работят със софтуерно счетоводство, което срещна трудности при отчитането на авансово внесените такси за опаковки или дължимите суми. Това са чисто практически елементи, които не бяха предвидени и това създаде трудности.

По-подготвен ли е бизнесът за прилагането на евродирективите, отколкото държавата да контролира изпълнението им?

Има една част от администрацията, която работи доста отворено и наистина мисли за последиците от това, което въвежда като законодателство, и за възможностите за прилагането му от бизнеса.

А коя част от администрацията бихте определили като най-тромава?

Може би там, където са най-тежки и най-скъпи ангажиментите на бизнеса по прилагането на евродирективите - екологията. Горе-долу по същия начин стоят нещата и с данъчните разпоредби. Когато няма своевременни тълкувания на различните данъчни политики и мерки, тогава не е ясно как ще се прилагат те и трудностите за бизнеса са налице.

Има съмнения, че парламентът ще успее до датата на подписването на договора за членството на България в ЕС - 25 април, да приеме всички хармонизиращи закони и дори част от тях може да останат за следащото Народно събрание.

Това е неизбежно. Случва се във всяка държава, присъединяваща се към Евросъюза. Получава се може би месец, в която работата е по-тромава, но това не е фатално. Защото е в средата на годината, дирекция "Евроентеграция " на Министерски съвет има подробни графици за ангажиментите ни към ЕС и могат да се търсят варианти новият парламент да навакса закъснението в периода септември-декември.

Усеща ли вече бизнесът негативи от това, че страната ни е навлязла в предизборна обстановка? БСК изнесе данни, че в години на избори икономическият ръст е по-нисък.

Засега няма индикации бизнесът да е повлиян от това, че страната ни навлиза в период на парламентарни избори.

А как оценявате дискусиите за създаване на бизнес партия и въобще има ли място бизнесът в парламента?

Не съм сигурна, че публичните изявления какъв да бъде броят на депутатите са заявка за създаване на бизнес партия. Основната част от хората, които обявиха своето виждане, че 240 депутати са прекалено много за 7-милионна България, в никакъв случай нямат желание да влизат в политиката, камо ли да правят партия. Но това, че бизнесът става по-активен и открито казва какво очаква от властта, без да търси присъствие в парламента, е показателно за етапа на развитие на обществото у нас.

Иначе място за недоволство от страна на бизнеса има. Свидетели сме, че в момента Народното събрание не е най-добрият пример за това как трябва да работи една институция. Съжалявам, че трябва да го кажа.

В такъв случай какви са чисто практически очакванията на бизнеса от следващия парламент, независимо от политическата му конфигурация?

БИБА много отдавна е декларирала, че иска да види как властта мисли по посока пазарна икономика и създаването на ясни правила за постигането ѝ. За нас е важно следващото Народно събрание да е работещо. Неговата политическа пъстрота би могла да бъде повод за притеснение доколко то ще е ефективно и няма да губи време в популизъм, а ще се съсредоточи върху законодателната си инициатива.

Чисто практически очакваме успешен старт на създаваната в момента Национална агенция по приходите, проект подкрепен финансово от Световната банка и реформиращ данъчната администрация. Заработването на този орган ще помогне много на бизнеса с възможността да се подават документи по електронен път. Живеем в ХХІ век и не можем да си поставяме за цел след няколко година да разполагаме с 20 услуги по интернет. Това е несериозно. България има претенции на доста напреднала в информационно технологично отношение държава и ако се даде възможност по-голям кръг от услуги, предоставяни от държавната администрация, да се извършват по електронен път, с цялата гаранция за сигурност, фирмите ще бъдат много доволни. Ще се пести много време за общуване с всички служби, които имат отношение към правенето на бизнес.

В момента е абсолютен хаос - в една и съща служба гишетата, които имат отношение към придвижването на някакъв документ, задължително са на различни етажи. Да се лутат хората в никакъв случай не е ефективно. Добрата организация на работата, както и обикновеното поставяне на табелки с имената на служителите, е нещо, което може да се въведе за седмица. За това са нужни минимални инвестиции. Какъв е проблемът документите, които не са държавно защитени с холограми, да ги има в електронен вариант? Така се пести толкова много хартия и време на хората.

Като най-потърпевш от корупционни практики, как в момента бизнесът оценява ситуацията в България?

Нашите членове не си позволяват плащането на подкупи, но се сблъскват с очевидно некоректно третиране на бизнес субектите. Има корупция, това няма как да се скрие.

И работата е в това, че не са абсолютно указани сроковете за всяка процедура и липсват санкции за отговорните лица, които бавят процедурите. Трябва да има механизъм за наблюдение как се изпълняват те. Данъчните служители в момента не носят никаква отговорност например ако по някакви причини не възстановят ДДС, дори и съдът да е постановил, че има нарушение от тяхна страна. Липсва имуществена санкция. Само с много ясни правила, срокове и конкретна отговорност може да се намали корупцията.

Тази година БИБА няма да връчи на кабинета станалата традиционна ежегодна Бяла книга на бизнеса. Какъв ще е новият формат на препоръките ви към управляващите?

Този път ще излезем с няколко доклада за политиките и мерките по присъединяването ни към ЕС в областта на околната среда, на информационните технологии, на енергетиката, на земеделието и хранителната промишленост и на социалните въпроси, свързани със здравеопазване и образование. Тези доклади ще са по-кратки в сравнение с предходните години и ще са насочени към поетите евроангажименти в посочените сектори. Ще направим съпоставка между България и новите членки в ЕС и препоръки какво още трябва да постигнем. Ще ги връчим на управляващите през февруари.

Споделяне
Още от Бизнес