На принципа "30% истина, 70% лъжа" не се прави лява политика

Левият опозиционен курс на Нинова запраши бясно към политическата клоунада

Корнелия Нинова, сн. БГНЕС

За да има една държава добро управление, освен отговорни управляващи е необходима и адекватна опозиция. В България често се усеща драматична липса и на двете.

След поемането на лявото опозиционно кормило от първата жена председател в историята на БСП Корнелия Нинова, вместо да направи ляв завой, "столетницата" бясно запраши към политическата клоунада. При това по начин, който е по-скоро вреден, отколкото смешен.

За по-малко от два месеца целенасочените усилия на Нинова да създава паника, за да показва опозиционен плам и за да засили видимостта на левицата, станаха особено прозрачни след няколко нейни изказвания в сферата на икономиката и финансите.

1. "Влизаме в дългова спирала и от нея няма излизане. Бъдещето е черно"

Това изявление на Корнелия Нинова бе по повод одобряването в парламента на държавни гаранции за два заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - 300 млн. евро от Световната банка и 300 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Фондът изплаща парите на хората с гарантирани депозити при фалит на банка. Той се пълни с вноски от банките, които пък обикновено са за сметка на намалени лихви за вложителите.

 

Фондът бе опразнен и изпадна в дългове след фалита на КТБ, като идеята в момента е да върне част от заема си към бюджета, който беше 1.7 млрд. лв., а също и да бъде в добро състояние преди приключването на прегледа на активите в банковата система. Освен това средствата се взимат при доста благоприятни условия – с лихва малко над 1%.

 

Двата заема подлежат на връщане от фонда по схема от 2022 г. до 2026 г., като средствата ще дойдат не от данъците на гражданите, а от вноските на банките. В крайна сметка, парите не се предвижда да се харчат и, ако банковата система се управлява добре и не се стигне до изплащане на гарантирани депозити в идните години, единствената загуба от цялата операция ще бъде въпросната лихва от 1%.

 

Тезата за дълговата спирала, която се лансира не само от Нинова, но и от бившия премиер Пламен Орешарски, е крайно преувеличена и това вероятно е пределно ясно и на двамата. Не трябва да се забравя, че лъвският скок на дълга се състоя само в рамките на една година – 2014 г., по-голямата част от която бе под управлението именно на лявото правителство на Орешарски. Тогава задълженията на държавата нараснаха с рекордните 8 млрд. лв. - от 7.22 млрд. евро (17.9% от БВП) на 11.30 млрд. евро (26.4%) заради фалита на КТБ, за който отговорност не иска да поеме никой. Заради по-добрия ръст на БВП (3%) през 2015 г. държавният дълг на практика не се увеличи като съотношение и завърши годината с 26.4% (300 млн. евро ръст в номинал). От началото на 2016 г. задълженията на държавата обаче продължиха да растат и към 30 април възлизат на 13.34 млрд. евро или 29.2% от БВП. Това действително е увеличение с над 2 млрд. евро, но в същото време фискалният резерв е нараснал с 4.4 млрд. лв., което означава, че парите до момента все пак не са изхарчени.

 

Несъмнено увеличаването на дълга, при това за покриване на текущи дефицити и фалити на банки, е негативна тенденция. Няма спор, че правителството трябва уверено да върви към изчистване на дефицитите и прекратяване на тенденцията към трупане на нови дългове, като в същото време това не бива да е за сметка на увеличаването на някои ключови публични инвестиции като образованието и модернизацията на въоръженията.

 

Но катастрофичните сценарии на Нинова за дълговата спирала на този етап не отговарят на реалността. Към тях може да се тръгне, ако например след банковия преглед се окаже, че предишното ръководство на БНБ начело с Иван Искров, услужливо поддържано години наред и от ГЕРБ, и от БСП, и от ДПС, е скрило още "скелети в гардероба" – сценарий, до който всички отговорни финансисти, твърдят, че няма да се стигне.

2. "Готви се национализация на пенсиите от втория стълб"

"Веднъж се опитахте да посегнете на частните пенсионни фондове и да национализирате парите на хората – безуспешно, защото имаше реакция в обществото. В момента тече втори такъв опит, при това искам да ви отбележа, че с промените, предложени в Кодекса за социално осигуряване, вкарвате парите на хората в общ пул и ги лишавате от правото да бъдат унаследявани, тоест прибирате ги по подобие на онова, което направихте със здравната каса". Това заяви Корнелия Нинова по повод предложенията на финансовия министър Владислав Горанов в края на април пенсиите от втория стълб да се изплащат пожизнено, без право на наследяване, като индивидуалните партиди се прехвърлят в общ пул при пенсионирането.

Въпреки че предложението на Горанов наистина изглеждаше спорно и липсваше аргументация с финансови разчети, която да убеди хората, че няма по-добър вариант, Нинова премина всякакви граници, като директно го обяви за "национализация".

Действайки на принципа "на война като на война", вместо да води дебат, Горанов предпочете да оттегли промените, за да не трупа излишно червени точки, забърквайки се с проблемите на втория пенсионен стълб, които и без това ще ескалират след 4-5 години, а не веднага.

Резултатът е, че продължава да липсва регламент как ще се изплащат вторите пенсии. В момента по закон те са пожизнени, но пенсионните дружества нямат резерви, от които да плащат, след като се изчерпа индивидуалната партида.

В същото време, ако се сбъднат прогнозите на Горанов, и през 2021 г. действително се окаже, че сборната пенсия от първия и втория стълб е по-малка от тази, която предлага НОИ, е много вероятно хората масово да прехвърлят партидите си в държавното осигуряване и вторият стълб да се саморазруши.

За съжаление, приказките за "национализация" и "кражба" не подобряват пенсионната система, а само задълбочават проблемите ѝ.

Ако наистина е загрижена за пенсиите на хората, Нинова все още има шанс да внесе в парламента правилните според нея промени в Кодекса за социално осигуряване.

3. "Спрени са 1.1 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони"

Поредната катастрофична "новина", произведена от Корнелия Нинова в средата на юни, бе, че са спрени 1.1 млрд. лв. по т. нар. селска програма. Оказа се, че реално са спрени две мерки - за биоземеделие и фотоволтаици, на обща стойност около 18 млн. лв. Самата програма вече е платена и средствата са пристигнали в бюджета, но както всяка друга европейска програма, трябва да бъде заверена от Европейската комисия. При верификацията най-вероятно ще бъдат открити пропуски и нередности, които ще доведат до санкции за България, но при всички положения те ще бъдат от съвсем друг порядък в сравнение с милиардите, които се привиждат на председателката на БСП.

Вече стана очевидно дори за неспециалистите в сферата на политическия пиар, че свръхдраматизацията и необоснованото развиване на катастрофични сценарии е стратегията на новия лидер на БСП за засилване на видимостта на партията чрез публична конфронтация с ГЕРБ на всяка цена.

Не може да се отрече, че лидерът на левицата в известен смисъл копира и само може да се учи от майстора на този тип обществена комуникация – Бойко Борисов.

И все пак в политиката, както и в живота, всеки отговаря сам за себе си. Това, че Борисов няма особено уважение към фактите и гледа да ги нагоди така, както му изнася, не е оправдание Нинова или който и да е друг негов опонент да стига до ръба на лъжата, за да демонстрира опозиционност.

По този начин се постига обратният ефект – кални битки на кален терен, които така разкалват публичния дебат, че истината и лъжата да станат неразличими.

Ако БСП претендира да е системна партия, би трябвало да проявява малко повече здрав разум и връзка с реалността, защото популистката вълна обикновено е сладка, но е кратка и не вещае сериозно политическо бъдеще.

Между другото, ако детайлно се изследват приказките на Борисов в последните години, няма как да не се отчете, че през втория си мандат той е станал доста по-обран в изкривяването на фактите.

Едва ли обществото, колкото и всички да го смятат за глупаво, твърде дълго ще търпи политическите клоуни както на власт, така и в опозиция. Защото хората рано или късно ще разберат, че от начина, по който говорим, зависи и начинът, по който живеем.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: