“Набуко“ се насочва към черноморския газ и остава резерва за бъдещ азерски добив

Отхвърленият като маршрут за доставка на азерски газ от каспийското находище “Шах Дениз ІІ“ газопровод “Набуко-Запад“ не се отказва от намерението да доставя суровина в Централна Европа и смята да се насочи към възможностите на черноморския газ, съобщи основният акционер в проекта австрийската OMV. От азерската държавна компания СОКАР пък увериха, че “Набуко“ ще има шанса да се възползва от бъдещ добив на синьо гориво в Каспийско море и в страната.

 

В петък официално представители на консорциума “Шах Дениз ІІ“ потвърдиха, че са предпочели конкурентния на “Набуко“ Трансадриатически газопровод (Trans Adriatic Pipeline -TAP (ТАП). Той ще доставя годишно 10 млрд. куб. м азерски газ, събиран в Турция и пресичащ Гърция и Албания преди да стигне до Южна Италия. Окончателното инвестиционно решение за дългия 870 км газопровод ще бъде взето по-късно през тази година, заявиха от ТАП.

 

За сравнение “Набуко-Запад“ се планираше да е 1329 км и като продължение на турско-азерския бъдещ Трансанадолски газопровод (ТАНАП) да минава от българо-турската граница през Румъния и Унгария до австрийския газоразпределителен център Баумгартен. Капацитетът му се предвижда да е 31 млрд. куб. м.,

 

“Първият азерски газ до Европа ще бъде изнасян през ТАП“, заяви пред журналисти Гордън Бирел, регионален президент на британската “БиПи“ за Азербайджан, Грузия и Турция. Компанията е лидер на консорциума, работещ в Каспийски море, заедно с държавната азерска нефто-газова компания СОКАР и норвежката “Статойл“, участваща в ТАП.

 

"Намирахме се пред два солидни проекта, които се конкурираха. В крайна сметка избрахме най-солидния проект", каза Бирел.,

 

"При избора на маршрута се основавахме на осем еднакви критерия. Видяхме доста съществена търговска разлика между ТАП и газопровода Набуко-Запад, свързани с разходите по транспорта на газа в Европа и цените на газа на пазарите, където трябва да се изнася газът", обясни вицепрезидентът на “БиПи“ за разработването на каспийското находище Ал Кук.. Той допълни, че изборът е направен въз основа на търговски интереси единодушно от седмината акционери в “Шах Дениз ІІ.

 

Кук посочи още, че преговорите по споразуменията за покупко-продажба на газ от ТАП практически са приключили с Гърция и Италия, а с България се водят в момента.

 

Доставките на азерски газ пред ТАП в България може да стават през планираната междусистемна газова връзка с Гърция, чийто строеж обаче се забавя. Държавното дружество “Булгаргаз“ преди време подаде оферта за закупуване на количества от “Шах Дениз ІІ“.

 

Президентът на СОКАР Ровнаг Абдулаев пък коментира на пресконференция, че “ние определено разглеждаме тръбопровода “Набуко“ като естествен пазар за бъдещи обеми на газ“.  "Освен “Шах Дениз“, ние сме уверени, че азербайджанският износ на газ ще се увеличи драстично, тъй като области като “ЕйСиДжи Дийп (ACG Deep), “Абшерон“ (Absheron), “ЮEмАйДи“ (UMID) и “Шафаг-Асиман“ (Shafag-Asiman) се разработват и ние виждаме трасето на газопровода към Австрия като естествен пазар за този газ. Планирането на развитието на двата газопроводни маршрута полага основите за бъдещ растеж и ние оценяваме подкрепата на Европейската комисия през целия този процес", добави Абдулаев.

По думите му, цитирани от Ройтерс, “принципно газ от Каспийско море може да се доставя както до Баумгартен (чрез “Набуко.Запад“), така и до Италия (чрез ТАП)“. Той посочи като партньори на "Шах Дениз" и ТАНАП и Южнокавзакзия газопровод.

 

От “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл“ изразиха в петък своето разочарование, че не са предпочетеният от “Шах Дениз ІІ“ проект, но допълниха, че го приемат. Консорциумът смята още, че решението на “Шах Дениз” е спънка по пътя на изграждането на eвропейската газова магистрала

 

“Необходимостта от диверсификация на доставките за газовия пазар на Европа остава, в частност за страните от Централна и Източна Европа. Оставаме уверени, че трасето на “Набуко” е единственото, което е способно да отговори на тези нужди. “Набуко” е уверен, че има и нови възможности базирани на алтернативни газови източници“, се посочва в изявление на компанията. В нея най-голямо участие от 24.3 на сто има австрийската OMV, по 16.66 процента държат турската БОТАШ, “Българският енергиен ходлинг“, румънската “Трансгаз“ и унгарската МОЛ чрез дъщерна фирма, а наскоро 9.процентен дял придоби “Газ дьо Франс“.

 

Лидерът на “Набуко“ - австрийската OMV, каза, че проектът вероятно ще насочи своето внимание към доставките на черноморски газ до Европа, предаде Ройтерс в петък.

 

OMV участва в проучванията за природен газ в три големи и описвани като перспективни от геолозите находища в Черно море. В румънски води работи с американската “ЕксънМобил“, а в българския дълбоководен участък “Хан Аспарух“ – с френската “Тотал“ и испанската “Репсол“, а в украински води отново е партньор с “ЕксънМобил“ и “Шел“. Евентуалният добив от тези три блока също има реални шансове да тръгне около 2020 г, подобно на плановете на “Шах Дениз ІІ“ да започне да изнася газ през 2019 г.

 

Според специалисти така има шансове за съществуването на “Набуко“, макар че това вероятно ще наложи ново препроектиране на трасето на газопровода, по който се работи от десет години. За този период от време той претърпя две промени на маршрута си, който първо трябваше да минава през турска територия с две захранващи линии от Грузия и Ирак, после бе трансформиран в “Набуко-Запад“, тръгващ от турско-българската граница като продължение на турско-азерската тръба ТАНАП и минаващ през България, Румъния и Унгария до Австрия.

 

След провала на “Набуко“ - газопровод, който би донесъл на Румъния около 1.5 млрд. евро инвестиции и нов източник на евтина енергия, страната се захваща с позабравения в последните години проект АГРИ за изграждане на система от тръбопроводи и терминали за втечнен газ, която да свърже страната с източника на азерски газ по маршрута Грузия-Черно море, пише в петък румънският вестник “Гъндул“, цитиран от БТА.

 

Проектът АГРИ бе иницииран през 2010 г. чрез меморандум, подписан в Букурещ между Румъния, Азербайджан и Грузия. По-късно се присъедини и Унгария. Бе създадена проектна компания - първата стъпка в изготвянето на проучване за приложимост, чието финализиране бе забавено, припомня изданието. АГРИ ще струва между 4 и 6 млрд. евро, а скоро проучването за приложимост ще бъде готово.

 

Според експерта по енергийни въпроси и околна среда в Румънската академия Йонуц Пурика ТАП е предпочетен поради няколко причини, включително за да помогне на Гърция да излезе от кризата.