На прага на третата вълна: Равносметка на ваксинацията

На прага на третата вълна: Равносметка на ваксинацията

Макар и да сме свикнали с незавидни позиции в класации в рамките на Европейската общност, е особено обезпокоително, когато класации, свързани със здравето, ни поставят не просто на най-долния етаж, а в мазето. В това мазе, където стоят неизползвани стотици хиляди ваксини, в очакване на спонтатен прилив от колективен ентусиазъм.

В скорошна статия в "Ню Йорк Таймс" България беше посочена с изумление като страна членка на Европейския съюз с едва 15% равнище на ваксиниране, при средна за европейските страни от около 60%. Това сериозно изоставане не е нито случайно, нито нормално, и рискува да постави здравната ни система в тежка ситуация при настъпващата трета Ковид вълна.

За да се избегне това, е небходимо да се разберат и обсъдят причините за забавянето и за негативните нагласи към ваксините в българското общество. С други думи, трябва да се погледне на ваксинацията не като на медицински, а като на социален феномен.

С напредването на ваксинационните кампании в Европа станаха достъпни данни, които позволяват да се проследява нивото на ваксинация и да се анализират социалните фактори, които ускоряват или забавят кампанията.

Във френската преса наскоро бяха оповестени данни, показващи сериозни регионални различия в нивото на ваксиниране.

Най-слабо протича процеса в южно-югоизточната част на страната, където исторически-заложени нагласи срещу "вмешателството" на централната власт намират отражение както в повишената подкрепа за движения като "жълтите жилетки", така и в оспорването на ползите и необходимостта от ваксинация.

Едно задълбочено изследване на нагласите в Англия също показа, че ваксинацията възпроизвежда разделителни линии в обществото. Най-високите равнища на скептицизъм към ваксините са сред ниските социално-икономически слоеве и сред етническите малцинства. Други фактори, които влияят негативно, са равнището на доверие в здравната система и равнището на осведоменост за вируса.

Тези резултати имат отношение и към България.

Безспорно, ниското равнище на доверие в здравната система е един от факторите за недоверие към ваксините.

Но това недоверие не може да обясни значими разлики в колективните нагласи между различни части на страната или различни социални групи.

Да се очертаят тези разлики позволяват данни от две изследвания на "Алфа Рисърч" на нагласите към ваксинацията, проведени през февруари и юли тази година. За максимална сравнимост индикатори за "позитивни" и "негативни" нагласи от двете вълни бяха подложени на (логистичен) регресионен анализ.

Резултатите показват, че има две променливи, които предсказват значимо нагласите – ниво на образование, и най-вече – място на живeeне (големи срещу малки населени места).

Географският ефект е доминиращ и е далеч по-силен от ефекта на доходите.

Това къде живeeш определя до голяма степен и нагласата към ваксините. Резултатите потвърждават, че основното деление в България по отношение на ваксинацията не е по доходи, пол или етнически признак, а по местоживeeне, образование и възраст.

Хората с по-добро образование, в по-големите населени места и в по напреднала възраст имат значително по голяма вероятност да са вече ваксинирани или да изразят желание да се ваксинират в близко време. Това, което е особено важно, е че наблюдаваните разлики - между големите и малките населени места, между висoко и по-ниско образованите, не спадат с времето - те не само се запазват, но дори растат.

Например, София демонстрира 62% позитивни нагласи към ваксините в двете вълни, докато в малките градове позитивните нагласи намаляват от 44 до 32 % от февруари до юли. Това обяснява и защо в последните месеци не се наблюдава засилване на ваксинацията, сравнимо с това в други държави които се подготвят активно за настъпващата Ковид вълна. Блокиращите социални механизми остават непроменени.

За осветляване на тези механзми помогна факторен анализ на шест популярни негативни нагласи – страх от зараза, от дългосрочни последствия, алергии и контролиране от властите, съмнение в ползата от ваксините и принципно неодобрение на ваксините. Анализът потвърди наличието на определящ общ фактор, условно наречен "скептицизъм към ваксините". Както и в предишния анализ, този фактор се оказва силно свързан с образованието и най-вече – с мястото на живeeне.

Тези резултти водят до извода, че ходът на ваксинацията отразява разделителни линии които са по-скоро социални и културни, отколкото икономически. Подобно на наблюдаваното в Англия слабата осведоменост за принципите на функциониране на ваксините захранва негативни стереотипи, които започват да циркулират широко чрез семейни кръгове и социални мрежи. Този процес е улеснен в по-малките населени места, където е сравнително по-лошо състоянието на здравната и образователна система, и където социалният натиск е по-интензивен отколкото в големите градове, където хората са изложени на по-широк кръг от социални познанства и източници на информация.

Важно е да се отбележи, че ваксинацията не просто отразява съществуващи социални различия, а ги засилва. Разпространението на вируса е стохастичен процес; анализът потвърди, че вероятността за заразяване с Ковид не зависи от пол, възраст, образование, доход, етническа група или доходи. Но ако рискът за заразяване е един и същ за основни социални групи, а тези групи се ваксинират на различна скорост, тогава и последствията на вируса – като смъртност, временна загуба на трудоспособност или дългосрочни нарушения, ще се неравномерно разпределени, затвърждаващи съществуващите линии на неравенство. Както отбелязват и авторите на изследването в Англия, тези социални групи които са най-недоверчиви към ваксините са също така и най-изложени на риска от смъртност в резултат от Ковид.

За да се неутрализира или смекчи този механизъм, ваксинационната кампания трябва да бъде променена, насочвайки обществено внимание не към опашки (където ги има) в големите градски центрове, а към положението в по-малките социални пространства, мобилизирайки представители на местната власт и лични лекари. Впредвид настъпващата Ковид вълна и голямото закъснение, необходимо е провеждането на активна разяснителна кампания, която отчита социално-географските различия в недоверието към ваксините.

Но това няма да е достатъчно, изисквайки прилагането на умерено-принудителни мерки като тези понастоящем въвеждани в редица европейски държави, ограничаващи достъпа до заведения или публични места на основа на ваксинацията, или изисквайки от представителите на определени професии да се ваксинират. Подобни мерки са противоречиви, но уместни, както подсказват и данните. Единствената от изпитаните променливи, която увеличава вероятността от зараза е принадлежността към професионалната катерогия "служител". Хора, които работят в затворени пространства, заобиколени с други хора, имат по-голяма вероятност от зараза; тези рискове трябва да бъдат взети под внимание в планирането на мерките.

За съжаление, липсата на стабилно правителство и концентрацията на обществено внимание в политическата сфера правят прилагането на подобни активни мерки в настоящия момент малко вероятно. Предпоставките за силна трета вълна през есента са налице.

Важно е да се подчертае, че ваксинацията извади на повърхността социални разделителни линии които подкопават постигането на колективно съгласие не само в сферата на здравеопазването, но и на политиката, както последните седмици нагледно потвърждават.

Смекчаването и преодоляването на тези разделителни линии е важно предусловие за способността ни да напуснем мазето в класациите и да започнем да катерим етажите. Залогът рядко е бил по-голям.

*Стоян Сгурев е доктор по социология от Станфордския Университет и професор в ЕSSEC - Париж. Публикациите му са в сферата на количествeната социология, организационните науки и икономическата история.

Цитирани статии:

https://www.nytimes.com/interactive/2021/07/29/world/europe/europe-us-vaccination.html?searchResultPosition=7

https://www.lefigaro.fr/politique/geographie-de-la-fracture-vaccinale-pourquoi-la-defiance-prospere-dans-le-sud-20210808

https://www.thelancet.com/journals/lanepe/article/PIIS2666-7762(20)30012-0/fulltext

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари