На фронтовата линия в Източна Украйна оттеглянето на войски поражда страхове

На фронтовата линия в Източна Украйна оттеглянето на войски поражда страхове

Докато украинските войски бяха разположени в обитаваното от нея селище, Анна се чувстваше в безопасност. След като обаче те започнаха да се оттеглят от Станица Луганска (намираща се на фронтовата линия в Източна Украйна), тя се страхува, че сепаратистите може да се върнат.

"Страхуваме се, че може да преминат границата през нощта и да завладеят селото ни. Тогава животът ще приключи", казва 53-годишната Анна и поклаща ядосано глава.

До пролетта на 2014 г. тя живеела със съпруга си в Луганск. Когато избухнала войната и индустриалният град с население от 400 000 души минал на страната на проруските бунтовници, които го превърнаха в един от бастионите си, съпрузите се преселили да живеят на няколко километра на север в Станица Луганска, останала под контрола на киевските сили.

Днес малкият град с 13 000 жители е разположен на фронтовата линия на тази война, която вече до голяма степен е замразен конфликт и която от началото си отне живота на близо 13 000 души.

Станица Луганска е стратегическо място: тук се намира единственият действащ пропускателен пункт между Украйна и Луганската народна република, едната от двете самообявили се (за републики) сепаратистки територии.

Всеки ден 11 000 души минават "границата" по частично разрушен от сраженията мост, който днес все още не може да се ползва за преминаване на превозни средства.

За да мине от другата страна, човек трябва да извърви пеша един километър ничия земя, а възрастните хора и инвалидите трябва да си платят, ако искат да бъдат превозени с инвалидна количка.

През май Станица Луганска бе първият град в Източна Украйна, посетен от новия украински президент Володимир Зеленски след встъпването му в длъжност.

Зеленски посети града заедно с председателя на Европейския съвет Доналд Туск на 7 юли, десетина дни, след като украинските войски и сепаратистите раздалечиха позициите си с по няколкостотин метра по силата на подписано през 2016 г. споразумение, което дотогава не се прилагаше.

Раздалечаването на позициите, което се отнася само за Станица Луганска, бе приветствано от Запада и Володимир Зеленски, избран заради обещанието си да сложи край на войната. Зеленски заяви, че вижда в отдръпването на позициите първа крачка към трайно спиране на огъня и надежда за приключване на активната фаза на войната.

Възстановяване на моста

Последваха още жестове на добра воля. В края на миналия месец представители на сепаратистите и на Украйна, които редовно се срещат в беларуската столица Минск, сключиха споразумение, предвиждащо разминиране на зоната и възстановяване на моста, за да може по него да преминават автомобили.

Светлана, която отглежда зеленчуци, желае ремонтът да започне възможно най-скоро. "Станица Луганска винаги е изхранвала Луганск и ние живеем с тези пари", разказва жената, която излага зеленчуците си на сергия на градския пазар.

"Бяхме едно цяло, а сега сме разделени на две", казва тя със съжаление.

Татяна обаче, която веднъж месечно преминава през контактната линия, за да се вижда с дъщеря си и внуците си в сепаратистката територия, не иска мостът да бъде ремонтиран. Според нея това може да се окаже "много опасно", защото ще позволи на бунтовниците да разположат техника и оръжия на украинска територия.

"Когато армията беше тук, спяхме спокойно през нощта, но сега не знаем кой се разхожда край къщата ни", добавя Татяна. Тя, подобно на всички други жители, с които разговаря Франс прес, поиска да остане анонимна.

Тя е сигурна: ако бившият украински президент Петро Порошенко, привърженик на твърдата линия срещу сепаратистите, беше още на власт, той "нямаше да ни изостави". Тази увереност изчезна след избирането за президент на Володимир Зеленски, бивш комедиен актьор без опит в политиката преди триумфалната му изборна победа през април: "Сега се страхуваме да не ни оставят на произвола на съдбата".

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?