Набързо повишената пенсионна възраст цели по-добро пласиране на държавни ценни книжа

С внезапното повишаване на възрастта за пенсиониране се търсеше подобряване на кредитния рейтинг на страната и понижаване на лихвите на държавните ценни книжа, заяви в четвъртък председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

“Когато се рейтинговат държавни ценни книжа, един от многото критерии наред с финансовата стабилност са и проведените реформи за по-късно пенсиониране. Постигнахме по-добро пласиране на държавни ценни книжа“, посочи той.

Така Данев коментира решението на правителството в края на миналата година за поетапно повишение на пенсионната възраст от януари 2012 г., въпреки че в края на 2010 г. бе гласувано вдигането на възрастта да започне от 2021 година.

По думите на Данев обаче са нужни още мерки, без които “пенсионната система ще закъса“.

Шефът на БСК направи коментара си след среща между работодателите и синдикатите, на която те са си стиснали ръцете по някои отдавна дискутирани предложения за промени в пенсионната система и трудовото законодателство. Те  настояват и за промени в начина на работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тъй като синдикатите нямат доверие на водещия тристранката вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, общите предложения ще бъдат представени пред премиера Бойко Борисов, от когото се очаква да прецени дали и как ще бъдат реализирани.

И вдовишките добавки да преминат към социалните плащания

Сред предложенията на бизнеса и синдикатите са извеждане на всички социални плащания, за които няма осигурителен принос, извън пенсионната система, включително и вдовишките добавки. Преминаването на социалните плащания, каквито са например и инвалидните пенсии, към социалното подпомагане беше отложено за 2013 година.

Партньорите предлагат още преразглеждане на длъжностите и дейностите с повишен риск, имащи право на ранно пенсиониране; въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители след еднократно увеличение на възнагражденията им с процента на личната осигурителна вноска за пенсия и за здравното осигуряване. Предлага се и регулярно осъвременяване на всички пенсии, независимо от техния размер.

За работещите в Министерството на отбраната и МВР бизнесът и синдикатите настояват вноските им да бъдат увеличени, така че осигурителният им принос да отговаря на получаваните от тях пенсии.

Други предложения са полагането на труд задължително да е съпроводено с плащане на осигурителни вноски, криминализиране на укриването на осигурителни вноски чрез промяна в Наказателния кодекс.

Тристранката да се свиква всеки месец, а не когато държавата реши

Бизнесът и синдикатите предлагат заседанията на тристранния съвет да се регулярни, всеки месец, както и при желание на някоя от страните да може да се свиква извънредно. “По този начин диалогът няма да зависи само от едната страна“, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Социалните партньори предлагат нов ред за функциониране на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който, ако бъде приет от държавата, синдикатите може и да се върнат обратно на заседанията. Те напуснаха тристранния диалог, след като управляващите решиха да повишат пенсионната възраст от тази година, в нарушение на споразумението, постигнато през 2010 г.

Друго предложение е при обсъждане в Народното събрание на проекти на нормативни актове, регулиращи трудовите и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия да е длъжен да иска становище от тристранката. “По този начин не изземаме права от депутатите, но казваме, че те трябва да поискат нашето мнение, а какво ще последва е тяхна работа. Така ще има по-голяма прозрачност, защото могат да кажат: „Гледайте си работата“, но да представят контрааргументи“, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.