На пазара на труда липсват най-много инженери

На българския пазар на труда има най-голям недостиг на инженери - 29%. Почти двойно по-малко е разминаването между търсенето и предлагането на експерти за обслужване на клиенти, както и на търговци.

Недостигът на ИТ специалисти е 11 на сто, а на специалисти "Човешки ресурси" - 9%.

Това показват данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България, представени по време на форум за връзката между бизнеса и висшето образование. За част от тези сфери като търговията или обслужването на клиенти висшето образование не е задължително за заемане на свободни позиции.

Данните показват още, че излишъкът на специалисти е най-голям в администрацията - 23%, във финансите и счетоводството - 20%, както и при операторите в кол центровете - 9 на сто. В същото време икономиката и администрацията остават направленията във висшето образование с най-голям брой на студентите, въпреки политиката на държавата от няколко години да свива броя на първокурсниците по тези специалности.

Според данните от рейтинговата система на университетите в направлението "Икономика" учат най-много студенти - 47 131, в "Администрация и управление" - 20 133 студенти, в направлението "Педагогика" - 12 711, в "Право" - 10 392, а в направлението "Обществени комуникационни и информационни науки" има 4606 студенти.

Все още голяма част от завършилите висше образование не работят по специалността си, а често се занимават с нещо, за което не се изисква диплома от университет.

Най-малко са студентите в пет професионални направления - "Електротехника, електроника и автоматика" (7394 студенти), "Общо инженерство" (6873), "Машинно инженерство" (4672), "Математика" (435) и "Металургия" (332).

Според министъра на образованието Красимир Вълчев е нужно насочване на децата още в училище към математически и професионални профили на обучение, за да може да се промени и търсенето на университетски специалности. Въведените от държавата стимули като втора стипендия за студентите по приоритетни направления засега не успяват да обърнат тенденцията да се търсят специалности, в които има излишък на предлагане на пазара на труда.

Според АИКБ основен проблем на пазара на труда е миграцията. По изчисления на организацията страната е загубила 25 млрд. лева за времето на прехода от това, че хора, които са получили образованието си в страната, са заминали да работят в чужбина. "Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България", коментира председателят на бизнес организацията Васил Велев. От АИКБ предлагат студентите да получават парите за обучение, които сега се дават на университетите, под формата на кредит от държавата, който трябва да върнат, ако напуснат страната скоро след дипломирането си.