На президента му се иска да си спестим мисии отвъд Балканите, но оставаме в Ирак и Афганистан

Български военни да участват в мисии на Балканите, а не в далечни райони като Ирак и Афганистан. Този въпрос за дебат постави президентът Георги Първанов в началото на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), на който в петък бе обсъдено участието на българските мисии в чужбина. След тричасовото заседание Първанов отново заяви, че България ще бъде по-силна и по-полезна в Югоизточна Европа, но съветът е решил да продължим участието си и в по-отдалечени мисии като например Афганистан и Ирак.

На различна позиция остана единствено лидерът на БСП Сергей Станишев, според когото България може да продължи да участва в мироопазващи операции като Босна и Херцеговина и Косово, но не трябва да продължава участието си в мироналагащи мисии като тази в Ирак. Станишев подчерта, че за всички мисии, които изпращаме, трябва да има санкции на ООН, ЕС или НАТО. Той повтори тезата на левицата, че не трябва да се действа под натиска на коалиционните сили. Парламентът трябва да изготви ново решение за участието ни в Ирак, което да се базира на реален и подробен анализ на кабинета за ситуацията в тази страна, настоя на своето Станишев.

КСНС поиска правителството и Народното събрание да изработят нова единна Концепция за участие на България във военни мисии "на основата на националните интереси, съюзническите ни задължения и ресурсите на страната, като се намери оптимален баланс между разширените ни ангажименти и възможностите на въоръжените сили".

Необходимо е да се обмисли създаването на компактни сили за участие на българските части в чужбина, а не както сега военните да се набират от различни поделения. СДС предложи да създадем и поддържаме експедиционни сили за участие в операции на НАТО и Европейския съюз като за тях се отпускат 10 % от бюджета на МО.

Мисиите в чужбина трябва да се финансират целево, извън бюджета на Министерство на отбраната, както е сега. Тепърва обаче правителството ще трябва да намери допълнителните средства. "Дори и да не се увеличи бюджета за тези мисии, важното е, че това ще доведе до по-голяма прозрачност," коментира Първанов. Препоръчва се да бъде създаден пакет от социални мерки, който да повиши статута на участниците в мисии и социалната защита на техните семейства.

Участниците в съвета осъдиха остро отвличането на двамата българи в Ирак, изразиха своето искрено съчувствие и съпричастност към техните роднини и близки и са единодушни, че борбата с тероризма остава основен приоритет на българските институции.

Първанов не се отказва да убеждава, че сме по-полезни на Балканите

Преди заседанието президентът прогнозира, че въпросът дали България може да покрие широк периметър на участие, както е в момента, или трябва "да убедим съюзниците си от НАТО, че ще бъдем полезни в региона, в който сме и познаваме особеностите му и съседите си", ще остане дискусионен и за в бъдеще. Тази теза Първанов лансира още по време на дебата за включване на България в операцията в Ирак. Подобен възглед изказа по-рано и бившият премиер и лидер на Демократи за силна България Иван Костов. Същата позиция защити и соцлидерът Станишев.

В становището си КСНС обаче "потвърждава политиката на България за участие в международни мисии и специално нашия ангажимент, произтичащ от резолюция № 1546 на Съвета за сигурност на ООН от 8 юни 2004 г., за оказване на помощ на Ирак в неговото стабилизиране, възстановяване и демократично развитие".

"Разбира се тези мисии ще бъдат анализирани," уточни държавният глава Георги Първанов.

Президентът подчерта, че идеята за приоритетно участие на страната в мисии на Балканите, е лично негова позиция и че дискусията тепърва предстои като уточни, че България ще продължи да участва и в по-далечни мисии.

Той не се ангажира с позиция за искането на БСП да не участваме в бойни действия по време на мироналагащи мисии. Той посочи, че теоретично може да се направи разграничение между мироопазващи и мироналагащи операции, но на практика това е много трудно, както доказвала и мисията ни в Ирак. Президентът очаква в бъдещата концепция да има ясно формулировка по типа на операциите.

"Ние трябва да отговорим на изискванията на НАТО в най-близко бъдеще като създадем достатъчно мобилни военни части за участие в мисии зад граница", заяви още Първанов. Според него, важно е да се намери баланса между силите, които ще бъдат изпращани в чужбина и тези, които трябва да бъдат запазени за национална отбрана, за да изпълни конституционния ангажимент.

Като оцени полезността на чуждите мисии за българската армия, Първанов отбеляза, че темата е заложена и в политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната. Точно в него бе ясно казано обаче, че основният риск пред страната е не посегателството над нейната територия, а тероризмът в кризисните точки на света. Заради това и от страната ни като член на НАТО се очаква да се включва с все по-вече бойци в операции на пакта, за което са необходими подготвени сили, а не редова войска.

И след този КСНС, бе напомнено искането, че са необходими нови Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина, както и промени в законодателството, които да облекчат провеждането на обществените поръчки за нуждите на армията и данъчното облагане на доставките за нея.

Свинаров обори БСП за въздържане от мироналагащи мисии

СДС: 10 на сто от военния бюджет да е за експедиционни сили

СДС предложи България да създаде и поддържа експедиционни сили за участие в операции на НАТО и Европейския съюз, свързани с нашите съюзнически задължения, заяви председателят на СДС Надежда Михайлова преди заседанието на Консултативния съвет.

още

Министърът на отбраната Николай Свинаров бе категоричен, че не съществува възможност пред страната като член на НАТО да откаже участие в мироналагащи мисии.

"Ние трябва да сме наясно, че при новите ни задължения като пълноправен член на алианса, при категоричните изисквания на чл. 5 и при заявените сили на България за участие от 2006 г. нататък с подобни сили, ние трябва да имаме подготовка за участие в мироналагащи операции", категоричен бе Свинаров в интервю за БНТ. Министърът отбеляза, че това "най-малко се изисква от условията на чл. 5, когато държава член на алианса, бъде нападната или е в състояние на война и ние трябва да изпратим подобни сили".

Военният министър посочи, че има две основни неща, които реализират външните приоритети на България, в т.ч. и мисиите зад граница - политическият консенсус на всички парламентарно представени сили и обществената подкрепа. Без тях, според Свинаров, страната ни не може да има успех. Според военният министър, участниците на срещата на КСНС са постигнали задоволителен консенсус

Свинаров обясни, че по време на заседанието са били обсъдени необходимите мерки срещу евентуални терористични заплахи, но не уточни какви точно са мерките.

Спорът за интегрираното военно министерство още не е решен

Същевременно Свинаров призна, че остава нерешен спорът между Министерство на отбраната и Генщаба - за интегрирания модул за управление, който съчетава гражданската и военната експертиза в министерството. Ген. Никола Калев се съпротивлява срещу този модел, защото смята,че така политическото ръководство ще изземе сегашните функции на Генералния щаб да командва армията. Тезата му бе защитена и от върховния главнокомандващ президента Георги Първанов.

В четвъртък, на съвета по отбрана, било констатирано, че са необходими довършителни дейности, за да се приемат структурите, като министърът е дал още 10 дни срок.

КСНС специално препоръча в петък да се подобри взаимодействието вътре в структурите на Министерството на отбраната, между нашите министерства, ведомства и специални служби, а едновременно с това - сътрудничеството със съответните ведомства и служби на нашите партньори и съюзници, за да бъдат нашите мисии в чужбина осигурени с достоверна и своевременна разузнавателна информация, да получават друго необходимо съдействие, да бъде осигурена в максимална степен тяхната безопасност.

"Надявам се, че в началото на август на следващото заседание на съвета по отбрана ще можем да приемем и тази важна част - структурите, които да изпълнят всъщност т.нар. интегриран модел в Министерството на отбраната между цивилно и военно ръководство", заяви Свинаров.

Той посочи, че парламентът ще приеме онази част от Стратегическия преглед, която съдържа визията за изграждане на въоръжените сили до 2015 година. Останалите части на прегледа са всъщност документ на ниво Министерски съвет, които са представени в българския парламент за сведение, подчерта Свинаров. Точно срещу тези части, съдържащи параметри за намаляване числеността на армията, отхвърлят от БСП. Според тях редуцирането на войската до 39 хиляди души не е обвързано с конкретен план за модернизация на армията.

"Аз мисля, че тук не става въпрос за съществени различия и противоречия, а за политическа теза", коментира обаче Свинаров.

Въоръжените сили, т.е. българската армия и военизираните структури на пряко подчинение на министъра на отбраната са със същата обща численост до 39 000 души, отбеляза Свинаров. Той е убеден, че това дава една добра възможност за изграждане на професионални подразделения още към 2010 година. Ние не променяме този параметър във военната доктрина - пълна професионализация на българската армия до 2010 година, макар че всички останали параметри на визията се отнасят за период до 2015 година, изтъкна той по повод друга критика на шефа на Генералния щаб ген. Никола Колев.

Споделяне

Още от България