“Набуко“ в Параграф 22

Подписването на междуправителствено споразумение за “Набуко“ е ключово за търсения политически тласък за реализацията на проекта, който събра в Будапеща лидерите на държавите, през чиято територия трябва да мине газопроводът, представители на ЕК и шефовете на компаниите акционери в консорциума “Набуко Газпайплайн Интернешънъл“ - турската БОТАШ, българската “Булгаргаз“, румънската “Трансгаз“, унгарската МОЛ, австрийската OMV и германската RWE.

Участниците в срещата излязоха във вторник с политическа декларация за ускоряването на проекта и според българския премиер Сергей Станишев сега “Набуко“ има по-добра перспектива. Общо е мнението, че след руско-украинската газова криза от първите дни на януари 2009 г. се разкриват допълнителни възможности за развитието на “Набуко“ като диверсификационен маршрут за газови доставки в Европа.

Страните се ангажираха до лятото да се стигне до междуправителствено споразумение, без което трудно може да очакваме развитие на проекта.

Такова споразумение беше обсъдено преди година, когато в консорциума бе включена RWE и тогава също се очакваше документът да се подпише до лятото, после срокът стана ноември, а по-късно - края на 2008 г. Досега Унгария и България са излизали със собствени варианти на междуправителствено споразумение, но те са отхвърляни от Турция, която последно обвърза реализацията на “Набуко“ с приемането ѝ в ЕС.

Заплахата Южен и Северен поток

Чешкият премиер Мирек Тополанек, чиято страна председателства Европейския съюз, заяви пред форума, че руските планове за “Южен поток“ (по дъното на Черно море) и “Северен поток“ (под Балтийско море) запазват зависимостта на Европа от руски газ и са заплаха за “Набуко“, предаде Ройтерс.

Той допълни, че руско-украинската газова криза даде на Москва аргументи за изграждането на двата газопровода и заобикалянето на Украйна като маршрут към Европа, но те всъщност поддържат високата зависимост от Русия. Това е директна заплаха за “Набуко“, каза Тополанек и допълни, че “Набуко“ не е антируски проект и между него и руските проекти няма антагонизъм.

Време е ЕС да поеме (финансови) рискове, които частните компании нямат желание да поемат, тъй като ясно виждат, че това не е просто бизнес инициатива, заяви унгареският премиер Ференц Дюрчани. Той призова до няколко месеца да предостави 200 до 300 милиона евро финансиране за началния етап от изграждането на "Набуко", чиято обща стойност се оценява на 10 млрд. евро.

Търговските банки са предпазливи да кредитират проекта, тъй като за него все още не е осигурен газ.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, чиято страна е сред основните потенциални доставчици за "Набуко", заяви, че остават ангажирани с проекта и призова той да бъде придвижен напред.

Еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс заяви, че ЕС не би могъл да осигури капиталовото финансиране на проекта, но би могъл да даде кредити или гаранции за реализирането му, макар че не е готов да коментира такава опция на този етап.

Финансиране под условия

В същото време Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) съобщиха, че са готови да обсъдят финансово съдействие за “Набуко“.

Президентът на ЕИБ Филип Мейстад заяви, че банката е готова да финансира до 25 процента от газопровода, но при някои условия. ЕИБ се нуждае от ангажимента на правителствата чрез междуправителственото споразумение, посочи Мейстад, цитиран от Ройтерс.

“Банката се нуждае от повече информация преди да вземе решение. Принципно сме готови, но само ако проектът е жизнеспособен, затова се нуждаем от повече информация, за да видим дали отговаря на критериите за финансиране“, каза Мейстад.

Президентът на ЕБВР Томас Мироу заяви, че “Набуко“ трябва да бъде анализиран от пазарна гледна точка. Той отбеляза, че банката иска да види договорите за доставка на газ, гаранциите за инвестициите, техническите параметри. Той обърна внимание и на необходимостта да се взимат предвид социалните въпроси, да се проучи мнението на населението, живеещо в съответната местност, откъдето ще премине газопроводът, да се изчислят тарифите и въздействието върху околната среда.

Според анализатори проектът е попаднал в Параграф 22. Банките не са готови да го финансират преди да е осигурен газ в дългосрочна перспектива, а потенциалните доставчици не са склонни да поемат ангажименти, преди да се уверят, че инфраструктурата ще бъде реализирана, отбелязва Ройтерс.

В тази ситуация се забавя проектът, който се разглежда като алтернатива на зависимостта на Европа от руските доставки и чието ускоряване отново дойде на дневен ред след руско-украинската газова война, оставила ЕС без газ повече от 10 дни.

По време на форума полският премиер Доналд Туск заяви, че полската газова компания PGNiG планира да се присъедини към проекта, но не уточни как.

Реализацията се измества във времето

Във вторник стана ясно, че срокът за реализация се измества с година – през 2014 г. В началото на 2008 г. сметките бяха за въвеждане на първия етап от експлоатацията му през 2013 г. с капацитет 25 млрд. куб. м годишно и втори етап за разширяване до 31 млрд. куб м. през 2016 г. Логично графикът се измества.

“Този проект няколко пъти вече променя своя времеви график, като последният, който е съобщен официално от международната компания "Набуко интернешънъл", е, че ние разчитаме до края на 2010 г. да има решение окончателно за неговото финансиране, строителството да започне от началото на 2011 г. и най-късно 2014 г. той да бъде оперативен, т.е. количества природен газ да могат да бъдат транспортирани до пазарите на европейските страни“, каза Димитър Гогов, изпълнителен директор на “Булгаргаз“, пред БНР.

Според него няма нужда някой да взима участие в строителството извън акционерите на сегашната структура на "Набуко интернационал".

“Ние имаме достатъчно кандидати, които са изявили желание не само да извършат строителните дейности, но и да финансират тази част, която официално е оповестена като стойност на проекта – 7.5 млрд. евро“, каза Гогов.

Съгласно предишни решения на международния консорциум 70 на сто от цената на проекта трябва да се осигури от общата структура чрез кредити, а 30 на сто – от компаниите акционери.

По думите на Гогов единствената реална заплаха за “Набуко“ е, ако се изпуснат времевите графици, да дойде момент, в който фирмите, на които трябва да се поръчат строителните материали за тръбата, да не могат да изпълнят заявките.

“В този смисъл ние трябва много внимателно и много прецизно да осъществяваме програмата за развитие на проекта и навреме да правим нашите заявки за производството на съответните материали“, каза той. Според него е възможно цената на проекта да падне заради намаляването на цените и точно затова е необходимо ускоряване на реализацията му. Това също е сред причините за искането на политическа подкрепа, допълни Гогов.

“Инвеститорите в находището Шах Дениз, един от основните източници на газ в каспийския шелф на Азербайджан, очакват именно решението на акционерите на "Набуко" за старта на газопровода, за да решат да инвестират ли и във втората фаза на находището, или да задържат тази инвестиция. Ако "Набуко" бъде осъществен през 2014-2015 г., те категорично заявяват, че ще инвестират във втората фаза за производство на газ, който да бъде транспортиран към ЕС“, каза още Гогов.

В понеделник премиерът Сергей Станишев предоговори с Алиев доставката на 1 млрд. куб. м газ за нуждите на България, за които миналата година разговори проведе президента Георги Първанов. Същественият проблем е, че Русия трябва да осигури трасе за доставките.