През следващите 5-7 години

Над 100 млн. лв. е сметката, която ще плащаме по дела пред Страсбург

Държавата ни осигурява бавно или никакво правосъдие, полицейско насилие, нечовешки затвори и безхаберна администрация

Над 100 млн. лв. е сметката, която ще плащаме по дела пред Страсбург

В условия на финансова криза и битки за всеки бюджетен лев България ще трябва да задели минимум 100 милиона лева през следващите няколко години, за да плаща за некачествено правораздаване и безхаберната администрация. Това показа проучване на Mediapool във връзка с делата в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). При висящи към момента 4000 дела и около 90% съдебни решения в полза на ищците по досегашни производства пред ЕСПЧ, излиза, че от бюджета ще трябва да се отделят най-малко 104 милиона лева през следващите между 5 и 7 години (средната продължителност на едно дело пред Европейския съд - бел.ред.), за да се плати за нарушените човешки права на българите.

 

За последните 18 години България е платила 10 милиона лева по присъди и отделно около 600 000 лв. по приятелски споразумения. Тази сума се пада на 340 осъдителни решения или средно по 28 900 лева на дело. Статистиката сочи, че в 90% от случаите, когато Европейският съд допуска за разглеждане жалба, следва осъждане на държавата. Което е добре за свободите на гражданите и зле за техния джоб като данъкоплатци.

 

При 4000 висящи дела към момента и устойчива практика на ЕСПЧ да допуска само жалби с почти доказано нарушение на правата, България най-вероятно ще плати обезщетения по близо 3600 дела. В тази ситуация прогнозната сума от 104 милиона лева е най-малкото, с което бюджетът може да се отърве.

 

В момента основната част от заведените дела са за бавно правосъдие (700), които са 17.5% от всички "висящи" жалби. Следват допуснатите жалби за липса на ефективни вътрешноправни средства за защита (13%), над 10% са делата за лошите условия в арестите, реституционните дела и делата за полицейско насилие.

 

Българската държава вече е осъждана за такива казуси и всяка нова жалба по сходни случаи ще бъде разглеждана по бърза процедура.

 

От практиката на съда излиза, че държавата ни осигурява бавно или никакво правосъдие, полицейско насилие, нечовешки условия в арестите, липса на ефективна защита при подслушване, безхаберна администрация, нарушава религиозни права и правото на собственост на своите граждани.

 

От 29 ноември България е призната и за държава, която не спазва правата на непълнолетни заради процедурите при задържане във възпитателните институции.

 

Адвокат Михаил Екимджиев коментира пред Mediapool, че до този момент пред Европейския съд са подадени и десетки жалби срещу дейността на комисията за конфискация на незаконно придобито имущество. Докато беше неин председател Стоян Кушлев, той не пропускаше да напомня колко активно се действа с наложените запори за 600 милиона лева. Поради липсата на осъдителни присъди, репресията и на тази комисия ще се обърне срещу държавата. От Министерството на правосъдието заявиха, че тези жалби все още не са допуснати за разгледане.

 

Държавата ще плаща много повече

 

Адвокат Екимджиев заяви, че структурата на осъдителните присъди бележи значителна промяна от 2009 година насам. Дотогава България е осъждана основно за бавно правораздаване, полицейско насилие и лоши условия в арестите. Сега, освен по този вид дела, държавата е осъждана и по реституционни, данъчни и междуфирмени дела с наложени несправедливо големи запори върху бъдещи искания.

 

По тези дела вече се налагат обезщетения за стотици хиляди левове, а може да се очакват и решения за милиони. За сравнение обезщетенията за полицейско насилие, което е довело дори и до смърт, рядко надхвърлят 30 000 лева. Екимджиев напомни, че се чака и решение по жалбата на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за мораториума върху т. нар. "царски имоти". Само по това дело, ако държавата бъде осъдена, решението може да бъде за десетки милиони.

 

Това предполага, че "средната цена" на едно загубено дело може значително да надхвърли сегашните близо 29 000 лева

 

"Причината за осъдителните решения е безхаберието на държавата, която в продължение на години отказва да предприеме генерални мерки за предотвратяване на първопричините за завеждането на тези дела. Тя продължава да предпочита кротко и смирено да си плаща, вместо да направи направи своя анализ. Основната причина са лошите закони, лошите практики на съда и администрацията. Става дума за системни нарушения, които се извършват на конвейер", коментира адвокат Екимджиев.

 

Вместо да решават проблемите, властите у нас ги задълбочават, допълни той.

 

Адвокат Екимджиев даде пример с отпадането по искане на ГЕРБ на текста от Наказателно-процесуалния кодекс, който предотвратяваше възможността българите да се превръщат във "вечни обвиняеми".

 

Статистиката потвърждава устойчивите тенденции за увеличаване на тежестта върху бюджета вследствие на осъдителни решения на ЕСПЧ. Годишната сума, която държавата плаща, драстично се увеличава през 2008 г. и трайно поддържа нива от над 1.7 милиона лева.

 

За последните четири години от бюджета са дадени общо 8.5 милиона лева при средно ниво от около 200 000 лева преди това. Рекордът е поставен през 2009 г., когато правителството е изплатило 3.375 милиона лева на фона на платените през 2000-та година "едва" 40 000 лева.

 

Фонд за разплащане

 

От Министерството на правосъдието заявиха пред Mediapool, че до края на следващата година трябва да заработи ефективен вътрешен механизъм за обезщетяване на гражданите. Целта е да се ограничат осъдителните присъди пред Страсбург, но това едва ли ще доведе до голямо намаляване на щетата за бюджета.

 

Вече бившият правосъден министър и бъдещ вицепрезидент Маргарита Попова обеща още преди 2 години да се създаде подобен български орган, но все още няма дори и проект за такъв. През пролетта на тази година ЕСПЧ даде срок от 2 години на страната да предприеме мерки в тази посока. Държавата трябва да създаде комисия, която да разглежда жалбите на гражданите и да присъжда обезщетения, както и финансов фонд, който да финансира тази дейност. В бюджета за 2012 г. пари за това не са предвидени.

 

При липсата на вътрешни процедури адвокатите на държавата пред Европейския съд се опитват да намалят осъдителните присъди чрез сключване на приятелски споразумения по делата. Тенденцията е особено видима по процесите за бавно правосъдие.

 

Нина Николова, която е шеф на дирекцията, занимаваща се с процесуалното представителство на България пред Европейския съд, заяви пред Mediapool, че други над 100 дела за бавно правораздаване са предложени за сключване на споразумения. До момента България е сключила общо 75 споразумения в сравнение с 340-те осъдителни решения.

 

Николова напомни, че България не е сред най-осъжданите от Европейския съд държави. В челната петица са Русия, Полша, Турция, Украйна и Румъния. Страната ни обаче дели осмото място със Сърбия и Словения.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?