На първо четене: Карантинираните ще могат да гласуват

Мнозинството в парламента прие на първо четене законодателните промени, които дават възможност на поставените под карантина да гласуват на предстоящите парламентарни избори. Законопроектът предвижда два варианта те да гласуват – с подвижна избирателна кутия или в специални отделни избирателни секции. 

Текстовете бяха внесени миналата седмица от ГЕРБ и "Обединени патриоти" като промени не в Изборния кодекс, а в закона за извънредното положение, въпреки че се отнасят за изборен процес. В пленарната зала "за" законопроекта бяха 128 депутати, 45 гласуваха "против", а 9 се въздържаха.

Основна причина за спорове между управляващи и опозиция бе предложението в законопроекта ЦИК да изготвя правила, които да гарантират живота и здравето на избирателите и членовете на секционните комисии при вот по време на пандемия. Поправките предвиждат това да става до средата на февруари, или 50 дни преди изборния ден, след като проведе консултации с Националния оперативен щаб, Националния ваксинационен щаб и с Обществения съвет към ЦИК. Така излиза, че ЦИК ще носи отговорността.

ЦИК, правилата и несвойствените функции

Управляващите не виждат проблем, а опозицията смята, че комисията се натоварва с несвойствени функции, защото изготвянето такива правила е от компетенциите на здравните власти. 

"Така написан законът, той създава повече хаос, отколкото да решава проблеми. С промените се дават несвойствени задължения на ЦИК. ЦИК не е медицински и здравен орган. ЦИК не може да издава медицински протокол. Здравните власти трябва да издадат протокол, а ЦИК да го приложи в своите методически указания", каза депутатът от БСП Филип Попов по време на дебатите.

"Ясно е, че медицинският протокол ще бъде даден от компетентните здравни органи. Но ЦИК се занимава с организацията на изборния процес, няма как тя да бъде изключена от това да определи рамката", каза Красимир Ципов от ГЕРБ.

От самата ЦИК обаче явно не са убедени в тезата на Ципов. Попитан дали управляващите са се опитали да прехвалят на ЦИК цялата отговорност, включително и здравната членът на ЦИК Димитър Димитров отговори пред бТВ:

"Да, опитаха се и това беше един от спорните моменти. Ние направихме едно становище, изпратихме го в комисията и предполагаме, че ще бъде отчетено. Поне такива са заявките. Протоколът трябва да бъде изработен от компетентните власти и правилата, които те препоръчват, ще бъдат изпълнени от ЦИК в максималния обем".

Въпросното становище пристигна в комисията, докато тя разглеждаше поправките. В него се казва, че компетентен да приеме правила за гарантиране живота и здравето на избирателите е министърът на здравеопазването, а не ЦИК.

Подкрепа, но и промени между двете четения

От ДПС подкрепиха законопроекта на управляващите, но обявиха, че ще предложат прецизиране на текстовете между двете четения. "Не може да не се съобразим и с опасенията, изразени и от колегите от БСП, и становището в Централната избирателна комисия. Затова заявихме, че ще внесем наши предложения. Искам да поздравя вносителите, които вече няколко пъти заявиха, че ще бъдат прецизирани и съобразени определени текстове", каза Хамид Хамид.

Според него мястото на тези изменения е именно в закона за извънредното положение, а не в Изборния кодекс. От внасянето на текстовете има и критики в обратната посока - че те не са в изборния закон.

Защо не се променя Изборния кодекс?

Управляващите дават две обяснения защо не искат да отварят Изборния кодекс. Едното е препоръката на Венецианската комисия 6 месеца преди избори да не се правят съществени промени в избирателните правила. През годините обаче от ГЕРБ не са спазвали тази препоръка - изборните промени досега винаги са се правили в последния момент, макар и по конюнктурни съображения. Другият аргумент на управляващото мнозинство е, че ако започнат промени в Изборния кодекс, то между двете четения всички парти ще внесат предложения и това ще забави приемането на поправките.

В петък обаче депутатът от БСП Крум Зарков попита управляващите дали да помислили по въпроса при колизия между закона за извънредното положение и Изборния кодекс кой ще се приложи. "А такава колизия има", предупреди Зарков.

Преди ден на това наблегна и адвокатът и бивш депутат Петър Славов. Пред БНР той даде и пример за противоречието между двата закона – в изборния закон пише, че с подвижни избирателни кутии гласуват само хора с трайни увреждания, а в този за извънредното положение ще е записано, че на това имат право и карантинираните и болните от коронавирус. "В подобна ситуация се прилага нормативният акт от по-висок ранг – в случая Изборният кодекс. Иначе казано, гласовете или вотът, получен с подвижна избирателна кутия от наши сънародници, които са под карантина, е напълно възможно да бъде оспорен и дори касиран. Сегашното мнозинство залага бъдещ доста сериозен проблем", посочи Славов.

По време на дебатите в залата Зарков посочи още, че законът е неясен и всъщност не решава проблемите. "Истината е, че с този закон вие не правите абсолютно нищо. Проблемите остават след него същите, каквито са били преди него. Не ни обвинявайте, че някого заблуждаваме - заблуждавате вие", каза той.

Управляващите пък решиха да разкритикуват законопроекта на БСП за промени в Изборния кодекс, който предвижда видеонаблюдение в секциите – нещо, за което извънпарламентарните формации и президента настояваха, но ГЕРБ отказа да въведе.

"БСП има проект за промяна на Изборния кодекс. Не видях как решават въпроса с гласуването на карантинираните. Може би БСП лъже обществото, че иска висока избирателна активност, а в същото време иска да ограничи хората под карантина да гласуват", каза Христо Гаджев от ГЕРБ.