Над 10% от ръководителите в БАН са били агенти на ДС

Над 10% от ръководителите в БАН са били агенти на ДС

Комисията по досиетата оповести във вторник имената на 44 учени от Българската академия на науките, които под една или друга форма са сътрудничили с органите на бившата Държавна сигурност.

Комисията е проверила 348 служители на ръководни позиции в институтите и другите структури на БАН. Според Закона за разкриване на принадлежност към ДС и РУМНО на проверка подлежат работилите на ръководни длъжности в системата на БАН от влизането на закона в сила или от края на 2006 г. Законодателят прие учените, както и работещите в медиите да бъдат проверени за принадлежност само за последните години, за разлика от държавните институции, чиито служители на ръководни позиции се проверяват от началото на демократичния преход до наши дни.

При проверката на служителите в БАН се установи, че преобладаващата част от осветените като свързани с ДС в момента заемат постовете директори или зам.-директори на институти. Интересно е, че принадлежност към ДС имат само двама зам.-председатели на академията и нито един председател. Сред осветените няма и нито един председател на Общото събрание на академията. Трима от действащите научни секретари на академията са били секретни сътрудници на ДС.

От комисията коментираха, че за първи път при проверка на дадена институция сътрудниците на ДС надхвърлят 10 процента от проверяваните. От публикуваните от комисията справки е видно, че за повечето учени има собственоръчно подписани декларации, предавани сведения, както и разходни документи, отчетени пред ръководещия щатен служител на ДС.

От прегледа на справките се вижда още, че масово учените са били вербувани или по направление интелигенция, или когато са отивали в задгранични командировки или специализации, каквато е била практиката на ДС от онова време. Или както преди време обясни един осветен като агент на ДС учен: "Не можеш да отидеш в специализация или дори в командировка в западна страна, ако не получиш одобрението на ДС".

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, коментира, че по-голямата част от осветените сътрудници се занимават с точни науки, а по-малко са хуманитаристи. Тя обясни, че немалко от агентите са работили към Първо главно управление, в което е имало Научно-техническо разузнаване, занимамащо се с шпионаж на западни технологии.

Часове след решението ръководстовто на БАН излезе с позиция, в която се казва, че "принадлежността към ДС е сложен, личен избор". "Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес", се посочва още в документа. "Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни", се казва още в позицията.

Ръководството на академията ще остави решението дали да напуснат високите постове на осветените като агенти учени. Оттам посочиха, че единственият критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в академията, са професионалните качества на всеки.

Според медийния експерт Георги Лозанов обаче е важно как реагира БАН на отварянето на досиетата. "БАН има претенции, че има интелектуален потенциал, а пък няма интелект без морал. Затова е важно да се реагира", коментира той. "Като цяло усещането винаги е много тягостно, че хора, свързани с репресивната машина на Държавна сигурност, продължават да са на ключови места в цялата публична сфера, включително и в БАН. Много е важна реакцията сега", каза той.

Според него е важно какви ще са реакциите от отварянето на досиетата на хората, които работят в университетите и възпитават младите хора. Според него има тревожна тенденция на младите да се покаже, че това е останало в миналото и тях не ги засяга.

Двамата обявени като агенти на ДС зам.-председатели на академията са Константин Косев и Наум Якимов. Имената и на двамата вече са оповестявани от комисията при предишни проверки.

За Косев вече се знае, че е бил и агент към Второ и Шесто управление на ДС, и щатен служител в Първо главно управление. Якимов пък е бил агент под псевдонима Христо и е работил за Второ и Четвърто управление на ДС.

Директорът на Института по история Георги Марков, който също е бил осветяван при предишни проверки, е бил секретен сътрудник под името Роман към Първо главно управление.

Научният секретар на БАН Любомир Казаков е бил секретен сътрудник под псевдонима Азовски. Вербуван е през 1977 година и е снет от отчет година по-късно. Владимир Димитров, който също е научен секретар на БАН, е бил секретен сътрудник Чипанов към Първо главно управление. Вербуван е през 1988 година и няма данни за снемането му от отчет.

Друг научен секретар на БАН – Иван Недков, е бил секретен сътрудник Инов към Първо главно управление. Вербуван е през 1982 година и няма данни за свалянето му от отчет.

Иван Хавезов, който е член на УС на БАН е бил секретен сътрудник на Първо главно управление. Хавезов, който е от Института по обща и неорганична химия, е работил под псевдонима Химик в продължение на десет години – от 1969 година до 1979 година.

Дългогодишният директор на Научния архив в БАН Стоян Пинтев е бил агент на Шесто управление на ДС и е работил под псевдонима Владимиров, като е вербуван през 1975 година и няма данни за снемането му от оперативен отчет.

Директорът на Кирило-Методиевия научен център Светлина Тодорова е била агент на Шесто управление. Работила е под псевдонима Колева от 1978 година до 1985 година. Агент на ДС е била и директорът на Института по социология Велина Топалова. Тя е работила под псевдонима Георгиев към Шесто управление на ДС.

Толя Стоицова, зам.-директор на Институт по психология и зам.-ректор на НБУ по международната дейност, е била агент на Шесто управление и е работила под псевдонима Сергей.

Румяна Радева – Каракашева, директор на Дирекция "Международна дейност" към Централното управление на БАН, е била осведомител. Работила е под псевдонима Раймонда. Вербувана е през 1970 година и е снета от отчет през 1987 година.

Директорът на Института за философски изследвания Васил Проданов е бил агент Иванов към Шесто управление на ДС. Вербуван е през 1979 година и е свален от отчет през 1988 година.

Директорът на Института по металознание Янко Арсов също бе осветен като агент и секретен сътрудник на ДС. Работил е под псевдонимите Серьоа и Володя. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Янко Боянов Арсов към органите по чл. 1 след 10 ноември 1989 г.

Директорът на академичното издателство "Марин Дринов" Ячко Иванов е бил съдържател на явочна квартира и секретен сътрудник. Псевдонимите му са били Тополница, Тополов (Топлов).

Директорът на Центъра по наукознание и история на науката Георги Ангелов е осветен като агент Лазар, сътрудничил на Шесто управление. Вербуван е през 1982 година и няма данни за снемането му от отчет.

Радомир Радомиров, проверяван в качеството му на директор на Института по невробиология, е осветен от комисията като агент Господинов. Той е сътрудничил на отдел "Задгранични паспорти", отделение I към ДС.

Директорът на института по генетика Костадин Гечев е бил секретен сътрудник на Първо главно управление под псевдонима Георгиев от 1977 година до 1979 година.

Директорът на института по ботаника Димитър Пеев е бил агент Димитров към Пето управление на ДС.

Директорът на Института по полимери Кольо Троев е бил също секретен сътрудник към Първо главно под псевдонима агент Чипев.

Кирил Боянов, директор на Институт по паралелна обработка на информацията e бил агент Лалчев към Трето управление на ДС. Той е бил вербуван през 1959 година и е снет от отчет година по-късно.

Венко Бешков, директор на Института по инженерна химия е бил секретен съттрудник на Първо главно управление с псевдоним Хаджията. Вербуван е през 1981 година и е снет от отчет през 1990 година.

Венцеслав Съйнов, директор на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията, е осветен като агент и секретен сътрудник. Псевдонимът му е бил Христов. Вербуван е през 1984 година и е снет от отчет през 1990 година.

Пенчо Генешки, Директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана, е бил агент към Софийско главно управление под псевдонима Трендафилов от 1975 до 1981 година.

Директорът на Института по катализ Лъчезар Петров е сътрудничил на Първо главно управление като секретен сътрудник Климент.

Комисията освети и директора на Института по физикохимия Христо Нанев, който е бил секретен сътрудник на Първо главно под псевдонима Казански.

Цветан Дачев, директор на Института по слънчево-земни въздействия, е бил секретен сътрудник Първанов към Първо главно управление. Вербуван е през 1980 година и е свален от отчет пет години по-късно.

Решението на комисията освети и Петър Берон, чието име вече бе огласявано при проверките на Народното събрание и ЦИК. Принадлежността на Берон към структурите на ДС, огласено още през 1990 г. коства лидерската му позиция в СДС.

Споделяне

Още по темата

Още от

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?