На "Супер Марио" се възлагат надежди да даде паричен тласък на Европа

Марио Драги

От офиса си на 41-я етаж на новата, бляскава централа на Европейската централна банка (ЕЦБ) гледката на Марио Драги се простира далеч отвъд високоетажния финансов център на Франкфурт, а това, което вижда не му харесва.

Мрачните перспективи за икономиката на еврозоната, която стагнира и не отчита почти никаква инфлация, влошени допълнително от спадащите цени на петрола, неизбежно тласкат Драги към радикални действия.

На президента на ЕЦБ се възлага надежда да се справи с риска от дефлация с разширена програма за изкупуване на активи по-рано следващата година, вероятно през март, въпреки огромните резерви на германската Bundesbank и на германското обществено мнение.

От месеци Драги работи, за да получи подкрепа за това, което би било най-големият скок в 15-годишната история на банката - да се печатат пари за купуването на държавни облигации на страните членки на еврозоната в голям мащаб или т. нар. парично стимулиране (QE).

Германците са алергични по исторически причини към такава политика, която според някои от тях може да доведе до хиперинфлация, подобна да настъпилата през 20-те години на миналия век, или пък да създаде ценови балон на активите и да стане извинение за изоставащите страни в еврозоната да избегнат икономическите реформи. Мнозина са на мнение, че това граничи с незаконното финансиране на правителствата през задната врата.

Драги отхвърли категорично подобни опасения миналата седмица, като заяви, че ако ЕЦБ позволи инфлацията да остане доста под целевите 2 % в еврозоната, институцията ще наруши правомощията си.

"Да не изпълняваме компетенциите си би било незаконно," посочи той, представяйки законовия довод пред германските критици.

Банката намали прогнозата си за инфлацията за следващата година до 0,7%, като при това не е отчетен най-новият спад на цените на петрола.

Опровергавайки германските притеснения едно по едно, Драги отбеляза, че паричното смекчаване е дало положителни резултати в САЩ и Великобритания, като напълно в сферата на компетенциите на ЕЦБ е да гарантира ценова стабилност и не изисква единодушно решение.

Неохотата на най-големия акционер в ЕЦБ и неговите съюзници в Холандия, Люксембург и балтийските страни накараха Драги да се движи предпазливо.

Преобладаващото англо-саксонско мнение е, че действията на ЕЦБ, ако въобще се случат, ще бъдат прекалено закъснели и вероятно доста ограничени.

Обещанието на Драги да направи "каквото е необходим", за да запази еврото, бе повратна точка, която спря хаоса на пазара през европейската дългова криза, показвайки, че ЕЦБ е единствената европейска федерална институция, която е способна да действа. Той обаче трябваше да обещае, че ще "купува колкото е необходимо, за колкото трябва дълъг период", за да задоволи критиците, които са на мнение, че европейският тип парично стимулиране ще бъде прекалено скромно и ограничено.

Склонността на Марио Драги да търси одобрението на Германия е най-голямата му грешка като ръководител на ЕЦБ, посочи Кристиан Одендахл, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон. "Трябва да престане. Ако чака, докато германската общественост промени мнението си за по-либерална политика на ЕЦБ, може да бъде прекалено късно, допълни той.

Драги взе временни мерки, убеждавайки управителния съвет, в който 18-те централни банкери на страните от еврозоната имат мнозинство, банките да бъдат залети с евтини дългосрочни средства за кредитиране и да се купуват гарантирани ценни книжа.

След като Ройтерс съобщи, че Драги търпи критики от някои членове на съвета, той успя на 4 ноември да получи единодушна подкрепа за разширяването на баланса на ЕЦБ до равнището, достигнато в разгара на дълговата криза в еврозоната през 2012 година - до 1 трилион евро повече спрямо сега.

Оттогава той продължава да придвижва курсора напред. Миналия четвъртък получи подкрепа да обяви, че банката ще промени в началото на идната година "размера, темпото и състава на нашите мерки", ако е необходимо за справянето с ниската инфлация.

Източници от ЕЦБ посочиха, че ръководителят на Bundesbank Йенс Вайдман и германският представител в изпълнителния съвет на ЕЦБ Забине Лаутеншлеге са гласували против това да бъде втръвредна формулировката от "очакване" към "намерение" що се отнася до разширяването на баланса на банката.

Според експерти на ЕЦБ, ако банката купува облигации на всички свои страни членки на вторичния пазар в съотношение на дела, който притежава всяка страна, това би трябвало да бъде безопасно от законова гледна точка.

Фактът, че френските и германските облигации, чиито лихви вече са отрицателни, ще представляват най-голям дял, няма значение, отбелязват те, тъй като притежателите на облигации ще получават пари в брой, които могат да инвестират другаде.

На фона на забавянето на собствената си икономика и понижаващата се инфлация, за Германия е по-трудно да вади доводи срещу увеличаването на активите на ЕЦБ.

Драги отказа да бъде по-конкретен по въпроса колко голямо трябва да бъде мнозинството, което според него ще бъде достатъчно в управителния съвет, за да подкрепи паричното стимулиране, като посочи, че предложението може да бъде така изготвено, че да получи единодушна подкрепа.

Италианските вестници писаха, че гласуването по-рано е било 18 - 6 или 17 - 7 в подкрепа на по-смели действия.

Драги добре разбира, че управителите на централните банки се влияят повече от вътрешните дебати в отделните страни, а не толкова от паневропейската гледка от 41-я етаж.

Вайдман и консервативните германски политици може да се чувстват задължени да представят електората си като се противопоставят на паричното стимулиране, но това, което има значение, е дали Bundesbank ще се съгласи с решението на мнозинството или публично ще го осъди. Шансовете да се случи първото се повишават, докато Драги търпеливо излага аргументите си.

По БТА

Споделяне
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?