На ред са "реформи второ поколение", а не за хляб

Реформите от първо поколение вече са приключили - привличаме много чужди инвестиции, предлагаме добър бизнес климат и ниски данъци, очевидно, че трябва да преминем към реформи от второ поколение, които не са толкова за хляб и за пари, не са за територии, а за качество и за съвършенство на случващото се. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров (БСП) в словото си при откриването във вторник на Десетия икономически форум на високо равнище на Централноевропейската инициатива в София.

Този път той цитира Яне Сандански с фразата "Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство". По думите му първата задача вече не е така актуална, наред са реформите не за хляб, въпреки че учителите нямало да се съгласят. В същото време министърът посочи, че до края на годината инфлацията ще стане 10 процента, а дефицитът по текущата сметка ще достигне 20 на сто от БВП. Цените ще продължават да растат до средноевропейските нива, каза Димитров.

Той посочи, че инвестиционната привлекателност на региона предполага приток на огромен капиталов ресурс преимуществено от Западна Европа, както и от света, но от нас зависи дали някои райони ще се превърнат в депа за мръсни и нискоефективни производства или ще станем генератори на ускорено високотехнологично развитие.

Акцент от словото му бе и развитието на инфраструктурата и осигуряването на електроенергийния баланс в региона. Димитров отбеляза, че не е сериозно в ХХІ век в Европа да се очаква политическа стабилност при дефицит на електричество. Държавите от Централна и източна Европа решават различни по характера си проблеми по различен начин, допълни той.

"Старите" демокрации слагат акцент върху възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и опазването на околната среда. "Новите" демокрации все още имат резерви за екстензивно развитие, изграждане на топлоелектрически газови централи и ВЕЦ-ове, каза министърът. Страни като България категорично са решени да развиват ядрената си енергетика, а други държави са резервирани към този вид електропроизводство, посочи той.

По думите му е нужно ускорено инфраструктурно развитие в региона не само на традиционните трасета, но и на нови по суша и вода. Става дума за пътя на най-важните енергоносители от Русия, от района на Каспийско море, Иран, Ирак, Египет, който минава през балканските страни, отбеляза Петър Димитров.

Той коментира, че около енергопроводите се концентрират огромни и често противоречиви интереси и регионът трябва да реши дали проектите отговарят на стратегическите му интереси и на европейската енергийна политика, опитвайки се да демонстрира силна позиция по отношение на инвазията от руски проекти в региона.

Министърът отбеляза, че предстои да бъде дискутиран и проблемът с информационните и комуникационни технологии като ефективен подход за догонването на технологичните лидери в света.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин посочи, че българската икономика се развива с динамични темпове, които са най-добри за последните поне 30 години и има стабилна тенденция това да продължи.

България се стреми да стане важен транспортен център на стоки и на енергия чрез развитието на своята инфраструктура и ще търси възможностите на публично-частното партньорство, каза външният министър.

Вицепремиерът посочи, че от следващата година Българската фондова борса ще работи с нова система, която ще даде възможност да поддържа контакти с борсите в целия свят. Формирана е освен това и работна група за създаване на енергийна борса в България. Но всичките тези проекти са свързани с работа на всички страни в региона, с една обща синергия, за да дадат резултати, посочи Калфин.