Над 1 млн. евро глоба и политически последици очакват България

Българската държава най-вероятно ще загуби заведеното в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) дело за "разкола" в Българската православна църква (БПЦ) и ще се наложи да плати на т.нар. алтернативен синод обезщетения за над 1 милион евро. Това прогнозираха пред Mediapool юристи и експерти, близки до казуса.

През май 2007 г. съдът се произнесе по допустимостта на внесените две жалби, а в края на декември изтече помирителният срок за страните по делото.

Делото, заведено от алтернативния синод, е във връзка с намеса на държавата в започналия след 1989 г. вътрешноцърковен конфликт, когато група духовници оспориха легитимността на патриарх Максим. Алтернативният синод, който се ползва с подкрепата на определени духовници, църкви и манастири, не успява да получи регистрация, тъй като през 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски изразява публично мнение, че Максим е легитимният ръководител на БПЦ и изразява намерение да приеме закон, с който за сложи край на разделението, се посочва в сайта на ЕСПЧ по делото "Свобода на религията". С новия закон за вероизповеданията, приет в края на 2002 г. и влезъл в сила през януари 2003 г., статутът на БПЦ се приема без да е необходима регистрация (т.е. регистрация ex lege), каквато е необходима за останалите вероизповедания.

Алтернативният синод начело с митрополит Инокентий кандидатства пред градския съд за регистрация на своя местна организация в София, но молбата е отхвърлена, тъй като не е внесена от патриарх Максим. След това църковните ръководства, които все още подкрепят Алтернативния синод, са уволнени, а прокуратурата е инструктирана да съдейства на БПЦ, представлявана от патриарх Максим, да си вземе църкви, манастири и имоти, за които се твърди, че са незаконно окупирани от хората на Инокентий.

В едно от решенията, с които се извършва бруталната полицейска разправа с инакомислещите, прокуратурата се позовава на член от новия закон, който не позволява съществуването на повече от една религиозна деноминация с едно и също име и забранява използването на името и собствеността на църквата от лица, които са се отделили.

През 2004 г. полицията блокира над 50 църкви и манастири, прогонва свещеници и предава ръководството и имуществото на хора, лоялни на патриарх Максим. Алтернативният синод посочва в жалбата си, че сред тези храмове има и такива, които са градени изцяло под негово водачество.

Жалбата е срещу държавната намеса във вътрешен църковен спор и за намеса в свободата на вероизповедание чрез произволни, незаконни и ненужни актове на властта, които принуждават привържениците на алтернативния синод да приемат водачеството на патриарх Максим и ги лишават от собственост, която те са придобили със собствени средства.

"Решението ще има огромен отглас и ще представлява пореден европейски прецедент след двете решения за ислямското вероизповедание в България - най- вече за това, че църковната автономия на която и да е деноминация в секуларната европейска държава е ненакърнима. А стойността на обезщетенията вероятно ще надхвърли сумите, присъждани изобщо в историята на съда, за да може да се покаже точно и ясно, че подобни държавни действия са абсолютно противоконституционни и незаконосъобразни. Т.е. това решение ще има отново назидателен и превантивен характер", коментира юристът Христо Беров от Института по църковно право в Потсдам, Германия.

Той припомня, че Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е част от вътрешното ни право, дори нещо повече, тя има предимство в случай на разминаване на нейните норми с националната ни правна система.

"Ако органи на българската държава не изпълнят евентуално осъдително решение на Европейския съд, самата държава няма да спази конституционните си разпоредби, което би бил един правен абсурд, макар последното на практика да е възможно, точно поради липсата на реална правова държава у нас", посочва Христо Беров. Според него последиците от такъв акт биха били сериозни и ще предизвикат най-вече политически отзвук на европейско ниво.

"А това би дало подходящ повод, най-накрая ЕС да помисли за постоянен и пряк контролиращ орган срещу злоупотреби по законодателството" в България, смята той.

Според него много от европейските политици имат непълна представа за състоянието на правораздаването и защитата на човешките права в България и считат, че след като България вече е член на ЕС, голяма част от проблемите са решени. Съществуват обаче достатъчно факти, които доказват обратното.

"В ЕС ще трябва да се разгледа сериозно необходимостта от преки и постоянни общоевропейски органи за наблюдение или контрол на проблемните места в законодателството на онези държави членки, в които по определени показатели не се предлага достатъчна сигурност и възможност за нормален и равноправен религиозен живот на гражданите", казва Христо Беров.

"Една от важните теми за европейска България е правото на религиозните общности, включващо и правоотношенията държава-църкви. Интересно е да се знае, че в почти всички държави на ЕС римокатолическата и протестантските църкви имат в своето вътрешно право, юрисдикция, посредством които определят междуцърковни отношения и отношенията си с държавата. Държавата и църквите се явяват две страни на ясно дефинирани договорни отношения. В това е основният смисъл на секуларизма. В България моделът за взаимодействие на религиозните общности с държавата се оформи чрез закон – от една страна, поради липса на традиция за договаряне между държавата България и конфесиите, а от друга вероятно поради недостатъчната воля за подобно уреждане. Разбира се, спорно е кой вариант би бил по-практичен, но едва ли скоро ще се преразгледа подобен въпрос от законодателите", обяснява юристът.

Той подчертава, че начинът, по който ръководните органи и служители на държавата се отнасят към собственото си вероизповедание, но и преди всичко към другите религиозни общности, определя дали тази държава се класифицира като либерална демокрация или е нетолерантна, фундаменталистка и дори радикално брутална политическа система.

Според предварителна информация, решението на ЕСПЧ ще е в полза на алтернативния синод, а наказанието за държавата ще е над 1 млн. евро – с тази сума ще се компенсират репресиите, отнетото имущество и нанесените щети от БПЦ и българското правителство през 2004-2005 г.

Засегната е най-вече православната християнска общност в страната, но интересно е как ще реагира неправославният данъкоплатец. Проблемът, който се решава, засяга постулираното като традиционно вероизповедание. По официална статистика това са 82% от религиозните хора у нас. Останалите 18%, както и атеистите, които също не са малко и са една основна част от посочените високи проценти православни християни, вероятно биха могли да заведат искове и да потърсят отговорност от надлежните държавни органи затова, че огромни суми трябва да бъдат заплащани като обезщетения поради политическо и държавническо късогледство и некомпетентност при решаването на спора в разцепилия се клир на БПЦ, смята Христо Беров.

Законопроектът, внесен през 2002 г. от бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков, и приет с гласовете на неговата партия и на тогавашната опозиционна БСП, не беше изпратен за предварителна експертиза в Страсбург.

"Уви, вносителите на тогавашния законопроект са били достатъчно убедени в себе си, за да създадат един закон, с който нарушават равновесието между религиозните общности, създавайки също пряк повод за негативно отношение на другите конфесии към БПЦ, поради различното и третиране в Закона за вероизповеданията. В резултат избождат очи, вместо да изпишат вежди. Трябва да се има предвид и недоволството на множеството деноминации, които считат закона в голямата му част за репресивен. Интересно е, дали вносителите на проектозакона изобщо са помислили, че ще трябва да поемат надлежната отговорност за недостатъците от своята работа след едно подобно дело шест години по-късно и кой ще им я поиска?".

Според един от вносителите на законопроекта за вероизповеданията през 2002 г., България трябва да е готова да плати всяка цена, за да се пази единството и авторитета на БПЦ. Според него “трябва да сме готови морално като православни християни да платим за подобно решение, за да запазим онова, което ни е съхранило като нация, ако допуснем, че страната ни бъде осъдена в Страсбург.”

  "Ето ви par excellence призив за национализацията и профанизацията на БПЦ. Всяка цена трябва да плаща не България, а всички усилия по решаване на въпроса, без профанизацията на църковни проблеми от стана на държавата, трябваше да положат вярващите православни. Тук става въпрос за грешка на държавни органи, които политически се вмесиха във вътрешната автономия на БПЦ. А и самият клир допусна последното. Подобно изявление на политик, дори в качеството му на частно лице като по-горе цитираното, граничи с клерикален популизъм и противоречи на принципа, заложен и в чл. 4, ал. 1 Закон за вероизповеданията от самите вносители, че вероизповеданията са равнопоставени, а и на чл.10, ал. 3, че традиционността на православието не бива да се ползува от привилегии.

Според Христо Беров основният проблем за БПЦ остава закърняването на душеспасителната задача на християнството – такава всъщност към настоящия момент клирът не си поставя. Той се е институционализирал до пълна стагнация и се е отдалечил окончателно от реалните проблеми и въпроси на съвременния християнин.

"Българите напускат православието поради неадекватността на клира на БПЦ, за който душеспасението и душегрижието са последна задача понастоящем.

На клира на БПЦ липсва връзката със съвременността, липсва му и връзката с библейските изисквания за братолюбие и душегрижие. За разлика от онова християнство, което е напуснало късносредновековната си летаргия, т.е. реформирало се е, върнало се е към корените си, това е основният приоритет днес. И тогава е напълно естествено, че православните християни преминават в нови църковни структури, включително в други деноминации на Християнството, след като не виждат възможности за реформи в своята, след като са изоставени от клира си или той злоупотребява с тяхното доверие, третирайки ги като маса номинални членове, в услуга за собственото оцеляване - и нищо отвъд тази функция, с която официалният клир е натоварил “мирянството”", коментира Христо Беров.