На практика управляващите искат картел за банковите лихви

Не измина и една седмица от новата година, преди да се чуят поредните коментари, че банковите лихви по кредитите били необосновано високи. Изненадващото е, че този път популистичният коментар, експлоатиран в миналото от опозицията, дойде именно от финансовия министър Симеон Дянков, който планира да покани представители на Българската народна банка и на Асоциацията на банките в България (АББ) на среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) до края на януари, където да се обсъди ситуацията.

Да започнем от очевидния въпрос – какво общо има НСТС с банковите лихви? Съветът обсъжда и дава мнения "по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище”. Т.е. той по никакъв начин няма отношение към лихвата по отпусканите от банките кредити, тъй като тя няма общо с "трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения”.

Едно евентуално обсъждане на равнището на банковите лихви с представители на АББ освен това би се превърнало par excellence в опит за картелно споразумение. T.e. държавата хем се бори срещу картели в отделни сектори, за да има свободна конкуренция в тях, хем е инициатор за евентуално съгласуване на нивата на лихвите по кредитите.

Подобни "инициативи” потъпкват основния принцип на свободния пазар, а именно конкуренцията – всеки пазарен участник сам да избира цената и качеството на предлагания от него продукт, като по този начин се надпреварва с другите участници за клиенти и пазарен дял.

Филмът с държавен контрол върху цените вече сме го гледали неведнъж и всеки път завършва плачевно. Идеята, че някой чиновник в някое министерство или агенция може да знае колко е "правилната” цена на даден продукт или услуга, които се предлагат в цялата страна, е исконно сбъркана. В крайна сметка цената зависи от търсенето и предлагането на дадени продукт или услуга. Единствените, които имат нужната информация, за да определят цената на предлаганите от тях продукти или услуги, са пазарните участници, които ги произвеждат или предлагат. Държавата няма място при определянето на тази цена.

И за да не бъдем голословни, нека видим кои са основните фактори, които влияят върху лихвите по банковите кредити.

На първо място това е цената на привлечения от банките ресурс, която включва лихви на международния и местния парични пазари и лихви по депозити. След това е кредитният риск – вероятността кредитополучателят да не си обслужи задължението. Други фактори, които се взимат предвид, са ликвидният риск – нужното време и средства за превръщането на кредита в пари; пазарният риск – перспективите пред развитието на даден пазар; оперативният риск – загуби от лошо управление; очакваната инфлация, изискваните обезпечения.

Наистина през изминалата година кредитният рейтинг на България беше подобрен, което може да се очаква да доведе до по-ниски лихви на международния паричен пазар за български банки. Заедно с това обаче е вярно, че банките в страната разчитат все по-малко на този източник на финансиране и все повече на депозити. Под 16% от привлечените средства са от кредитни институции, а над 80% са от депозити от нефинансови институции и домакинства.

Това, което се наблюдава е, че лихвите по депозитите в периода ноември 2009 - ноември 2011 г. спадат с 1-2 процентни пункта, което се отразява и в по-ниски лихви по кредитите – намаляват под 1 процентен пункт.

Същевременно перспективите пред развитието на световната, европейската, а оттам и на българската икономика през 2012 г. не изглеждат розови. Основните външнотърговски партньори на България в еврозоната се очаква да са в рецесия тази година, а родната икономика най-вероятно ще нарасне по-бавно, отколкото през 2011 г. в най-добрия случай. Това означава, че едва ли може да се очаква сериозно понижение на безработицата или увеличение на разполагаемия доход на домакинствата.

Всичко това води до мисълта, че тази година едва ли може да се очаква гореизброените фактори, които влияят върху лихвите по кредитите, да се подобрят значително.

Т.е. дори и да има спад на лихвите, той няма да е голям по обективни причини.

Вместо управляващите да се чудят как да намалят банковите лихви административно, могат да се фокусират върху реформи за подобряване на бизнес средата, които са изцяло в техните компетенции. По-добрите условия за бизнес ще привлекат нови местни и чужди инвестиции, които от своят страна ще повишат разполагаемия доход на домакинствата.

По-високият доход може да окаже натиск за по-ниски лихви по банковите кредити от една страна заради по-голямото (очаквано) предлагане на депозити, т. е. повече и по-евтин кредитен ресурс за банките, а от друга - заради по-ниския кредитен риск на кредитополучателите при по-високи доходи, при равни други условия.

С две думи – нека държавата да се фокусира върху това, което зависи от нея и да остави банките, а и всички останали пазарни участници, сами да определят цената на техните стоки и услуги.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари