На КЗК й трябва не "добронамерен диктатор", а по-малко власт

Съществува един фундаментален проблем с държавните регулатори на икономиката у нас и той е, че те имат твърде много власт. Следователно това, което трябва да се направи, за да има по-малко недоволство срещу работата им, е да се намали властта им, а не да търсим "добронамерени диктатори", които да ги управляват. В противен случай се създават "регулатори – бухалки", които в определени случаи решават да използват огромната си власт, а в други – не.

Така коментира състоялия се миналата седмица избор на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) анализаторът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов пред Mediapool.

Преди около седмица депутатите почти единодушно и с лекота одобриха новия състав на ключовия антитръстов орган на принципа "всички на масата". Начело на КЗК бе избрана приближената до премиера Бойко Борисов юристка още от кметския му мандат Юлия Ненкова, която досега бе зам.-кмет на столицата. Тя е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

Зам.-председателският пост бе зает от кандидата на "Патриотичния фронт" Димитър Кюмюрджиев, а с апетитни постове и власт се сдобиха още петима други приближени на властта – Георгица Стоянова (предложена от ГЕРБ), Ана Янева (БСП), Красимир Витанов (Реформаторски блок), Красимир Зафиров (БДЦ) и проф. д-р Пламен Киров (ДПС).

В същото време единственият кандидат, предложен от авторитетни неправителствени организации и необвързан партийно – известният икономист Георги Ганев, остана извън борда на новата комисия. Неговата кандидатура бе внесена от депутатите от Гражданската квота на Реформаторския блок.

"Днес е лош ден за конкуренцията и за борбата срещу картелите в България", заяви веднага след скандалния избор депутатът от гражданската квота на РБ Петър Славов. Независимият народен представител и лидер на наскоро учредената партия "Нормална държава" Георги Кадиев пък нарече избора на Ненкова "срамен" и "договорен на принципа "всички на масата".

"Същественият проблем при КЗК и другите регулатори е, че законодателството им дава изключително голяма свобода на действие и много власт, повече от тази на 2-3 министерства. Затова вместо да търсим "добронамерените диктатори трябва да свием правомощията на комисията. Тогава и проблемът с корумпираната администрация ще намалее", коментира Богданов пред Mediapool.

Според него функциите по защита на конкуренцията трябва да се оставят на пазара и на съдебната система. "Силните административни регулатори са признание за провала на съдебната система. Тъй като приемаме, че тя е не само бавна, но и несправедлива, затова я заобикаляме със създаването на парасъдебни органи. Типичен пример в това отношение е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Но и КЗК прилага санкции в много сфери, при които в чужбина страните се съдят в един търговски процес", посочи Богданов.

"Скептичен съм към целия модел на независимите регулатори и към идеята държавата да избира експерти. Формалните изисквания за притежаването на дипломи и квалификации винаги могат да се заобиколят и пак да се стигне до партийни назначения. По начало според мен е наивно да се смята, че партиите, които избират комисарите, ще предадат властта си на абстрактни, "независими" експерти", каза още Богданов.

Именно затова той обясни, че не е изненадан от избора на 29 юни, просто защото "така работи системата". "Има лимит на това, което можем да очакваме от съществуващата процедура по избора", смята експертът.

Според него единственият шанс политиците да започнат да правят по-качествени избори в обществен интерес е, ако обществото започне да наказва на избори партиите, които гласуват извън рамките на обществения интерес. "Ако обществото обаче продължи да не наказва партиите, нещата няма да се променят от само себе си", смята Богданов.