На референдум в неделя хърватите вероятно ще кажат "да" на еврочленството

На референдум в неделя хърватите вероятно ще кажат "да" на еврочленството

Два дни преди референдума за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз след дебати, продължили през целия ден в четвъртък, депутатите в парламента в Загреб приеха с почти пълно единодушие, със 127 " за" и един въздържал се, декларация в подкрепата на членството на Хърватия в ЕС като стратегически интерес.

В документа присъединяването на страната от 1 юли 2013 г. се окачествява като  стратегически национален интерес и е изтъкната ролята на хърватските граждани  като ключови актьори в процеса на присъединяване към ЕС.

Хърватският Сабор освен това потвърждава решимостта си за продължаване на реформите, тъй като те са от жизнен интерес за Хърватия и са основа за функционирането на правовата държава.

Депутатите призовават гражданите да участват в референдума r да одобрят договора за присъединяване, подписан с Брюксел през декември.

Същевременно последното представително социологическо проучване, изготвено от Кробаробетър на агенция Ипсос Пулс за хърватската Нова ТВ, показва, че на референдума около 60 процента от гражданите ще гласуват с "да", против влизането на страната в ЕС са 31 процента, а 9 процента нямат мнение.

Броят на противниците на Европейския съюз в Хърватия бавно намалява, тъй като през октомври те са били 36, а сега са 31 процента. От друга страна нараства броят на хората без мнение по въпроса.

В референдума на 22 януари според проучването ще участват около 60 процента от гражданите, което ще е малко по-малко от това в парламентарните избори.

В коментар по повод референдума агенция Франс прес посочва в петък, че се очаква, водени от прагматизъм, хърватите да кажат "да" на присъединяването към ЕС, въпреки че проевропейският ентусиазъм в страната загуби скорост заради кризата в еврозоната.

Агенцията отбелязва, чеу за победата на положителния вот е необходимо просто мнозинство, като референдумът ще бъде валиден независимо от процента на участие.

Проевропейският ентусиазъм, който надхвърляше 80 процента в социологическите проучвания през 2003 г., намаля в процеса на преговорите (2005-2011) заради трудноизпълнимите критерии, определени от Брюксел, чиято безкомпромисност понякога се възприемаше като "шантаж", но най-вече заради икономическата криза, която разтърсва ЕС.

"ЕС е  изправен пред серия икономически и структурни провали и надеждата, че той би могъл да предложи нещо на Хърватия, намаля", отбелязва пред Франс прес Радован Вукадинович, експерт по международни отношения.

Агенцията припомня, че Хърватия, която е бивша югославска република, провъзгласи независимостта си през 1991 г. Тази стъпка бе последвана от четиригодишна война със сръбските бунтовници. Страната започна истинския си демократичен преход едва през първите години след 2000 г. със "стратегическата цел" за присъдединяване към ЕС. Успоредно с това Хърватия се присъедини към НАТО през 2009 г.

Кампанията в подкрепа на гласуване с "да" на референдума, стартирала преди две седмици, за която правителството отдели над 800 000 долара, бе по-скоро вяла, с излъчване на телевизионни клипове, призоваващи да се "подкрепи европейското бъдеще на Хърватия". По улиците на Загреб няма нито един афиш, който може да подскаже, че в неделя се очаква жизненоважно решение за страната.

Управляващата левица, но и лидерите от консервативната опозиция се обявиха в подкрепа на присъединяването, заявявайки, че референдумът е "решението на хилядолетието" и се отнася до "икономическото оцеляване" на страната, където нивото на безработица е 17,9 процента, а външният ѝ дълг представлява 102 процента от БВП. Президентът Иво Йосипович дори заяви, че ще бъде "безотговорно да се пропусне тази възможност".

Местната икономика, която отдавна е в рецесия, се очаква да отбележи скромен растеж от 0,4  процента през 2011 г., според оценка на Централната банка.

В Хърватия с 4,2 милиона жители, от които 90 процента са католици, влиятелната католическа църква също насърчи последователите си да гласуват с "да",  искайки от тях "да отхвърлят страха" и "смело да се отворят към бъдещето".

Евроскептиците отправиха предупреждения срещу "загуба на суверенитет", но на демонстрация, организирана наскоро основно от крайнонационалистически групи, се събраха само няколкостотин души в Загреб. "Нашият език, нашата културна и национална идентичност ще бъдат застрашени" в ЕС, заяви Дубравко Кръчмарек, един от организаторите на тази демонстрация.

Ако положителният вот удържи победа, Хърватия ще трябва да изчака ратифицирането на договора за присъединяване от всяка една от 27-те страни членки на ЕС  преди официално да се присъедини към евросъюза от 1 юли 2013 г.

Споделяне
Още от Балкани

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?