Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Над 1000 българи се нуждаят от животоспасяваща трансплантация

1 коментар
Над 1000 българи се нуждаят от животоспасяваща трансплантация

Животоспасяваща нужда от трансплантация на органи имат 1024 българи, а като цяло над 2 хиляди души у нас чакат да има бъдат присaдени органи, тъкани или клетки. В същото време в страната ни едва един донор на два милиона души, а 80 процента от възможностите за трансплантации са провалени заради отказ на роднините да дарят органите на починал свой близък.

Това сочат данни, обявени пред журналисти в понеделник от заместник-министъра на здравеопазването проф. Чавдар Славов.

Най-голям е броят на пациентите, чакащи трансплантация на бъбрек - 938. От ново сърце се нуждаят 33 пациенти, от черен дроб - 47, от бял дроб - шестима. Над 1000 чакат за присаждане на костен мозък, а около 500 - за трансплантация на очна роговица.

Донорството би могло да се превърне в национална кауза, каза министърът на здравеопазването Таня Андреева, която даде началото на национална Седмица на донорството. Според нея 80 на сто от донорските ситуации през изминалата година са останали нереализирани заради отказ на близките на починалите пациенти. Освен това няма добра програма за идентифициране на донорите и е слаба информираността на обществото по тази тема, коментира от своя страна Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.

В България има един донор на два милиона души население, докато в Хърватия има 34 донора на милион, допълни проф. Славов. Според него у нас е възможно да се достигне ниво от пет донора на един милион души население. По думите му при катастрофи умират 600 души на място и поне още 600 в болниците.

Част от тях да са с черепно-мозъчни травми. Статистиката на регионалните здравни инспекции показва, че 65 хил. души постъпват с мозъчни инсулти, като половината от тях не излизат от това състояние, изброи зам.-министърът. "Само 1% да са подходящи за донори, можем да помогнем на чакащите", каза той.

Славов посочи, че се предприемат редица стъпки за промяна на ситуацията с липсата на донори и че е готов стандартът за трансплантации, в който за първи път се обръща внимание на трансплантациите при деца. Ще се оптимизират и възможностите за донорство.

"Донор може да бъде и пациент с тумор на мозъка, който няма метастази на други места, може да бъде и пациент с хепатит Б и С, ако и реципиентът има същите антитела и ред такива новости, които ще дадат шанс решаването на проблема да се разгърне по-широко", добави проф. Славов.

До края на годината България ще стане асоцииран член на международната организация "Европтрансплант", което означава, че ще може да си сътрудничи с европейските страни за обмяна на органи, обясни още Славов. За целта министерството разработва и нова наредба - за внос и износ на тъкани.

Основната цел на започващата кампания за донорството е да се повиши информираността на обществото по отношение на дарителството на органи и тъкани като личен избор. Кампанията е и израз на уважение към донорите, семействата им, трансплантолозите и координаторите по донорство, смятат от здравното ведомство.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #1

    Има три категории между-личностни отношения, които аз определям като "не-наказан тормоз". Става дума за: 1. Неприличното поведение. 2. Силните децибели. 3. Пушенето. Т.е. говоря, че те оставам ненаказани в по-големия брой от случаите на тяхна проява (докато не се накажат...) Та значи. кога пушачите ще се усетят, че действително извън техния собствен кръг са подчертано нежелани (противно на една от основните предпоставки в началото на тукашната бла-бла статия)? Трябва ли да се стига до улчини бунтове срещу пушенето, за да се появят начелни на социално (изобщо не се и надявам на обществено, стопанско или пък държавническо) мислене в пушаческите редици?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.