Македонските историци настояват за "собствен прочит на миналото" (видео)

"Манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото". Това е резултатът от 14-ото заседание на съвместната българо-македонска комисия, която има за цел да изчисти спорните исторически въпроси между двете страни.

Комисията, формирана съгласно договора за добросъседство от 2017 година, продължава да буксува и на практика не постига каквито и да било резултати.

"Досега бях убеден, че въпреки сериозните проблеми, фундаменталните различия, ние сме комисия по исторически и образователни въпроси. Но сега си задавам въпроса дали наистина е така. Нашите колеги категорично отказаха да водим какъвто и да е конкретен разговор по конкретна историческа тема", посочи съпредседателят на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров.

Проф. Димитров обясни, че при поредното обсъждане на историческата личност на цар Самуил, македонските историци са предложили "теоретична рамка за мултиперспективност в която се фетишизира правото на всеки – историци, журналисти, политици да тълкуват, както решат, което и да било събитие".

"Това се отклонява от представата за мултиперспективност в този дедактичен, образователен смисъл, в който се дава възможност на авторите да представят едно историческо събитие или личност според гледните точки на съответните участници в него. Според тях мултиперспективност означава, че като отделен държавен субект, имат право на прочит на миналото, както те желаят", посочи той.

Това е манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото, както е залегнало в учебниците и историографията им, добави проф. Димитров.

Той отбеляза, че трудно може да се постигне и някакво разбирателство за Гоце Делчев.

През лятото няма да има нова среща. Следващата среща ще е в средата на октомври.

"Надяваме се, че летните месеци ще дадат възможност за преосмисляне на това отношение към работата, и да направим крачка напред. Същинският проблем е отказът да се занимаваме с конкретни теми, а нещата да се свеждат до поставянето им в една условно теоретична рамка", каза Ангел Димитров.

България очакваше комисията да постигне конкретни резултати, които да бъдат отразени в македонските учебници, но това не се случва.

След като София не одобри преговорната рамка за ЕС на Северна Македония, отношенията между двете страни още повече се обтегнаха.

Това намери отражение и в комисията.

Служебното правителство обяви, че няма намерение да променя позицията за Скопие. Така амбицията на македонските власти да започнат преговори в рамките на тази година едва ли ще се реализира.

Македонските управляващи в последните месеци повтарят, че няма да преговарят по никакъв начин на тема "идентичност и език" и отказват каквито и да е било компромиси с изискванията на София.