На източния фронт - всичко е готово

Откакто преди 60 години, през 1944 г. американската първа армия влезе в нацистка Германия, американското военно присъствие в Европа все е било в западната част на континента.

Днес над 117 000 американски войници си остават най-голямото военно присъствие за небойни задачи на САЩ в чужбина. Времената обаче се промениха, след като съветски танкове се появиха от източната страна на коридора Фулда в северна Германия. Тринайсет години след края на Студената война американските сили отново са на ход. Хиляди войски, базирани в Германия, Великобритания и други части на Западна Европа вероятно ще бъдат прехвърлени през следващите няколко години обратно в САЩ. Междувременно нови бази ще бъдат открити в страните от бившия Варшавски пакт в Източна Европа.

Някои войници дори може да бъдат настанени в

бази от времето на Съветския съюз,

от които някога са се защитавали. "Не очакваме Съветският съюз да започне мащабна война с танкове в северногерманската равнина", каза министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд по време на посещението си в Ирак миналия септември. "Така че ще трябва да променим разположението си".

Точно как ще стане това все още предстои да бъде решено, казаха служители на Пентагона. Те отрекоха информацията миналата седмица, че до 40 000 войници и помощен персонал от Първа бронирана дивизия и Първа пехотна дивизия, и двете базирани в Германия, ще бъдат изтеглени в САЩ до 2006 г., но признаха, че поне някои части от тези дивизии вероятно ще се върнат у дома в даден момент. Други военни части може да отидат още по-дълбоко на изток. Заместник на Ръмсфелд по политическите въпроси Дъглас Фейт оглави миналия месец делегация заедно с колегата си от Държавния департамент Марк Гросмън в Европа.

Обиколката включваше Румъния, Полша, България, Турция и други страни. Служители в тези страни предложиха списък с бази, които могат да бъдат използвани от американците. Други такива визити се очакват в началото на тази година. Като се има предвид икономическата изгода, която една американска база представлява, разговорите за предислоциране предизвикват неприятни тръпки в части от "старата" Европа и трепети в "новата" Европа на изток.

Но тези страхове и надежди може да се окажат преувеличени. Промените, според служители на Пентагона, ще започнат да се случват през следващите две години и вероятно ще се състоят в извеждането на тежковъоръжени сили от Германия. Много западни бази ще останат отворени, други ще бъдат обединени със сили на НАТО или с местни сили.

На изток САЩ се стремят да изградят не толкова трайни сили, които могат да бъдат мобилизирани при нужда. Тези бази може да не оправдаят очакванията на политиците за икономическа печалба. "Нещата ще се случват тази година", каза Фейт. "Очакванията, че ще се вземат изключително мащабни решения за изключително кратък срок вероятно са преувеличени. В Източна Европа няма да има нов Рамщайн", каза Фейт, визирайки голямата военновъздушна база в Германия.

Мащабните решения може да не са надвиснали, но се задават.

Ръмсфелд, Фейт и други служители продължават да настояват за по-бързи, по-малочислени и по-мобилни американски сили, чиято цел, както посочи Фейт миналия месец, е "да предоставят подкрепа на бойни арени, които може да са далеч от тях". Това ще изисква редица промени.

От близо 500 американски военни бази в Европа, например, близо 20 процента не са "изключително полезни" и могат да бъдат закрити, каза миналата година върховният командващ на американските сили в Европа генерал Джеймс Джоунс. Някои войници може да бъдат върнати в САЩ, където през настоящата година на президентски избори расте натиска за запазване на базите на родна земя. Други войници, особено онези, които са свързани с военновъздушните бази, ще останат по местата си. Германски служители, които се срещнаха с американските си колеги миналия месец, се успокоиха, след като разбраха, че базата Рамщайн в град Кайзерслаутен - най-голямата американска военна общност извън САЩ, ще продължи да работи. Същото важи най-вероятно и за базите в Шпангдалем в Германия и Морон в Испания.

Междувременно нови войски ще бъдат разположени в т.нар.

Изнесени напред бази в Източна Европа.

Този ход, твърди Гросмън, се дължи отчасти на факта, че НАТО ще приеме нови членки от Източна Европа. "Трябва да възприемате това като извеждане на възможности на преден план, а не като свиване или разширяване", каза той пред Тайм.

Източноевропейските бази ще бъдат също по-евтини за поддържане, ще доближат войските до настоящите бойни арени и ще им дадат по-голямо пространство за маневри, смятат анализатори. Поляците, например, предлагат 12 000 хектара полигон на 50 км от границата с Германия. Той включва тренировъчен комплекс, специализиран за бойни действия в градски условия, в който има подземни тунели, жп гара и банка.

Румънското пристанище Констанца на Черно море, което вече бе използвано за Ирак, предоставя достъп по море в Централна Азия и е насочено на изток.

Фейт и други служители на Пентагона подчертаха, че целта е не просто придвижване на изток, а

промяна на характера на американското военно присъствие.

"Искаме да работим съвсем експедитивно: да изпратим батальон, да тренираме един-два месеца в държавата-домакин, да се изтеглим и да се върнем пак след 6 месеца", каза Джоунс. "Искаме редица бази, които могат да бъдат активирани от "студено" към "топло" и "горещо" ", каза той.

При всички положения Източна Европа е готова: българският капризен парламент одобри миналия месец принципното предложение за разполагане на американски войски на българска територия. За бедни страни, които наскоро са се разделили с комунистическото управление, перспективата за по-тесни връзки с Вашингтон е голяма примамка:

"Чакам американците да дойдат още от малък,"

каза пенсионираният инженер Корнелиу Рибу, на 74 години, който живее в Букурещ. "Мислех си, че никога няма да се появят."

Слуховете, че голяма част от американските войски може да напуснат Германия, предизвика шокова вълна в някои региони.

Райнланд-Пфалц, където се намира военнновъздушната база Рамщайн, образува комитет, който да убеди Пентагона, че оставането на войските е икономически изгодно.

"Американските войски ни носят близо 1,4 милиарда евро годишно",

каза Петер Грюснер, който отговаря за въпросите, свързани с войските в провинцията. "Ако те се изтеглят краткосрочно, това ще е катастрофа". "След като чухме изявленията на служители в Пентагона миналия месец, че Рамщайн ще остане, изпитахме огромно облекчение", каза той.

Други имат по-сантиментални причини за оставането на войниците. "Американците ни промениха," каза Херберт Грим, на 81 години, ветеран от Втората световна война, който живее в Баухолдер на 50 км от Рамщайн. Там американците имат тренировъчна база. "Те ни показаха света. Дойдоха като чужденци, но станаха част от нас."

Служители на Пентагона и военни аналитици побързаха да заявят, че промените нямат нищо общо с влошаването на отношенията между САЩ и Германия заради войната в Ирак. "Промените са част от едно естествено развитие, дължащо се на преосмисляне на глобалното разположение на американските сили, към бази, които са по-евтини и по-мобилни", каза Стивън Еверц, директор на трансатлатническата програма в Центъра за европейска реформа в Лондон. Военното присъствие може да стане по-голямо, но в същото време ще бъде олекотено.

По БТА