На тихия фронт нищо ново

Целият абсурд около назначението на Бриго Аспарухов за премиерски съветник по спецслужбите достигна своеобразна кулминация в момента, когато "суперразузнавачът" си изпусна нервите и предприе контраатака срещу критиците си.

Оповестявайки с авторитетен тон и преднамерено търсени недомлъвки "аналитичните" си заключения, че е възможно срещу него да има "координиран натиск" от "натовски държави", при това организиран от "една натовска държава", която се намира зад океана, о.з. генералът демонстрира по впечатляващ начин капацитета си на "безспорен професионалист", за какъвто го смятат премиерът и приятелите му от бившата Държавна сигурност.

Незнайно защо въпросният анализ и обявеното "откритите" за "координирания натиск" отнеха толкова време, като се има предвид, че натовците не полагат кой знае какви усилия да прикриват мнението си за лица от типа на Бриго.

Не е ясно и какви са действителните цели на предприетата от о.з. генерала медийна кампания, но така или иначе той успя да потвърди всички съмнения, критики и обвинения, отправени към него. Той просто показа, че е бил "разведка" (руската дума, с която гордо се титулуваха и продължават да се титулуват българските служители на ДС и КГБ) и си остава разведка. Ни повече, ни по- малко.

Доблестният разведчик е успял да разкрие "враговете" - те са натовци, без съмнение, но няма да ги назоваваме поименно, защото битката на "тихия фронт" продължава. Към нея са съпричастни и "обикновените хора", които срещали Бриго по улиците и изказвали недоумение откъде накъде срещу него се сипят толкова обвинения. Бриго обаче стиска зъби - той каза, че направил "жертва", напускайки парламента, макар че от друга страна депутатството не му допадало, защото съзнавал, че не там му е мястото.

Годината може да е 2003, България може да е на прага на пълноправното членство в НАТО, премиерът може да говори вдъхновено за "модернизация" на страната, но в действителност става ясно, че машината на времето се връща назад.

Това едва ли трябва да ни изненадва. Бриго Аспарухов си е абсолютно на мястото в едно правителство, чийто вътрешен министър беше разпоредил подслушване на бивш шеф на НСС през 2002 г. заради "шпионаж в полза на САЩ и Великобритания".

Безумието от назначението на Бриго се подсилва от неговите последни изяви, които показват по недвусмислен начин, че Симеон съзнателно влиза в открит конфликт със САЩ и НАТО. Факт е, че никой не може да се меси в кадровата политика на един премиер и да му диктува кого да назначи и кого не. Факт е също така, че когато искаш да се присъединиш към общност от държави с утвърдени правила и споделени ценности, предварително приемаш да се съобразяваш с тях.

Назначението на Бриго, което раздразни и президента, и всички политически сили в парламента без Ахмед Доган, поставя под съмнение друг важен приоритет за страната - успешното приемане на нов закон или закони за специалните служби. Идеята за вкарването на службите под една шапка, която има своята логика и е приложена в много държави, се дискредитира предварително от обстоятелството, че Симеон предварително посочи Бриго като координатор на спецслужбите в неговия политически кабинет.

Всичко това изглежда няма значение за царя, който вероятно беше искрен като каза, че темата за назначението на Бриго вече го отегчава.