На първо четене вносът на руски петрол спира между 1 и 15 март 2024 г.

Вносът на суров руски петрол да спре между 1 и 15 март 2024 г., реши парламентарната икономическа комисия, която на заседието си в сряда прие на първо четене предложенията на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) за изтегляне още по-рано прекратяването на даденото от Брюксел изключение за страната ни от петролното ембурго срещу Русия. То бе до 5 декември 2024 г., парламентът го намали до 1 октомври 2024 г., но след започнали още преди местните избори пререкания за това постига ли дерогацията смисъла си, некоалиционните партньори от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се разраха това да стане в началото на март.

Според внесения нов текст в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, вносът на руски петрол ще бъде прекратен "в срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г."

С цел формиране на парламентарно мнозинство между двете четения можем да променим тези дати, коментира депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев, който представи проиктопредложението.

Предстои одобрение на промените от парламентарната енергийна комисия, която е водеща, но за тази седмица не е насрочено нейно заседание. Именно в нея са най-тежките дискусии по темата с руския петрол, печалбите на "Лукойл Нефтохим Бургас" и дейността на рафинерията. Миналата седмица в нея бе отхвърлено предложението на председателя ѝ Делян Добрев за отпадане на дерогация за три дни след влизане в сила на закона, но то не бе подкрепено от ПП-ДБ и това доведе до нова порция тежки реплики.

Сега представителите на ГЕРБ-СДС в икономическата комисия на Народното събрание коментираха, че би било по-добре ПП-ДБ да бяха подкрепили предложенията на Добрев и да предложат промяна на срока от три дни на 1 до 15 март 2024 г. между двете четения на поправките.

В сега разглежданите корекции никъде не се регламентира нов график за постепенното намаляване на деля на руски петрол, преработван от "Нефтохим" до 1 март. Според обявеното от премиера Николай Денков след Съвет по сигурността към правителството по темата с дерогацията, след 31 декември 2023 г. вече рафинерията да ползва не повече от 50% руски нефт  – според сегашния закон е 20 на сто. След 31 януари 2024 г. делът на сорта "Уралс" трябва да намалее до 25%, а след 1 март 2024 г. напълно да се спре.

Миналата седмица бе обявена договорка и за прекратяване от 1 януари на износа на нефтопродукти от руски петрол, а от 1 март и на самия сорт "Уралс". Засего обаче са одобрени само датите за падане на дерогацията между 1 и 15 март.

Даниел Лорер от ПП-ДБ коментира по време на разискването, че бургаската рафинерия е доказала, че може да работи поне с 50 процента неруски петрол, освен това предлаганият петрол от Казахстан и Азербайджан има подобен състав. Затова според него "Лукойл" "няма съществена нужда от технически модификации".

Румен Гечев от БСП се опита да защити вноса на руски петрол с аргумента : "ЕК е гласувала дерогация за Унгария и България, което не означава, че помага на Русия". Той отново разви тезата, че падането на изключението ще доведе до "хаос и увеличение на цените на петролните продукти". Неговият колега Петър Кънев предложи да се назначи особен управител на рафинерията, каквато възможност законодателно е регламентирана, като целта е да има контрол върху това какво, къде и как се изнася и купува от "Лукойл".

В мотивите към законопроекта се изтъква, че във връзка с прилагането на закона, приет от Народното събрание на 13 януари, се е установило, че изключването от европейското петролно ембарго е предотвратило сътресение на пазара на нефтопродукти в страната. България може да получава доставки на суров нефт и други суровини от неруски източници, а може да получава и рафинирани продукти, ако те са необходими, се посочва още в предложението на ПП-ДБ.