На загуба са 80% от въглищните централи в ЕС

Четири от пет топлоелектрически централи на въглища в Европейския съюз са непечеливши и могат да претърпят загуби от близо 6.6 милиарда евро тази година. Това се казва в доклад на мозъчния тръст "Карбон Тракер Инишиатив" (Carbon Tracker Initiative), наречен "Апокалипсис сега" .

Докладът предупреждава инвеститорите и политиците да се подготвят за напълно извеждане от експлоатация на въглищните мощности до 2030 г. защото без силно субсидиране индустрията няма да оцелее в конкуренцията на намаляващите разходи за вятърна и слънчева енергия и временно евтиния природен газ.

Правителствата ще бъдат изпратели пред "неконтролируеми проблеми", ако решат да подкрепят дългосрочно въглищната, защото ще трябва да избират между опциите разходите да са за сметка на компаниите и това да удари акционерите, да ги вкарат в цената на електроенергията и да вдигнат сметките за потребителите или да ги субсидират чрез данъци.
 
"Европейските въглищни мощности кървят, губейки кеш, защото не могат да се състезават с възобновяемите източници и газ, които са най-евтини от всякога в момента", коментира Мат Грей, съавтор на доклада и представител на "Карбон Тракер".

За анализа си организацията е използвала финансови модели за всяка въглищна централа в Европейския съюз. Според данните германските топлоцентрали може да загубят 9 млрд. евро до 2038 г., за когато държавният орган, отговарящ за въглищата, препоръчва тези мощности да бъдат  постепенно затворени.

ТЕЦ-овете в Испания и Чехия, които все още нямат такъв график, са изправени пред загуби съответно от 992 млн. евро и 899 млн. евро. Във Великобритания, където крайният срок за спиране на работата на въглищните централи е 2025 г., загубите ще достигнат 732 млн. евро.

Най-огромни ще са загубите на германската компания "Ер Ве Е" (RWE), която може да изгуби 975 млн. евро, което е 6 процента от капитализацията ѝ.  Чешкият "Енергиен и индустриален холдинг" (Energetický a průmyslový holding), който притежава активи основно в Германия и Чехия, вероятно ще загуби 613 млн. евро, а гръцката ПиПиСи (PPC) – 596 млн. евро.

Тази година мощностите на антрацитни въглища бележат спад от 30%, а лигнитните централи – 20 на сто. Загубите на първите през 2019 г. се оценяват на 3.54 млрд. евро, на вторите – 3.03 млрд. евро.

Все още печеливши въглищни електроцентрали има в Полша, но там те получават сериозни държавни субсидии, както и в Германия и Холандия, но там мощностите са ефективни. Печеливши са и ТЕЦ-ове в Италия, Чехия и Словения, но цените на електроенергията им са високи.

Възобновяемите източници и природният газ не са единствените, които подкопават бизнеса на въглищните мощности, отбелязват авторите на доклада. Налаганите от Европейската комисия все по-строги екологични изисквания, които принуждават централите да инвестират в скъпи технологии, както и повишените цени на парниковите емисии също увеличават разходите на компаниите.

Енергийните компании лобират пред правителствата за осигуряване на непазарни плащания, но докладът поставя въпроса дали те биха били законни при настоящите пазарни условия. В него се отбелязва, че "Ер Ве Е" поиска компенсация от 1.2 млрд. евро за гигават въглищен капацитет, за да го оттегли от пазара през 2022 г., което означава 19 млрд. евро за затваряне на всичките ѝ 16 ГВ въглищни мощности в Германия до 2038 г.

Според "Карбон Тракер" правителствата и инвеститорите трябва да фокусират вниманието си върху върху затварянето на въглищните мощности по начин, който да не уврежда интересите на потребителите на електроенергия, инвеститорите, работниците и местните общности. Това може да бъде направено бързо и евтино, ако правителствата предложат финансово устойчиви решения, които да бъдат кредитирани при ниски лихви предвид сегашното състояние на финансовите пазари.

Такова решение би могло да бъде заемането на пари за затварянето на въглищните мощности и за инвестиции във възобновяеми източници от операторите на тези централи, които да се връщат от приходите от продажба на електроенергия.

Подобни схеми може да привлекат държавите от Източна Европа, където въглищните централи са от съществено значение за икономиката. Въглищни са около 80 процента от електроцентралите в Полша, в Чехия на ТЕЦ се падат 43 на сто от пазара, а в България – 39 процента.

У нас държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" има натрупана през годините загуба от близо милиард лева. Частните ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" са на печалба само защото държавата изкупува по фиксирани и по-високи от пазарните цени произвежданата от тях електроенергия. ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган печели от това, че държавният "Електроенергиен системен оператор" плаща солидни суми, за да е мощността в готовност за използване при нужда, което обаче изключително рядко се случва. Частните въглищни централи на Христо Ковачки в Перник, Сливен и Бобов дол се опитват да оцеляват като добавят към изгаряните въглища отпадъци, за което общините им плащат. Така мощностите успяват да държат цените си в рамките на пазарните, но за сметка на замърсяването на въздуха, тъй като инсталациите не покриват екоизискванията, но държавата си затваря очите за това, защото иначе градовете може да останат без топла вода и парно.

"Затварянето на въглищните централи е евтино и може да бъде печелившо както за потребителите, така и за компаниите, но след сериозна работа на правителствата и инвеститорите с местните общности", допълва Мат Грей.