На път с уиски, мръвки и боклуци в резервоара

Да подкараш колата с уиски, пържоли, майонеза и боклуци от канализацията!? За едни е ерес, за други – екстравагантна идея от далечното бъдеще, а за шотландците – частична реалност. Е, да, изброените съставки преди да влязат в резервоара търпят преработка, за да станат висококачествено биогориво, което не само не замърсява околната среда, но и я спасява от вече създадени отпадъци. И спестява милиони разходи за съхраняването на боклуците.

Използването на биогоривата в транспорта и производството на енергия е отдавна коментирана тема, която в последните години има не само екологични аспекти, но и засегна въпросите по изхранването на населението. В най-масовия случай за производството на биодизел и биобензин се използват селскостопански култури като слънчоглед, соя и рапица, чието отглеждане за енергийни цели отнема площи от обичайните земеделски дейности.

С напредването на технологиите обаче все повече научните среди и предприемчиви компании обръщат поглед към преработката на отпадъците за производство на биогорива, а Шотландия е един такъв пример.

Страната си е поставила за цел до сведе до нула съхраняваните отпадъци до 2025 г., а до 2020 г. една десета от ползваното гориво от автомобилите да е биологично.

И именно резервоарът се оказва пресечната точка на правителствените и бизнес интереси в Шотландия, а зареждането му с произведени от отпадъци горива ще нараства все повече.

Когато разходите станат приходи

В момента нивото на биогоривата, влагани в обикновените дизел и бензин във Великобритания, е 4.75 на сто от общото потребление и в следващите пет години трябва да нарасне с по 1 процент,, разказва Дикън Поснет, директор на инсталацията за производство на биодизел от различни отпадъци "Арджент" край Единбург. Тя е единствената в Шотландия, която приема за преработка в биодизел на всевъзможни боклуци на основата на животински мазнини – трупове на животни, остатъци от преработвателната хранителна промишленост, която годишно харчи по 15 млн. лири за унищожаване на отпадъците си, животински храни с изтекъл срок на годност, олио, майонеза и други отпадъци от ресторантите, включително мазнините от почистването на градските канализации.

Технологията за тяхната преработка изглежда и мирише невъобразимо отвратително, но крайният резултат е чист и с висока стабилност на горене биодизел. Заблуда е, че ползването на биодизел от автомобилите уврежда горивните им инсталации, филтри и уплътнения, уверяват производителите.

"Арджент" пуска на пазара над 50 млн. литра биодизел годишно, което не е много на фона на използваните 854 млн. литра биогорива годишно във Великобритания, но решава едновременно проблемите с животинските отпадъци и намаляването на вредните емисии във въздуха от производните на петрола горива. От 2005 г. досега производството на инсталацията е спестило над 2 млн. тона въглеродни емисии.

Печалба от мързела или консервативността на другите

Предприятието изнася своя биодизел в Англия, Испания, Холандия, Франция и дори САЩ, продавайки го на петролни компании, за да го смесват със своята продукция и да изпълняват по този начин ангажиментите си, допълва Поснет. По думите му производителите на обикновени горива предпочитат да не инвестират лично в добив на екодизел, а да го купуват. Някои дори не правят и това, а отчитат изпълнение на целите за биогорива като купуват сертификати.

Става въпрос за въведена във Великобритания система, според която за производство на биодизел се издават специални сертификати, а петролните компании трябва да отчетат в края на годината съответстващ на производството им брой такива сертификати и ако не сторят това, биват глобявани, обяснява Поснет. "Арджент" няма подобни задължения, но като производител на биодизел получава такива сертификати за всеки литър гориво. Така рафинерията може да продава своите сертификати на компании, които са длъжни да имат подобна продукция, но не са сторили това. Такива са и дистрибуторите на горива и затова част от тях предпочитат, вместо въобще да се занимават с продажбата на биогорива, да купят сертификати и да ги отчетат пред властите. Между 20 и 30 евро върви цената на брой такъв сертификат, а производството на биодизел в "Арджент" излиза с около 20 евроцента по-скъпо от това на обикновеното гориво, обяснява Поснет.

На път с уиски... но в резервоара

Очакванията са потреблението на биодизел в Обединеното кралство да надхвърли 2 млрд. литра през 2030 г. и своя принос в това се готви да даде и една млада иновативна компания, която намесва в производството на биогорива и шотландската уиски индустрия.

"Келтик Ринюъбълс" е дружество на Изследователския център за биогорива на единбургския университет "Нейпиър", което е открило как да се зареждат резервоарите на колите с гориво, произведено от остатъците при производството на уиски.

Компанията се готви да изведе технологията от лабораторните условия на "Нейпиър" и да изгради до 2018 г. демонстрационна фабрика за производството на биобутанол в химическия завод "Грейнджмаут", намиращ се западно от Единбург. За целта обаче в момента се прави пилотна мощност край белгийския град Гент, която ще дава по-добра представа за възможностите на технологията, отколкото ако тя просто се демонстрира в лабораторията в "Нейпиър". Целта е привличане на инвеститори в проекта на стойност 10 млн. лири.

Миналата година "Келтик" вече похарчи 1 млн. лири по британска програма за развитието на проекта, който е подпомогнат и с 800 хил. лири от шотландската правителствена агенция за насърчаване на търговия и инвестиции "Скотиш Ентърпрайс". Преди месец пък дружеството получи 250 хил. лири от Шотландската инвестиционна банка. Разговаря се и за финансова помощ от Департамента по транспорт, но все още проектът се нуждае от инвеститори.

Биобутанолът, произвеждан от отпадъците на уиски индустрията, може да е алтернатива не само на горивото за автомобили, но и за авиоиндустрията, смятат в "Келтик". "Бутанолът е възможно биогориво, което е подходящо за смесване не само с дизел, но и с бензин и може да се продава на съществуващите бензиностанции", разказва проф. Мартин Тагни, директор на Изследователския център за биогорива в "Нейпиър" и президент на "Келтик Ринюъбълс".

При дестилирането на уиски едва 10 процента от първоначалната суровина всъщност е това, които влиза накрая в бутилката. Останалото са отпадъци от накисването на ечемика и ферментацията – кюспе и течност от "прегарянето" на алкохола. Годишно тези отпадъци в Шотландия са 500 хил. тона и 1.6 млн. литра, които вместо да се изхвърлят може да се превръщат в екологично и бързо запалимо гориво. Остатъците от остатъците пък може да се ползват като високо калорична храна за овце, крави и друг добитък.

Технологията, разработена в "Нейпиър", използва бактерия, която превръща захари като ксилоза, арабиноза и дори обикновена глюкоза в биогориво. Това става като бактерията разгражда захарите на ацетон, бутанол и етанол.

Дестилериите като топлофикации

Засега доставчик на "суровината"  и храната за бактерията ще е дестилерията от Пъртшир "Тълибърдийн" или "Талъбърди", както произнасят шотландците Tullibardine. На следващ етап "Келтик Ринюъбълс" смята да привлече и останалите уиски дестилерии в Шотландия, разказва Тагни.

Тази индустрия разширява присъствието си на международните пазари и с производството повече продукция растат отпадъците ѝ за съхранение или унищожаване. Милиони лири са годишните разходи на производителите на уиски за решаване на проблемите с отпадъците им и за компаниите спестяването на тези средства ще е добре дошло, допълва Джон Фордайс, представител на индустрията.

"Не е сигурно обаче, че в резултат на това шотландското уиски ще поевтинее", шегува се той, но посочва, че браншът е сключил споразумение с шотландското правителство до 2030 г. да използва 25 на сто от отпадъците си в производството на енергия.

Планира се в проекта на "Келтик" да се включат и ирландските дестилерии на уиски, както и пивовари, и да се развиват локални мощности за преработка на отпадъците им и дори захранването с биогоривота на местни топлоцентрали, което ще подобри състоянието на околната среда в регионите, разказва Джим Първс, представител на Шотландската правителствена програма за биогорива. В нея участват различни министерства, 11 бизнес организации и регионални структури. Тя финансира различни разработки с 500 хил. паунда годишно и очакванията са от тяхното прилагане да се реализират икономии за 80 млн. лири за икономиката.

Изпълнителният директор на "Келтик" Марк Симърс смята, че техният проект може да даде живот на индустрия, която да изкарва по 100 млн. лири годишно като осигурява не само устойчиво гориво, но и високо калорична храна за животните. По думите му в момента най-голямото предизвикателство пред компанията е как да превърне една доказана технология в мулти индустрия за милиони паунди. Симърс посочва, че компанията е открита за сътрудничество и с производители на алкохол от различни страни, дори и от България.

И нашите джибри стават за гориво

"От джибрите от производството на вино и ракия в България също може да се произвежда биобутанол, както и от остатъците от варенето на полска картофена водка", дава пример той. 

В България няма ясна статистика какви са отпадъците, генерирани от производителите на вино, бира и спиртни напитки. Огнян Цветанов, собственик и технолог на винарната "Валлей  Винтнърс“ коментира пред Mediapool, че практиката на производителите на вина у нас е да използват джибрите за наторяване на собствените си лозя или за храна на животните. Винарните, които правят и ракия, варят джибрите, а отпадъка депонират.

Какви са обаче разходите на алкохолната индустрия в България за решаване на проблемите с отпадъците от прякото им производство никой не се наема да коментира.

В същото време страната ни също трябва да постигне европейската цел от 10 процента биогорива през 2020 г., а потреблението на биодизел през 2013 г. е било 129 хил. тона, от които само 39 хил. тона са произведени в страната,  според данните на Националния статистически институт.  Това е четири пъти по-малко от потенциала на страната за производство на биодизел, оценяван на над 529 хил. тона годишно. 

"Никой не очаква петролът да се замени за един ден, но вече това се случва постепенно с добавянето на биогоривата", коментира Мартин Тагни и дава за пример как в САЩ вече е направено пътешествие от 10 хил. мили само с използването на биобутанол и той е участвал в него.