Над 1000 цивилни са убити в Украйна от февруари до юли по данни на ООН

Военните действия в Украйна са отнели живота на най-малко 1028 мирни жители между 1 февруари и 31 юли тази година. В същия период са били ранени 3593 цивилни, предаде украинската новинарска агенция Укринформ.

Даниел Бел, ръководител на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, каза това при представянето на нови данни за състоянието на човешките права в Украйна.

"От 1 февруари до 31 юли в резултат на военните действия бяха убити най-малко 1028 и ранени 3593 цивилни. Това прави средно по близо шестима убити и 20 ранени всеки ден", заяви Бел.

Тя каза, че множеството от жертвите, 86%, са били на територията, контролирана от Украйна, следователно вероятно са в резултат на нападения, извършени от Русия. Експлозивните оръжия, които причиняват щети в широк периметър, са причинили над 90% от жертвите, допълни тя.

"Значителен брой от жертвите сред мирните граждани и от двете страни близо до фронтовата линия са убити или ранени от експлозиви, като например залпови ракетни установски, които не бива да се ползват в населени райони", подчерта Бел.

Според нея касетъчните боеприпаси са причинили десетки цивилни жертви на контролираната от украинското правителство територия. В този контекст тя обърна внимание, че използването на касетъчни боеприпаси в населени райони представлява значителен риск за населението поради тяхното безразборно и непропорционално въздействие и високия риск от невзривили се експлозиви.

Бел също така отбеляза, че стотици граждани са били убити или ранени от ракети и касетъчни боеприпаси далеч от фронтовата линия при поредици от нападения, предприети от руските сили.

По-рано Организацията на обединените нации потвърди, че от началото на пълномащабното нахлуване на Русия до 8 юли 2023 г. в Украйна са загинали най-малко 9 177 и са били ранени 15 993 цивилни.

Зеленски: Ще направим всичко, за да победим, контранастъплението продължава

Украйна ще направи всичко, за да спечели войната си срещу Русия, заяви днес президентът Володимир Зеленски и допълни, че страната му се стреми да премине през зимните месеци без да не загуби инициативата на бойното поле, предаде Ройтерс.

"Има умора, но ще направим всичко възможно, за да спечелим срещу нашия враг, а нашата контраофанзива продължава, макар и бавно, правим всичко, за да отблъснем врага", каза той пред италианската Скай Ти джи 24 (SkyTg24), говорейки чрез преводач на италиански език.

Зеленски посочи, че Украйна усеща подкрепата на САЩ "в тези много трудни времена" и е убеден, че така ще бъде и в бъдеще.

Украинският президент допълни, че е поканил папа Франциск да посети Украйна и каза, че би се радвал ако такава визита се осъществи.

Той изрази благодарност към италианската министър-председателка Джорджа Мелони, подчертавайки, че отношенията между Киев и Рим се основават на общи ценности.

В оценка за руската армия украинският президент подчерта, че Русия е по-слаба , отколкото в началото на войната. Според него Москва се стреми да замрази конфликта, което нямало да помогне на Украйна.

Зеленски призова за укрепване на Харковска област

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова за укрепване на Харковска област срещу руските атаки, след като посети североизточния украински град Харков вчера, предаде ДПА.

"За Харков е от изключителна важност, въпреки всичко, не само да не се дава сам по себе си, но и да поддържа целия ни Изток силен", заяви държавният глава на Украйна по време на традиционното си вечерно видео обръщение.

Разминирането и защитата на енергийната мрежа от руския обстрел са били обсъждани на срещи "с всички отговорни лица за отбраната и социалноикономическата ситуация в Харков и региона", допълни Зеленски.

"Има много въпроси, които са важни за областта, най-вече с оглед идването на зимата. И по-специално, като се има предвид постоянният руски терор над Харков, над областта, плюс опитите на окупаторите да засилят нападенията срещу нашите позиции", заяви още украинският президент.

Руските сили се опитаха да окупират Харков още в началото на нашествието си в Украйна, започнало през февруари миналата година. Това е вторият по-големина руски град, с население над 1 милион души и отстоящ на по-малко от 30 километра от границата с Русия.

След като се провали в това намерение, руската армия все пак успя да завземе значителни територии от Харковска област, които украинските въоръжени сили успяха да си върнат по време на настъплението си миналата есен, посочва ДПА.

Украйна очаква още 12 товарни кораба в черноморските си пристанища

Украинският военноморски флот заяви днес, че още 12 товарни кораба са готови да влязат в новосъздадения транспортен коридор в Черно море, който води към украински пристанища, на фона на засилването на усилията на Киев да се противопостави на практическата руска блокада на жизненоважния украински морски износ, предаде Ройтерс.

Русия, която притежава много по-мощен и по-голям военноморски флот в Черно море, този юли се изтегли от сделка, която позволяваше на Украйна да изпраща хранителни продукти през своя традиционен основен транспортен коридор. В отговор на това Украйна създаде временен "хуманитарен коридор" за товарни кораби и оттогава вече няколко кораба напуснаха нейните черноморски пристанища.

"Общо има 12 (кораба - бел. ред.) за влизане в новия коридор и 10 – за излизане. Това е към момента", заяви на онлайн брифинг говорителят на украинския военноморски флот Дмитро Плетенчук.

Изнесената от него информация изглежда показва увеличение в броя на корабите, за които се очаква да използват коридора, въпреки че Плетенчук не уточни кога се очаква те да отплават, посочва Ройтерс.

Той каза още, че украинските отбранителни сили правят всичко възможно, за да осигурят безопасността на цивилните кораби в техните териториални води и че те след това преминават през териториалните води на Румъния, България и Турция, които са членки на НАТО.