На всякакви мерки за опазване на Черноморието са готови 80% от българите

Всякакви лансирани идеи за опазване на Черноморието и на природата въобще автоматично се припознават от почти всички българи, като не се наблюдават съществени разлики в мненията сред различните групи в изследването, нито според партийните пристрастия.

Това сочи проучване на "Галъп интернешънъл“, част от независимата постоянна изследователска програма на агенцията. Тествано е доколко действат наложени в обществото мнения, предубеждения или пък клишета. Този тип проучвания създават най-вече хипотези, които да бъдат подложени на последващо по-задълбочено изследване, обясняват от социологическата агенция.

Цялостното отношение към българското Черноморие е като към нещо, което се нуждае от спасяване. 85% от българите са съгласни, че трябват различни специални мерки, които да гарантират запазването на останалите незастроени места по Черноморието. Сред хората с по-високо образование и доходи подкрепата е още по-видима.

Експериментално е проверена подкрепата за забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица – в местата, които все още не са застроени. Макар и да звучи по-крайно, дори този вариант събира 81% подкрепа, като при хората с висше образование тя преминава 90%.

Скоро лансираната управленска идея за екоплажове очевидно попада на благодатна почва, защото 89% споделят твърдението "задължително е да има места за природосъобразен туризъм, където да не се строи“.

В същото време 15% смятат, че опазването на природата пречи на развитието на икономиката. Както може и да се очаква, делът на подобни отговори е по-висок в малки градове – където проблемът е по-близък. Две трети са на обратното мнение. Това означава, че в масовото съзнание противоречие между развитието на икономиката и опазването на природата не съществува. Върху двете теми явно се разсъждава независимо, посочват от "Галъп".

Подобна е картината и по отношение на твърдението, че "организациите, занимаващи се с опазване на природата, са вредни за страната ни“. Над две трети не са съгласни, а 11% се съгласяват. И тук обаче в по-малките градове дяловете на негативно отношение към зелените организации е по-осезаема.

Това твърдение е проверено заради набиращата скорост критика срещу различни природозащитни организации. Като цяло идеята, че природозащитните организации пречат на развитието на страната не е успяла да постигне широка гражданственост. На този етап българите очевидно не споделят обобщения в това отношение. В същото време обаче дяловете на критични отговори не са пренебрежимо малки и показват нарастващо значение на темата.

Оказва се, че природата не е дискусионна тема в България. Настроенията по тестваните в сондажа твърдения са почти автоматични. Нагласите са принципни, а не конкретни.

Не така обаче стоят нещата по въпрос, който наистина стана политически дискутиран в последните месеци – забраната за палатки. От данните личи, че българите по-скоро не подкрепят забрана за разполагане на палатки по плажовете. Твърдението, че "разполагането на палатки по плажовете трябва да бъде забранено“ се подкрепя от 29%, а 40% са на обратното мнение. Младите и хората с по-високо образование са закономерно в по-голяма степен против.

Липсата на ярки различия в мненията на различни социални групи показва, че опазването на природата не се възприема като остро политическа тема. Подобни нагласи бяха отчетени и през 2012 г., когато "Галъп интернешънъл“ отново провери настроенията по тези въпроси.